Решение № 2773 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2008 г.

Решение № 2773 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на "Бойар"ООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Аргир Христофоров, е подадена против решение № 734 от 31.07.2008 г., постановено от Административен съд - Бургас, ХII състав, по адм. д. № 70/2008 г. С жалбата се възразява срещу изводите на съда относно констатирано нарушение на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) във връзка със спазване на законния 14-дневен срок по този ред. Жалбоподателят твърди, че възможността да се оспори акта на кмета пред областния управител е уредена в нормата на чл. 93 от АПК, поради което последният се е произнесъл по реда на чл. 97 от АПК. Втората касационна жалба против горепосоченото съдебно решение е подадена от областния управител на област с административен център гр. Бургас. С тази жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се заявява, че в случая приложими са нормите на АПК, а не на ЗА и ЗМСМА. Двамата касатори развиват тезата, че регламентираният срок за произнасяне в чл. 97, ал. 1 от АПК е инструктивен и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът - Петър Неделчев Щерев и заинтересованата страна - кметът на община Айтос не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационните жалби и оставяне в сила на съдебното решение, защото наличието на чл. 97 от АПК не игнорира прилагането на чл. 32, ал. 3 от ЗА и е налице действаща норма на чл. 32, ал. 2 от ЗА, която няма пречка да бъде прилагана, независимо от общия текст на чл. 97 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 734 от 31.07.2008 г. е отменена заповед № РД - 09 - 171/12.12.2007 г. на областния управител на област Бургас и областната администрация е осъдена да заплати на Петър Щерев разноски 210 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Бургас е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА актовете на кмета на общината не могат да се оспорват по административен ред пред областния управител. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че е налице друг закон - ЗА, в който е предвиден специален ред за произнасяне на областния управител по законосъобразността на актовете на кмета на съответната община. Първоинстанционния съд е преценил, че в случая е приложима нормата на чл. 32, ал. 2, изречение второ от ЗА, който текст регламентира преклузивен 14 - дневен срок за произнасяне на областния управител и след изтичане на посочения срок правомощието на последния да отменя актове на кмета се преклудира по силата на закона. По делото няма спор относно факта, че процесната заповед на областния управител е издадена след изтичане на 14 - дневния срок от сезирането му, от което Административният съд - Бургас е извел извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото с него неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА. По силата на този текст актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго. Това означава, че обжалването от засегнатото лице по административен ред пред областния управител е допустимо във всички случаи, освен когато законова норма изключва изрично този вид оспорване и предвижда обжалване единствено по съдебен ред. В този смисъл са и текстовете на чл. 82 и чл. 93 от АПК, които регламентират изключенията от оспорване по административен ред и компетентността на горестоящия административен орган при оспорването по административен ред. С обжалваното съдебно решение погрешно е интерпретирана нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА, на която се позовава съдът, и неправилно е вложен смисъл, какъвто не може да се извлече от този текст. Административният съд - Бургас е преценил, че с визираната разпоредба, се препраща само към оспорване по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА и се изключва оспорването по общия ред, уреден в АПК. Не може да се възприеме тази теза, защото текстът на чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА изобщо не урежда препращане към чл. 32, ал. 2 от ЗА и по тълкувателен път е недопустимо да се ограничава възможността за обжалване. Решаващият съдебен състав счита, че нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗА не изключва и не подменя оспорването по административен ред, регламентирано в АПК, защото се касае за отделни хипотези и различни възможности за отмяна на незаконосъобразни актове на кметове на общини. Когато областният управител се произнася по реда на чл. 32, ал. 2, изречение второ от ЗА, той упражнява правомощието си да осъществява контрол върху всички незаконосъобразни актове на съответния кмет (не само спрямо административните актове), като действа по своя инициатива, по сигнали, оплаквания или след постъпване на други данни, които е получил по различен начин. В този случай се касае за специална компетентност, която се реализира в преклузивен 14 - дневен срок, който тече за областния управител от датата на получаването на акта или от сезирането му и в тогава издателят на акта изрично вписва като правно основание в него разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗА. В хипотезата, в която областният управител се произнася като по-горестоящ административен орган, той действа по общия ред, визиран в Дял втори, Глава шеста от АПК и в тогава постановява заповед само спрямо административни актове и то след като е надлежно сезиран по реда на АПК с жалба от засегнато лице, което има личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването или след подаване протест от прокурор, когато се касае за защита на обществен интерес. От съществено значение е обстоятелството, че законодателят не е изключил от приложното поле на текстовете, регламентиращи оспорването по административен ред в АПК, на административните актовете на кмета, относно които областният управител упражнява контрол. Напротив в нормата на чл. 93, ал. 4 от АПК ясно и недвусмислено е предвидено, че актовете на кметовете на общини се обжалват пред областния управител. В мотивите на акта, издаден по реда на чл. 97 от АПК, се изписва това правно основание и спрямо областния управител са приложими сроковете, визирани в чл. 97, ал. 1 от АПК. В конкретния случай от приложената към делото преписка се установява по безспорен начин, че административното производство пред областния управител е образувано по подадена жалба, предявена по административен ред чрез кмета на община Айтос, от "Бойар" ООД, гр. Бургас, който е участник в оспорения търг за отдаване под аренда на общински недвижим имот. Няма спор, че жалбата е постъпила в община Айтос на 22.11.2007 г., изпратена е с придружително писмо на кмета на община Айтос до областния управител на дата 23.11.2007 г. и е входирана в областната управа на дата 27.11.2007 г. В посоченото писмо № 06-00-260/23.11.2007 г. кметът изрично е вписал, че на основание чл. 92, ал. 1 от АПК изпраща жалбата на "Бойар" ООД, заедно със становище по жалбата и пълната административна преписка. Заповед № РД - 09 - 171/12.12.2007 г. на областния управител на област Бургас е издадена на основание чл. 97 от АПК, поради което решаващият съдебен състав счита, че е осъществено оспорване по административен ред, съобразно изискванията на Дял втори, глава шеста от АПК. Сезираният по административен ред областен управител е едноличен орган, поради което за него е приложим двуседмичният срок за произнасяне, регламентиран в чл. 97, ал. 1 от АПК, който в случая е изтекъл на 11.12.2007 г. (присъствен ден - вторник). Върховният административен съд намира, че горепосоченият срок не е преклузивен, а инструктивен и след просрочването му не се преклудира правото на горестоящия административен орган да се произнесе с мотивирано решение в рамките на предоставената му от закона компетентност. Следователно правомощието на областния управител не е погасено и процесната заповед неправилно е отменена само на това основание, без да се разглежда спора по същество с обсъждане законосъобразността на оспорения търг. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради допуснато нарушение в тълкуването и прилагането на законови норми, което налага отмяната му (включително и в частта за разноските). Тъй като първоинстанционният съд е изложил правни изводи единствено относно срочността на процесната заповед, делото следва да се върне на друг състав от същия съд, който да се произнесе с мотиви по съществото на спора. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,