Решение № 272 от 15.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 614/2017 г.

Решение № 272 от 15.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 614/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия С. П. П. срещу въззивно решение № 8, постановено на 06.04.2017 г., по ВНОХД № 257/2016 г., по описа на Апелативен съд - Бургас. С жалбата се претендира наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП пледира за неуважаване на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 20, постановена на 19.09.2016 г. по НОХД № 212/2016 г., по описа на Окръжен съд - гр. Сливен, подсъдимият С. П. П. е признат за виновен в това, че през периода от края на 2008 г. до 18.05.2009 г. в [населено място] като подбудител и през периода от 19.05.2009 г. до 22.12.2014 г. в [населено място], [населено място], [населено място], обл. Ямбол и [населено място], общ. С., обл. С. като помагач, в съучастие с И. Д. Й., умишлено склонил / чрез уговаряне/ и улеснил /чрез набавяне на необходимите документи за кандидатстване и участие по мярка 112, чрез сключване на договори за аренда и преаренда на земеделска земя с [фирма], [населено място], чрез осигуряване сключването на граждански договори с [фирма], с [фирма], [населено място] и със земеделски производител М. Г. З., чрез придружаване на бенефициера при подписване на договора с Държавен фонд "Земеделие, чрез контакти с проверяващите служители от ДФ "Земеделие" и даване на обяснения пред тях относно изпълнението на бизнес план, чрез използване на получената финансова помощ за нецелеви плащания/ извършителя И. Д. Й. да използва не по предназначение, съгласно договор № 20/112/05954 от 16.02.2010 г. получени финансови средства в размер на 23 071 лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз - Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони "Европа инвестира селски райони" по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по "Програма за развитие на селските райони-2007-2013 г.", поради което и на основание чл. 254б, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По протест на Окръжна прокуратура - гр. Сливен, с искане за увеличаване размера на наложеното наказание и постановяване на ефективното му изтърпяване и жалба на подсъдимия с искане за неговото оправдаване, в Апелативен съд - гр. Бургас е образувано ВНОХД № 257/2016 г. С решение № 8, постановено на 06.04.2017 г. по същото дело, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Касационната жалба срещу това решение е допустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК и от лице, което има право на това. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени доводите за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се обосновава с довода, че в обвинителния акт, първоинстанционната присъда и въззивното решение не било посочено, защо се приема като крайна дата на инкриминирания период- 22.12.2014 г. Въззивната инстанция е приела, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същият отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и е изготвен съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Това становище се споделя и от настоящия съд. В конкретния случай началото на престъплението е през 2008 г. когато подсъдимият склонил св. Й. да се регистрира като млад земеделски производител и да кандидатства за отпускане на европейска субсидия, осъществява се през целия период, чрез действия по улесняване на същата да използва отпуснатите й средства не по предназначение и приключва с извършването на проверка, при която е констатирано нецелево използване на тази субсидия. При това правилно е посочена като крайна дата - 22.12.2014 г. - тази на която е приключила последната проверка от служители на ДФ "Земеделие". В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че именно на тази дата окончателно е установено, че част от отпуснатите финансови средства са използвани от св. Й. не по предназначение. В обвинителния акт изключително подробно и ясно са посочени всички действия на подсъдимия П. по склоняването и улесняването на св. Й. в извършване на престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК, поради което той не е бил затруднен в правото си да разбере в какво е обвинен, за да организира и реализира по най-адекватния начин защитата си. Въззивният съд не е допуснал нарушения и на разпоредбите на чл. 107, ал. 3 от НПК при преценка на доказателствената съвкупност. Доказателствата, събрани по делото са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като нито един от доказателствените източници не е надценен за сметка на друг и не му е придадено съдържание и смисъл, какъвто той няма. Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че не са били правилно оценени показанията на свидетелите - служители на ДФ "Земеделие", които са заявили, че са контактували само със св. Й. и не са виждали подсъдимия. Обстоятелството, че някои от тези служители не са възприели подсъдимия не води до промяна на крайния извод за това, че е извършил помагаческата дейност, в която е обвинен. В мотивите на въззивното решение изрично е посочено, че са кредитирани показанията на св. Й., осъдена за същото деяние, осъществено от нея в качеството й на извършител, като кореспондиращи с писмените доказателства и с показанията на свидетелите Д. и на свидетелите - служители на ДФ "Земеделие" - Д., Б., Й., Ж., Т., В. и Ц., относно подписаните от св. Й. документи, необходими във връзка с отпускането на субсидията. Въззивният съд е дал изцяло вяра на св. Й. затова, че е била подпомагана от подсъдимия при изготвяне на необходимите документи, като при представянето им пред съответните служители на ДФ "Земеделие" винаги е била придружавана лично от него. Въззивният съд е обсъдил показанията на св. З. и св. П. за това, че са контактували именно с подсъдимия във връзка със закупуването на посадъчен материал и система за капково напояване, въпреки че съответните документи са подписвани от св. Й.. Въззивната инстанция е оценила като достоверни и показанията на св. Й., извършил проверки на терен, при които подсъдимият се е представил за съпруг на св. Й., като е разяснявал на служителя на ДФ "Земеделие" въпросите, свързани с изпълнението на субсидирания бизнес - план. Посочените гласни доказателствени източници, преценени в тяхната съвкупност са обосновали извода на въззивния съд за това, че подсъдимият е склонил св. Й., а след това я е улеснил в осъществяване на престъплението по чл. 254б, ал. 1 от НК. Неоснователно е възражението на защитата, че липсвали доказателства за това, че средствата, с които е била субсидирана св. Й. били отпуснати от Европейския съюз. Относно начина на отпускане на помощта, предназначена за млади фермери, необходимите условия на които трябва да отговарят, документите, които следва да представят, с оглед финансирането им от ЕС, както и всички необходими разяснения са посочени в Наредба № 9 от 03.04.2008 г., публикувана в ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г. Тази наредба е издадена съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители, в който подробно е описано финансирането на различните програми за подпомагане и източниците за финансиране на ДФ "Земеделие". Нормативните актове, чиито разпоредби са нарушени или неизпълнени от подсъдимия, нямат характер на доказателства или доказателствени средства по смисъла на НПК и не е необходимо тяхното прилагане като доказателствен материал по делото. Това се отнася и до международните договори, включително и този между Република България и ЕС, както и регламентите, издадени в съответствие с правото на ЕС. В заключение следва да се посочи, че при постановяване на въззивното решение не са били допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон, които да налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърдението, изложено в касационната жалба, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, не е подкрепено с конкретни доводи относно неотчетените като многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното на подс. П. е съобразено с неговата обществена опасност и с тази на конкретното деяние, определено е малко над минималния размер на предвидената санкция, отложено е ефективното му изтърпяване. С оглед на това, настоящият съд намира, че то отговаря на всички критерии за справедливост и не следва да бъде коригирано. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение