Решение № 9877 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2010 г.

Решение № 9877 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерството на правосъдието, гр. София, бул. "Ген. Н. Столетов" № 21 срещу решение от 14.06.2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, IIIа състав, постановено по административно дело № 1174/2006 г. С обжалваното решение съдът прогласил за нищожен отказа на заместник главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието", съдържащ се в писмо изх. № 9906 от 07.11.2005 г., Тодор Николов Тодоров за бъде включен в общообразователно обучение в затвора, гр. Стара Загора, като издаден от некомпетентен орган. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП отм.) и направил неправилния извод, че оспореното писмо е индивидуален административен акт. Не отчел, че същото е вътрешноведомствен акт, с който заместник-главният директор на дирекцията дал указания на началника на затвора, гр. Стара Загора относно правните възможности за удовлетворяване на исканията на осъдения Тодоров. Съдът необосновано приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. В тази насока неоснователно не ценил заповед № ЛС-03-550 от 05.05.2005 г. на министъра на правосъдието за разпределение на функциите на заместник-директорите на дирекцията. Съдът не обсъдил изцяло и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, от които е безспорно, че качеството на Тодоров на затворник-рецидивист, не позволява да упражни правото си на образование в затвора в гр. Стара Загора, а след привеждането му в затвора в гр. Пазарджик, той не направил искане за включване в общообразователно обучение. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което прекрати съдебното производство като недопустимо. Алтернативно поддържа искане за оставяне без уважение на жалбата на Тодоров. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Тодор Николов Тодоров, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът постановил недопустимо решение, тъй като оспореният акт няма белезите на индивидуален административен акт. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Тодоров изтърпявал присъда лишаване от свобода в затвора в Стара Загора за престъпление, извършено при условията на рецидив. С молба от 10.09.2005 г. поискал да бъде включен в общообразователното училище. С писмо изх. № 2325 от 27.10.2005 г. директорът на затвора информирал дирекция "Изпълнение на наказанията" за желанието на Тодоров и фактите, свързани с това искане. С писмо изх. № 9906 от 07.11.2005 г. заместник-директорът на дирекция "Изпълнение на наказанията" разпоредил на началника на затвора да информира Тодоров, че затворът в Стара Загора е заведение от закрит тип, той е осъден за престъпления при рецидив и искането му ще бъде удовлетворено след привеждането му в затвор за рецидивисти. Съдът приел, че по делото е безспорно, че затворът в Стара Загора е определен като затвор за нерецидивисти, както и че със заповед № ЛС-03-550 от 05.05.2005 г. на заместник директора на дирекцията - Пламен Костадинов, е възложена дейността по ръководството и контрол на режимната дейност и охраната на затворите. Приел, че Тодоров на 16.01.2006 г. бил приведен в затвора в Пазарджик от където е освободен на 28.07.2006 г. Въз основа на така установените факти приел от правна страна, че жалбата е допустима, тъй като е насочена срещу административен акт, по смисъла на чл. 2 ЗАП (отм.), с който се засяга правото на Тодоров на образование. Приел, че по делото не е установено актът да е издаден от компетентен орган - не е посочено лицето, което го издало. Приел, че представената заповед за разпределение на функциите не установява от къде подписалото го лице черпи правомощия. Въз основа на това направил извод за нищожност на постановения акт като издаден от некомпетентен орган. Този извод на съда е неправилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактите по делото, страните не ги оспорват и настоящата инстанция ги възприема като правилно и обективно установени. Безспорно е, че Тодоров е осъден на лишаване от свобода за извършени при условията на рецидив престъпления. Безспорно е също, че от 02.09.2005 г. постъпил в затвора, гр. Стара Загора, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Не се спори, че затворът не е за рецидивисти и настаняването на Тодоров в него било временно, до 16.01.2006 г., когато е приведен в затвора, гр. Пазарджик. Не се спори също, че при предишния си престой в затвора, гр. Стара Загора - до 01.03.2005 г., Тодоров посещавал вечерното училище при затвора. Безспорно е също, че по повод молбата му за продължаване на образованието подал жалба срещу мълчаливия отказ на директора на затвора и по тази жалба е образувано съдебно производство - административно дело № 325/2005 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С решение № 294 от 30.12.2005 г., потвърдено с решение № 5151 от 16.05.2006 г. на Върховния административен съд, жалбата срещу мълчаливия отказ е отхвърлена. Не се спори, че след образуване на съдебното производство по мълчаливия отказ на началника на затвора Тодоров сезирал с искането си различни държавни органи, в т. ч. министъра на правосъдието. По повод тази негова молба между началника на затвора и заместник-директора на дирекция "Изпълнение на наказанието" била разменена информация. С писмо, изх. № 2325 от 27.10.2005 г. началникът на затвора, по искане на дирекция "Изпълнение на наказанията" - изх. № 8909 от 17.10.2005 г., предоставил относимата информация. На това писмо заместник-директорът на дирекцията отговорил с оспореното в настоящото производство писмо изх. № 9906 от 07.11.2005 г. При така установените безспорно факти спорът по делото е досежно тяхната правна квалификация и правните им последици. Основният, спорен по делото въпрос е за характера на акта, предмет на съдебен контрол. Видно от приложения по делото акт, същият е адресиран до директора на затвора, гр. Стара Загора. Следователно по формален признак актът не е адресиран до Тодоров. От съдържанието на акта е видно, че с него е наредено на директора на затвора да извърши определено действие - да информира Тодоров за начина на удовлетворяване на неговото искане за продължаване на образованието. Актът е отговор на писмо, изх. № 2325 от 27.10.2005 г., с което директорът на затвора информирал заместник-директора на дирекция "Изпълнение на наказанията" за искането на Тодоров и изложил релевантните за това искане факти. Видно от изложеното актът нито е адресиран до Тодоров, нито пряко нарушава или застрашава правата му. По своя характер той е вътрешноведомствен и създава задължение само за подчинен на адресанта орган - за директора на затвора. Не този акт, а актът, с който директорът на затвора уведомява Тодоров за условията, при които може да упражни правото си на образование, е акт, който пряко и непосредствено може да засегне негови права. Този акт, съответно мълчаливият отказ, е бил предмет на съдебен контрол и с влязло в сила решение жалбата на Тодоров срещу него е отхвърлена. Следователно твърдението на Тодоров за нарушение на правата и законните му интереси от релевантния административен акт, съответно мълчаливият отказ, е било предмет на съдебен контрол и съдът е приел, че същият е законосъобразен. Като не съобразил изложеното, а приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт съдът се произнесъл при наличие на абсолютна процесуална пречка - липса на подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт. Това прави постановеното решение недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство. Тъй като актът не подлежи на обжалване по съдебен ред съдът не следва да обсъжда както мотивите на съда, така и останалите доводи на касатора. С оглед изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ответника по касационната жалба - Тодор Николов Тодоров, да заплати на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" направените по делото разноски. Същите са само за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което следва да бъде определен в съответствие с чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд