Решение № 5333 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Д. Бучкова, против решение 2420/29 декември 2023 г., постановено по адм. д. 2258/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Керпиев, против заповед 8121К-7810/30 август 2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. т. 15, 19, 20, 24 и т. 57 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на главен инспектор А. Керпиев [заличен текст]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 и чл. 196 ЗМВР. Направил е извод обаче, че заповедта е издадена в противоречие с материално правни норми и при липса на всички предпоставки от фактическия състав за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание и в противоречие с целта на закона. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са събрани доказателства, обосноваващи извод за осъществяване на фактическия състав на законовата норма чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и поведението на служителя не осъществява съставите на посочените нарушения на служебната дисциплина, всяко от които, ако е доказано е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарна санкция. Нормата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР предвижда, че в случаите на извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи съответно или по-тежкото от определените наказания (при наличие на нарушения, за които са предвидени различни по вид наказания), или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок (при наличие на еднакви по вид наказания за извършените нарушения). В тази връзка са правилни изводите на решаващия съд за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед. В случая ДНО е приел, че служителят Керпиев е извършил пет отделни нарушения, но не е посочил наказание за всяко от тях, а с диспозитива на оспорената заповед е наложено едно наказание "уволнение". По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. Обосновани и съответни на доказателствата са правните изводи на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение по смисъла на посочената за нарушена законова норма (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР). За да бъде осъществен съставът на същата, следва да е налице уронване на престижа на службата. В тази връзка, противно на изложеното от административния орган, не са налице данни за действия, които, макар и евентуално извършени в разрез с Етичният кодекс, да уронват престижа на службата, което е основният квалифициращ елемент от цитираната норма. В продължение на последното, следва да се отбележи, че няма доказателства за това, действията на наказания служител да са станали обществено достояние и по този начин да са уронили престижа на МВР. Правилен е и изводът на съда, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, според който "при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата". В съответствие с тази законова норма първоинстанционният съд е достигнал до извод, че при налагане на наказанието, ДНО не е отчел тежестта на нарушението и липсата на настъпили от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя по време на службата му в системата на МВР, а именно, че не е допуснал действия, които да уронят престижа на службата. Цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че служителят е бил награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания. Тези факти само са констатирани, но не са коментирани и не са съобразени. Съответен на правните норми е в тази връзка изводът, че наложеното наказание не съответства на целта на закона, съответно е в нарушение на посочената по горе разпоредба на ЗМВР, така и на изискването за съразмерност по общата разпоредба на чл. 6 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 13 март 2024 г. и списък на разноските. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав