Решение № 3375 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2008 г.

Решение № 3375 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12086/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кристина Анастасова Георгиева от гр. Бургас против решение № 637 от 09.07.2008 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1379/2007 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за полицейско задържане № 406 от 1.11.2007 г. на полицейски орган. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на обжалваната заповед. Ответният полицейски орган, издал заповедта за полицейско задържане, взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед за полицейско задържане е законосъобразна-постановена от компетентен орган в предписаната форма и в съответствие материалноправните норми. Непосочване на съответна подточка на чл. 63 ЗМВР не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като правото на защита на жалбоподателката не е ограничено. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваната пред първоинстанционният съд заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР, като не е посочена точната хипотеза от осемте, съдържащи се в нормата. Неправилно съдът приема, че това не е съществено нарушение на установената форма. Посочването на правното основание е задължителен реквизит на издадения административен акт, както съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗМВР, така и по силата на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. второ от АПК. Изискването за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като мотивите имат двояко значение-с излагането им се свеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна, се осигурява възможност за обективен съдебен контрол за законосъобразност. В заповедта за полицейското задържане като основание е посочено "тел. № 13436/01.01.2007 г. за издирване". Такова основание не е посочено като правомощие на полицейските органи по чл. 63, ал. 1 ЗМВР. От съдържанието на телеграмата се установява, че "лицето се издирва във връзка с разследването на ДП № 1649/2007 г. по описа на Първо РПУ Бургас". Не е посочено в какво качество се издирва лицето и какви мерки да се предприемат при установяването й. В административната преписка не се съдържат никакви данни за извършено от задържаната престъпление. Вярно е, че за издаване на заповед за полицейско задържане е достатъчно само наличието на данни, а не на доказателства за извършването на престъпление. В случая липсват дори данни за какво престъпление става въпрос, както и че е извършено от задържаната Георгиева. Само обстоятелството, че се води ДП № 1649/2007 г. не обосновава връзка със задържаната непълнолетна. Тези обстоятелства обосновават незаконосъобразност на обжалваната заповед за полицейско задържане. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, Административен съд-Бургас е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което заповедта да се отмени. При този изход на делото разноските са в тежест на ответната страна - чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,