Решение № 10092 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2017 г.

Решение № 10092 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Р. М. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Тодоров, срещу Решение № 1329/21.07.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 510/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № РД-17- 100/2.02.2017 г. на кмета на община П. - район "Централен", нареждаща премахването на незаконен строеж "Двуeтажна жилищна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор № 56784.520.714 по кадастралната карта на гр. П., ПИ № 1425 в УПИ III-1425, 1424, 1423 по плана на Първа градска част, гр. П., с административен адрес: гр. П., ул. "Б." №..., като изграден без строителни книжа. Касаторът претендира разноски.

Ответникът - кметът на община П. - район "Централен", чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Сградата с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ. След като се касае за строеж - двуетажна жилищна сграда, то за изграждането му се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В тази връзка на общо основание е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

1. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, е изключена. От доказателствата по делото се установява, че строежът е изграден след 2009 г. и не е нанесен в изработената в този момент кадастрална карта. Установено е и че строежът е реализиран на мястото на погинали при пожар две едноетажни постройки - масивна от 14 кв. м. и паянтова от 27 кв. м. Към момента на издаване на заповедта от кмета на район "Централен" на община П. на мястото на двете постройки има двуетажна масивна сграда с размери и обеми, различни от тези на съществувалите преди това в имота две едноетажни сгради. Дори при погиване и ново изграждане на сградата е необходимо издаване на разрешение за строеж.

По отношение на търпимостта са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, с която максималният времеви отрязък за търпимостта на строеж е удължен до 31.03.2001 г. Не се установява от доказателствата обектът да е изграден до посочената времева граница. Констатира се извършването на строежа след изтичането на този срок, а именно след 2009 г., поради което разпоредбите за търпимостта са неприложими. Затова премахването му е разпоредено законосъобразно, а отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение съответства на материалния закон.

1. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта с оглед непосочването на годината на построяване и липсата на реквизити, задължителни за административния акт. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, като е наредено премахването на строежа като изграден без строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, а фактическите основания, така както са посочени по-горе, са отразени в заповедта и съответстват на правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

1. Не се установяват допуснати нарушения от категорията на съществените и в съдебното производство относно неразпитването на свидетел за годината на построяване на обекта. Процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, че свидетелят, който е следвало да доведат, се е отказал да свидетелства и съответно не е налице друго искане за разпит на свидетел. Освен това, времето на построяване се установява от други събрани по делото доказателства. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на събраните доказателства в тяхната съвкупност.

Изложеното мотивира оставянето в сила на оспореното решение.

Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касатора за присъждане на разноски, както и наличието на такива за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация, но при спазване на нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение