Решение № 15657 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2020 г.

ВАСV отделение16.12.2020 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 414 по описа за 2019 г. на Административен съд - Сливен. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на И. Кожухаров, ЕГН [ЕГН] сумата от 700 /седемстотин / лева., съдебни разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15657 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", чрез процесуален представител срещу решение № 146 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 414 по описа за 2019 г. на Административен съд - Сливен. С него по оспорване от И. Кожухаров е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-020-6500/5724#7 от 16.08.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и и необоснованост - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответната страна по касационната жалба - И. Кожухаров, чрез процесуален представител оспорва същата в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-020-6500/5724#7 от 16.08.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично пчеларство", с код БПП6, в размер на 51339. 75 лв. Установено е, че Кожухаров е подал заявление за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 г. - направление "Биологично пчеларство", като е декларирал 750 броя пчелни семейства с код БПП6. Като фактическо основание за отказа от финансиране в таблицата на стр. 2 - Пчелини с неспазени базови и други изисквания е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишава минималният период на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а като правно основание към колона 7 органът се е позовал на Раздел V "Намаление при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020", б. "В" направление "Биологично пчеларство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. За да отмени уведомителното писмо, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, спазена е установената форма и в производството при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, но противоречи на материалния закон. Приел е, че цитираната в УП разпоредба на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е отменена с влязло в сила решение № 8834 от 2019 г. и са налице основания за съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство, както и че липсва друга материално правна разпоредба с идентично съдържание, поради което след отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание. Отделно от изложеното е приел, че УП е издадено на несъществуващо правно основание, а именно чл. 26, т. 5 от Наредба № 1 от 7.03.2013 г., която разпоредба е отменена с Наредба № 5 от 3.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г. и към датата на издаване на писмото, цитираната разпоредба на чл. 26, т. 5 е несъществуваща. Прието е също така, че административният орган незаконосъобразно се е позовал на Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" за периода 2014 -2020 г., утвърдена със заповед № РД -09-114 от 23.02.2017 г., като е прието че е приложима и за заявления подадени за 2016 г. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В утвърдената на това основание със заповед на министъра на земеделието Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени и през кампания 2016 г. не се съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., като тези за биологичното пчеларство са: постоянни и временни пчелини да не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството). В случая, данните от таблицата на стр. 2 касаят неспазени базови изисквания, а именно да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в съответствие с раздел IV "Изчисляване и налагане на намаленията, абзац втори от Методиката, плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие (период на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Правилни са изводите на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, тъй като не съответства на материалния закон и е издадено на несъществуващо правно основание. С влязло в сила на 9.10.2019 г. решение № 8834/2019 г. по адм. дело № 4906/2018 г. на ВАС, е отменен чл. 11, ал. 4 от наредба № 4/2015 г., регламентиращ, че плащанията по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889 от 5.09.2008 г. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 от АПК за съобразяване на отмяната на разпоредбата при висящо съдебно производство. Липсва друга материално правна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва подпомагането за срок над една година, в случаите на преход към биологично производство, поради което след отмяната на чл. 11, ал. 4 от наредба № 4/2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание, което обосновава правилност на изводите на решаващият съд за отмяната му, при съобразяване и на основни правни принципи по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 от АПК.. ВАС нееднократно в практиката си посочва, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода.

Цитирани разпоредби

1