Решение № 6514 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13671/2009 г.

Решение № 6514 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13671/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 и чл. 245, ал. 2, т. 8 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пламен Цонев Желев от гр. София, против заповед № К-6437 от 6.08.2009 г на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на специалист II-ра степен при САД "Финансово -контролна дейност"-МВР, категория Г-III-та степен. Твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, необоснована е. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването и моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи, в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР, е наложил на жалбоподателя Пламен Цонев Желев, държавен служител в МВР - специалист II-ра степен при САД "Финансово -контролна дейност"-МВР, категория Г-III-та степен- дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 27.05.2009 г. в района на с. Черноморец, Бургаска област при управление на личния си автомобил, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0,96 промила, установено с алкохол за химическа експертиза № 526/2.06.2009 г., е извършил ПТП, блъскайки се крайпътна бетонна стена- деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 26.08.2009 г. лично на наказаното лице. Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-4213/2.06.2009 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, лично на 15.06.2009 г. и в писмена покана от 2.07.2009, също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 3.07.2009 г. писмени обяснения същият е посочил, че наличието на етилов алкохол в кръвта му най- вероятно се дължи на употребата на медикамент- билков екстракт, в комбинация с кафе и погълнат тютюнев дим. За резултата от разследването е било изготвена обобщена справка № ХI-461 от 14.07.2009 г., съобщена срещу подпис на служителя, за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. Върху справката служителят е отбелязал, че се намира в отпуск по болест. В три дневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР допълнителни обяснения и възражения не са направени, за което е съставен протокол № 467/17.07.2009 г. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № ХI-469 от 17.07.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 6.08.2009 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и още повече, че в жалбата същите дори не са конкретизирани. Основните му доводи се свеждат до обяснения относно фактическата обстановка и причините за наличие на етилов алкохол при изпробването с техническо средство и в дадената кръвна проба. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административно-наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност, са правилни. Твърдението в жалбата, че причина е заболяване изискващо прием на лекарствени средства е недоказано. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му. Тези твърдения са обсъдени от наказващия орган и са приети като неустановени. Явно се касае за защитна теза. Саморъчно Желев, в съставеният акт за установяване на административното нарушение сочи, че е "жабуркал" алкохол за успокоение на зъбобол, в последствие изоставя тази теза, твърдейки, че съдържанието на алкохол е обяснимо с прием на лекарства и билки. По никакъв начин обаче нито в административното производство, нито пред съда не сочи доказателства, че здравословното му състояние обуславя такъв прием. Не намират правно основание и доводите в хода по същество, основани на влязло в сила решение, постановено на 6.10.2009 г. по АНХД № 2751/2009 г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено НП № 254/11.06.2009 г. за осъществени от Желев нарушения на 27.05.2009 г. по Закона за движение по пътищата, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта. Наказателната отговорност няма преюдициален характер по отношение на дисциплинарната отговорност, поради което посоченото съдебно решение няма значение за законосъобразността на обжалвания в настоящото производство административен акт. Независимо дали деянието е наказуемо по НК, след като представлява процесуално нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 4ППЗМВР, то дисциплинарно - наказващият орган следва на това основание, задължително да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". На тази плоскост ирелевантно за разглеждания спор е дали други самостоятелни органи- ТЕЛК, застраховател- за своите цели - са зачели или не употребата на алкохол при извършеното от жалбоподателя ПТП. С оглед изложеното Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК