Решение № 7165 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2015 г.

Решение № 7165 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Д. от с. К., подадена чрез адв. Й. А., против решение № 1334 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1014 от 2015 г. по описа на Административния съд - В., с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 100 лв., за претърпени имуществени вреди във връзка с отменено наказателно постановление № 190/20.02.2007 г., издадено от Началника на III РУП на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - В.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на исковата претенция ведно с направените разноски. Ответната страна - Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - В. (ОД на МВР - В.), не изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебна зала. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С исковата молба, ищецът е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 100 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление (НП) № 190 от 20.02.2007 г., издадено от Началника на III РУП на ОД на МВР В., с което за извършени административни нарушения, на ищецът били наложени 2 глоби в размер на 300 лв., респек. на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца". Посочено е, че с Решение № 1604/20.05.2013 г., постановено по нахд № 1018/2013 г. по описа на Районен съд В. горепосоченото НП е било отменено, като съдебното решение не е било обжалвано пред Административен съд В. и съответно е влязло в сила на 12.06.2013 г. Административният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за сочените вреди, приемайки, че не са налице елементите от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. За да достигне до този извод административният съд е приел, че предявеният от К. А. Д. срещу ОД на МВР В. иск за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева за причинените му имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатска защита за обжалването на НП, е недоказан и неоснователен. Съдът е посочил, че издаването на НП не е типична административна дейност, от където следвало, че и разноските по водене на съдебното дело, с решението по което отменено НП, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. Постановеното решение е правилно като краен резултат. Административният съд е спазил материалния закон, като е приел, че исковата претенция следва да се отхвърли поради отсъствието на елемент, пораждащ отговорността на държавата за вреди. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконен акт, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както е в разглеждания случая, не може да се определи като непосредствена вреда от административна дейност. Направените от ищеца разходи, които се претендират като вреди, не са настъпили в резултат на издаденото наказателно постановление. С решение № 449 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2007 г. съдът определя, кога вредата е пряка и непосредствена. В решението е казано, че вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие. Тези съображения отнесени към настоящия случай означават, че вредата би била пряка ако произтича директно от издаването и/или изпълнението на НП, и непосредствена, ако е единствено и само следствие от него. В конкретния случай това не е така. Разходите за адвокатско възнаграждение са направени във връзка със сключен договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че осъществената правна защита на лицето е срещу НП, не прави връзката между разхода и НП пряка. Връзката е косвена, опосредена е от договор между равнопоставени субекти във връзка с който е извършен разходът от ищеца. Процесуалният закон, приложим за реда за обжалване на НП не предвижда възстановяване на направените разноски, поради което те остават в тежест на страните, така както са направени. Обратното становище води до заобикаляне на специалния закон. От друга страна, целта на процесуалните разпоредби, предвиждащи отговорността за разноски е да се постигне възстановяване на разноските на спечелилата правния спор страна. Преценяването на направените съдебни разходи по воденето на дело, като вреда и присъждането на обезщетение по реда на ЗОДОВ за тази вреда ще надхвърли тази цел, тъй като ищецът ще получи като обезщетение, не само сумата, която е платил като разноски, но и законната лихва върху тази сума, което в класическия случай на присъждане на разноски не се прави, тъй като разноските се присъждат без лихва върху тях. От тук следва, че лицата, на които направените съдебни разноски ще им бъдат възстановени под формата на обезщетение за имуществени вреди ще се поставят в по-благоприятно положение от лицата, които имат процедурната възможност да възстановят разноските си чрез искане за това в рамките на съдебния процес, в който те са направени. Също така, ЮЛ, представляващо Държавата по исковете по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от направени съдебни разноски, не разполага с възможността да направи възражение за прекомерността на заплатения адвокатски хонорар, с каквато възможност би разполагало в класическото производство, в рамките на което съдът определя/разпределя отговорността за разноски. По тези съображения следва, че отговорността за разноски, не може да се отъждестви с отговорността за вреди, поради което искът, с който се претендира обезщетение за направени съдебни разноски е неоснователен. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на направените от жалбоподателя разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд