Решение № 689 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2009 г.
ВАСV отделение18.01.2010 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 56/26.03.2009 г. постановено по а. д. № 3246/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Осъжда Жулиен Михов Желев от гр. София, кв. Банишора, бл. 21, ет. 3, ап. 11, с ЕГН ******, да заплати на Патентно ведомство на Република България, сумата 150, 00 (сто и петдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 689 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8066/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на Жулиен Михов Желев от гр. София, против Решение № 56/26.03.2009 г. постановено по а. д. № 3246/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Желев против Решение № 64/20.03.2006 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) с което, на основание чл. 46, ал. 5, чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, е заличена регистрацията на марка рег. № 40428 "БРАВО", собствена на Желев. Недоволен от решението, Желев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което се уважи неговата първоначална жалба и се отмени решението на председателя на ПВ. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и моли отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Победа" АД, не взема становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета за установена от състава на СГС. Та не се оспорва от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда и несъобразяване от последния на представени от касатора доказателства. При така установеното от фактическа страна, ВАС съобрази следното: Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се изразява в твърдението, че съдът не е обсъдил и съобразил поредица представени от касатора писмени доказателства, изброени подробно на стр. 2, т. 2 от жалбата. Доводът е неоснователен. Използването на марка рег. № 40428 от касатора е безспорен факт. В същото време обаче, относно периода на използване на тази марка следва да се посочи, че тя съществува като такава от момента на регистрацията й в ПВ на 13.09.2001 г. Преди тази дата обозначаването на продукти, произведени от "Браво груп" с надпис "БРАВО" не означава използването на марка "БРАВО", тъй като такава липсва. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се свежда до твърдението на касатора, че СГС не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗМГО. Изводът се гради върху приложената по делото нотариално заверена декларация на Димитър Николов Николов, изпълнителен директор на "Победа" АД, че последното е знаело за използването на марка БРАВО (BRAVO), регистрирана на 13.09.2001 г. на името на касатора за период повече от 5 последователни години, като дружеството е търпяло тази марка, поради добросъвестното й използване. Доводът също е неоснователен. Той е правен и пред СГС, разгледан е от последният обстойно и е получил обоснован и законосъобразен отговор. Както се каза, марката "БРАВО" съществува от 13.09.2001 г. Към 11.08.2005 г. - датата на попълване на декларацията, са изтекли по-малко от 4 години. Последното не дава възможност да се твърди, че използването й е търпяно от притежателя на по-ранната марка за период по-дълъг от 5 години. От друга страна, подаването на 25.01.2005 г. на искане за заличаване на марката по несъмнен начин сочи, че притежателят на по-ранната марка е демонстрирал воля за нетърпимост към използването на заличената такава. Всички обяснения по въпроса от страна на касатора, че е измамен с цитираната декларация да даде съгласието си за регистрация на други марки на "Победа" АД, не касаят спора, образуван по постъпилото на 25.01.2005 г. искане за заличаване на регистрация и са ирелевантни за него. В тази връзка неоснователен е и доводът за липса на правен интерес за "Победа" АД, предвид даденото от Желев, макар и след въвеждането му в заблуждение според него, съгласие за регистрация на марки "Super Bravo" и "Bravo Friends". Както се каза, споровете относно тези марки не касаят настоящия. За наличието на правен интерес може да се съди обосновано дори само от факта на подаване на искането на 25.01.2005 г. за заличаване на марката. Конкретният правен интерес на искателя произтича от застрашените му права на собственик на по-рано регистрирана марка, която той защитава. Последвалата регистрация и използването на марка рег. № 40428 може да доведе до заблуждаване на потребителите на стоки от клас 30 и това да се отрази негативно на икономическите интереси на собственика на първорегистрираната марка. На последно място неоснователен е и доводът за произнасянето на ПВ по един и същ въпрос с две противоречащи си решения. В настоящия етап, когато се разглежда законосъобразността на решение за заличаване регистрацията на марката, от съществено значение е само обстоятелството дали регистрацията на същата е била извършена "в противоречие с чл. 12 (от ЗМГО)". Констатирането на такова нарушение води до заличаване и на регистрацията. Обстоятелството, че касаторът се е ползвал известно време от незаконосъобразната регистрация в ПВ, не води до придобиване на каквито и да са права от него. По изложените съображения, като неоснователна, касационната жалба следва да се отхвърли, а решението на СГС се остави в сила. Процесуалният представител на председателя на ПВ е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва, на основание чл. 64, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден касатора да заплати на ПВ сумата 150, 00 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение