Решение № 7642 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11769/2014 г.

Решение № 7642 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11769/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Валери Петров Стефанов от гр. Перник, против Решение № 369/17.04.2014 г. (неправилно посочено в касационната жалба и допълнението към нея като такова от 03.01.2014 г.), постановено по а. д. № 135/2014 г. по описа на Административен съд Перник (АСПк). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСПк е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стефанов против Заповед рег. № 868/13.12.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Перник (ОДМВР). Недоволен от решението, Стефанов го обжалва чрез процесуалния си представител. Фактически с касационната си жалба не посочва точно и мотивирано конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания. От тълкуване на изключително кратката такава и изказаното становище при разглеждане на делото може да се извлече извод, че счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Отрича извършването и доказването на вмененото му нарушение на служебната дисциплина. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед. Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез представена писмена молба и изказано становище в съдебното заседание от процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АСПк фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Като предмет на жалбата могат да се приемат само правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че Стефанов е изпълнявал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната от него заповед на директора на ОДМВР - старши полицай в "Специализирани полицейски сили" на Сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" към Отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР, категория Е, I степен. Основен спорен въпрос по делото е извършил ли е касаторът деянията, квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина. С обжалваната от него Заповед р. № 868/13.12.2012 г. на директора на ОДВМВР, той е наказан дисциплинарно за това, че на 12.11.2012 г. в гр. Перник, за времето от 06,00 до 07,00 часа, по повод възложена в качеството му на полицейски орган задача за установяване и задържане на лицето Николай Георгиев Иванов, е запознал същото със служебна информация с цел да осуети предприемане на процесуални действия срещу него. Като част от състава на автопатрул с позивна 219, е докладвал в Оперативната дежурна част при ОДМВР невярна информация, а именно, че издирваното лице не е установено на търсения адрес. Това поведение е квалифицирано като нарушение на т. т. 7, 8, 12 и 52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Касаторът винаги е отричал извършването на описаното по-горе: в Сведение от него рег. № 19965/16.11.2012 г. (л. 27 от а. д. 11/2013 г. на АСПк), в негова Докладна записка рег. № 19983/16.11.2012 г. (л. 32 от същото дело) и Възражение рег. № 21783/10.12.2012 г. (л. 26 от с. д.). Тази му позиция обаче се оборва по категоричен начин от Сведение вх. № 21063/16.11.2012 г. от Николай Иванов (л. 30 от с. д.), разпитите на това лице като свидетел по образуваното досъдебно производство (ДП) № 24/2012 г. по описа на Следствен отдел (СО) при Окръжна прокуратура Перник (ОПрПк), проведени на 13.11.2012 г. (л. 35 от а. д. 135/2014 г. на АСПк), на 20.11.2012 г. (л. 33 от ), Справка вх. № ВЯ-ЗЕС-111/18.03.2013 г. (л. 8 от а. д. № 6169/2013 г. на ВАС) за проведен разговор на 12.11.2012 г. по инициатива на касатора (т. е. като търсещ абонат) с Н. Иванов в 06,38 часа от мобилен телефон, открит в Стефанов при претърсването му в 09,55 часа същия ден (Протокол за обиск от 12.11.2012 г. на л. 75 от а. д. № 11/2013 г. на АСПк). Косвено този извод на АСПк се потвърждава и от дадените показания от неговата майка Иванка Стоянова Янкова и приятелка Михаела Руменова Йосифова при разпита им по ДП № 24/2012 г. по описа на СО при ОПрПк - л. 36 и 38 от а. д. 135/2014 г.), които свидетелстват за това, че Н. Иванов е прекарал нощта срещу 12.11.2012 г. в дома си, а към 06,00 ч. същия ден домът им е бил посетен от двама униформени полицаи. С оглед липсата на спор между страните за влизането в сила на Присъда № 99/04.02.2014 г. по нохд 1099/2013 г. по описа на Районен съд Перник (РСПк), същата е задължителна за този съд по въпросите, посочени чл. 300 ГПК. От мотивите на същата е видно, че и този съд е установил извършването на деянията, вменени на касатора, което установяване е със задължителна сила за гражданския съд, какъвто в случая се явява и административния такъв. В касационната жалба на Стефанов липсват както се посочи, формулирани и обосновани твърдения за конкретни нарушения по смисъла на чл. 209 АПК. Единственото такова - че "... От събраните от дисциплинарно разследващия и административен орган материали не може да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказание е доказано по категоричен начин, следователно не е безспорно доказано тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ... " е вътрешно противоречиво и такова, с което се твърди една фактическа и правна безсмислица. На първо място следва да се посочи, че "наложеното дисциплинарно наказание" не е предмет на доказване в дисциплинарното и съдебно производства. То се налага с обжалвания административен акт и е безспорен факт. В случая на Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и този факт не подлежи на доказване, вкл. поради липса на оспорването му. Освен това, цитираното изречение предполага според автора му, доказване на нарушението чрез наложеното наказание. Подобно действие противоречи на житейската и правна логика. Предмет на доказване в дисциплинарно-административните производства е извършеното нарушение, от което следва и преценка за законосъобразността на наложеното наказание. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, дисциплинарното нарушение е безспорно доказано, поради което изводът на АСПк, за законосъобразност на акта, налагащ дисциплинарно наказание на касатора, се явява обоснован и законосъобразен. Неоснователен е доводът за допуснати "съществени нарушения на съдопроизводствените правила", изложен в устните състезания на съдебното производство. Според касатора, то се изразява в това, че "съдът в решението си е допуснал съвместимост на разглеждане на наказателна и дисциплинарна отговорност, носена от жалбоподателя - обстоятелство, което е недопустимо и каквито правомощия административният съд няма". Твърдението е невярно и необосновано. АСПк никога не се е занимавал и произнасял по въпросите на наказателната отговорност на Стефанов. Това е било предмет на разглеждане по нохд 1099/2013 г. по описа на РСПк, по което има вече влязла в сила присъда. Неоснователен е и доводът за несъразмерност на наложеното на касатора наказание предвид тежестта на извършеното от него нарушение. В случая е налице поведение, несъвместимо с положението "служител на МВР" - вместо изпълнение на поставена служебна задача, разкриване на служебна информация на криминално проявено лице, обявено за издирване и задържане. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения ВАС счита, че касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. По делото е направено искане от процесуалния представител на ОДМВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените фактически и правни изводи на ВАС, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Стефанов да заплати на ОДМВР сумата 400 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение