Решение № 13018 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2020 г.

Решение № 13018 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 8032/15.06.2020 г. на Г. Георгиев, с постоянен адрес: [населено място], [адрес], с настоящ адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. В. Стойчев от Адвокатска колегия – гр. Перник, за отмяна на влязлото в сила решение № 16525/04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 11082/2019 г. на Върховния административен съд (ВАС), петчленен състав на Втора колегия. С описания съдебен акт е отменено решение № 10344/04.07.2019 г. по адм. дело № 12218/2018 г. по описа на ВАС, тричленен състав на пето отделение и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед с рег. № 8121 К-8458/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Г. Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "Разузнавач V степен" в група "Криминална полиция" към 02 Районно управление (РУ) - Добрич в Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Добрич. В искането за отмяна са заявени конкретни основания с позоваване на нормите на чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 238, ал. 1 и чл. 237, ал. 2 АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за правния спор, което се установява с представянето на ново писмено доказателство. Според искателя, новото обстоятелство се изразява в прекратяването на досъдебното производство № 11/2018 г. по описа на Окръжен Следствен отдел при Окръжна прокуратура (ОСлО при ОП) – Добрич, преписка № 109/2018 г. по описа на ОП – Добрич, образувано на 14.02.2018 г. за това, че на 05.02.2018 г. в гр. Добрич са прокарани в обръщение подправени парични знаци – банкнота от 20 лв., като деецът е знаел, че са подправени и деянието е останало недовършено поради независещи от него причини - престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Значението на това обстоятелство за правилното разрешаване на правния спор, респ. за обосноваване на основанието по чл. 239 АПК, според искателя, се състои в обвързаността му с мотивите на дисциплинарнонаказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание, възприети и от касационната инстанция и свеждащи се до това, че Георгиев е допуснал поведение, състоящо се в опит да заплати определена услуга с пари, за които знае, че са фалшиви, и в качеството на полицейски служител е взел обратно неистинската банкнота, с което си поведение е нарушил норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Доколкото в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е прието, че чрез тези действия на служителя Георгиев е допуснато дисциплинарно нарушение, а във връзка със съмнения за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК е образувано досъдебно производство № 11/2018 г. при ОП - Добрич, се поддържа, че документът, удостоверяващ прекратяването на досъдебното производство представлява ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото и основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна са релевирани и основания по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. Изложени са подробни съображения за неправилност на касационното решение. Представено е писмо изх. № 109/2018 г. от 13.02.2020 г., издадено от Д. Димитров, прокурор в ОП – Добрич и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2020 г., постановено по д. п. № 11/2018 г. по описа на ОслО при ОП - Добрич, преписка № 109/2018 г. по описа на ОП-Добрич. Ответникът по искането за отмяна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Табакова, оспорва искането. Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение № 16525/04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 11082/2019 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, петчленен състав на Втора колегия на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е отменил решение № 10344/04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12218/2018 г. на тричленен състав на пето отделение. С първоинстанционното съдебно решение, по жалба на Г. Георгиев е отменена заповед с рег. № 8121 К-8458/21.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност в 02 РУ - Добрич към ОДМВР - Добрич. За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС е приел от фактическа страна следното: Към момента на прекратяването на служебното правоотношение между страните, Г. Георгиев е работил като разузнавач V степен в група "Криминална полиция" към 02 РУ Добрич при ОДМВР Добрич. Със заповед № 8121 К-2440/12.03.2018 г. и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР по предложение на ВПД Директор при ОДМВР Добрич, срещу Георгиев е образувано дисциплинарно производство. След анализ на събраните от разследващия орган в дисциплинарното производство доказателства съдът е стигнал до извод за извършени нарушения, както следва: 1) По чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за което да бъде наложено наказание "порицание" и 2) По чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На наказващия орган е предложено да се определят описаните наказания, като на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР се прекрати служебното правоотношение на Георгиев, а при произнасянето досежно наказанията да бъде спазена разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР и се наложи по-тежкото от тях. След подадени писмени обяснения от Георгиев в предоставения му за това срок, на 21.08.2018 г. е издадена оспорената заповед. От фактическа страна в нея е прието, че на 05.02.2018 г. около 11: 30 ч., на касите на Автогарата в гр. Добрич се е появил мъж, за когото е установено, че е Г. Георгиев, който поискал да закупи билет за пътуване с автобус до гр. Варна. Подал банкнота от 20 лв., която се сторила на служителката неистинска, поради което тя я проверила на машина и се консултирала със своя колежка, която потвърдила неистинността. При връщането на работното място на касиерката Георгиев заявил, че знае, че банкнотата е фалшива, поискал си я, легитимирайки се като полицейски служител и предложил да плати с други пари. Тези действия са квалифицирани от наказващия орган като нарушения на т. 13, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Кодекса/Етичния кодекс) и са счетени за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като на служителя е наложено предвиденото в закона наказание – "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният състав е приел за основателни твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения, че при издаването й са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 197, ал. 3, както и на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. На първо място съдът е посочил, че въпреки събраните в дисциплинарното производство доказателства и изведените от разследващия орган заключения за извършени две отделни нарушения, при налагането на дисциплинарното наказание органът не е определил наказание за всяко нарушение, респ. не е определил едно общо такова, съобразно изискванията на чл. 197, ал. 3 ЗМВР. На второ място е приел, че не са изложени мотиви относно всички установени факти и обстоятелства в хода на разследването, касаещи вмененото нарушение, както и не е обсъдено цялостното поведение на служителя, доказващо се с дадените от другите лица обяснения. Съдът е констатирал още, че липсва обосновка защо за деянието е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание при положение, че е установена липсата на умисъл при извършването му. По тези причини е приел съображенията на наказващия орган за едностранчиви и несъответни на събрания доказателствен материал, доколкото последният установява безспорно липса на настъпили тежки последици за службата, уронващи нейния престиж до степен, налагаща прилагането на най-тежкото наказание. При тези аргументи тричленният състав на ВАС е счел, че не са извършени вменените нарушения на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което служебното правоотношение на Георгиев е прекратено незаконосъобразно на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. За да отмени първоинстанционното съдебно решение и постанови обратния правен резултат, петчленният касационен състав на ВАС е приел, че делото е решено при правилно установена фактическа обстановка, но при противоречащи на събрания доказателствен материал правни изводи относно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Според касационния състав, решаващият съд неправилно е приел, че дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) при налагане на наказанието е нарушил разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като не е определил наказание за всяко едно от нарушенията. В тази връзка е прието, че дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) действително е предложил Георгиев да бъде наказан за две деяния, но т. к. наказващият орган е наложил наказание само за едното нарушение (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата"), същият не е бил длъжен да определя наказание и за другото нарушение. Петчленният състав не е възприел и извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като е посочил, че в хипотезата на чл. 203, ал. 1 ЗМВР наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да наложи предвиденото в нормата наказание. В този смисъл е изтъкнал, че изводът за липса на последици за службата, уронващи престижа й до степен, която да оправдае налагането на най-тежкото наказание е несподелим, т. к. е достатъчно с деянието да е уронен престижа на службата, което е безспорно установено с оглед фактите по делото. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК, който предвид липсата на доказателства относно датата, на която подателят на искането за отмяната е узнал за новото обстоятелство, се определя съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 АПК. Т. к. с нормата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИПОРНС) е предвидено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението към ЗМДВИПОРНС, а извънредното положение в Република България е отменено с изтичането на срока му на 13.05.2020 г., то следва, че депозираното на 15.06.2020 г. искане за отмяна, основано на акт от 13.02.2020 г., е в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК - наличие на ново обстоятелство, изразяващо се в липсата на повдигнато обвинение срещу Г. Георгиев за престъпление по чл. 244, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК – опит за прокарване в обръщение на подправени парични знаци, за което е било образувано досъдебно производство № 11/2018 г. по описа на ОслО при ОП - Добрич, преписка № 109/2018 г. по описа на ОП - Добрич, като за установяването на това обстоятелство е представено ново доказателство – писмо с изх. № 109/2018 г. от 13.02.2020 г., издадено от Д. Димитров, прокурор в ОП – Добрич. В съдържанието му е посочено, че в хода на разследването по досъдебно производство № 11/2018 г. по описа на ОслО при ОП – Добрич, Г. Георгиев не е бил привличан в качеството на обвиняем, а е разпитан единствено като свидетел. Към него е приложено постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2020 г., с посочено правно основание – чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В искането са заявени и основания по чл. 239, т. 3 АПК – актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, и по чл. 239, т. 4 АПК – наличие на влязло в сила решение, между същите страни, за същото искане и на същото основание, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. В конкретния случай в искането, по което е образувано настоящото производство, се твърди наличие на няколко основания за отмяна, което налага подробния анализ на всяко едно от тях. По отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК: Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай искателят поддържа наличието на ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, позовавайки се на писмото и приложеното към него постановление за прекратяване на наказателното производство по образувано при ОП – Добрич досъдебно производство за престъпление по чл. 244, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Представените документи не представляват, нито нови писмени доказателства, нито нови обстоятелства от съществено значение за правния спор. В тази връзка следва да се посочи следното: От съдържанието на оспорената в инстанционното производство заповед е видно, че изводът на ДНО досежно нарушенията е основан на извършените от Георгиев действия, констатирани от ДРО в хода на разследването, като за целта се е позовал на доказателствата, събрани от последния, като например: обобщена справка № 357 р-6466/06.07.2018 г., становище № 357 р-6624/10.07.2018 г. и др. Всички констатации са направени въз основа на конкретни доказателствени материали, изрично описани в акта, сред които не фигурират данни за образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Органът е стигнал до заключението, че служителят Георгиев е извършил следните деяния: при заплащането на автобусен билет до гр. Варна, е подал на касиерката банкнота от 20 лв., за която е знаел, че е фалшива, и след като служителката, заедно с нейна колежка и с помощта на машина за проверка е констатирала неистинността, при връщането й на работното място, Георгиев е заявил, че знае, че парите са фалшиви, като си ги е поискал обратно, легитимирайки се като полицейски служител. С описаните действия, според наказващия орган, Георгиев е извършил нарушения на т. 13, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 Етичния кодекс - неправомерно е държал в себе си неистински паричен знак и го е използвал, нанесъл е вреди на името на МВР, създавайки впечатление, че служителите на МВР могат да използват неистински парични знаци и за тези действия да не носят отговорност, дал е отрицателен личен пример за нарушаване на законите на присъстващите лица и се е представил в качеството си на полицейски служител, за да въздейства върху служителките и да си върне дадената банкнота. Тези нарушения на Етичния кодекс органът е квалифицирал като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като конкретен състав на нарушението е посочена разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, съгласно чието предписание деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда наказание "уволнение". От съдържанието на писмото, което е представено от искателя в настоящото производство и приложеното към него постановление, става ясно, че Г. Георгиев не е бил привличан като обвиняем в хода на образуваното досъдебно производство, бил е разпитван като свидетел по него, а същото е и прекратено с постановление на 03.01.2020 г. Тези три обстоятелства нямат съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповедта от 21.08.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Това е така, т. к. органът не се е позовал на тях при изложение на фактическата обстановка, послужила за формиране на възприетите правни изводи. Нито е посочено в заповедта, че Георгиев е, респ. не е бил привлечен като обвиняем, нито че е (респ. не е) бил свидетел по образувано досъдебно производство, нито че последното е (респ. не е) било прекратено към момента на издаването й, поради което и не би могло да се приеме, че евентуална промяна, касаеща тези три обстоятелства, непосочени като фактически основания на издадения индивидуален административен акт, би могла да окаже влияние върху законосъобразността на последния. Изводите за нарушаване на етичните правила са фактически обосновани с описаните деяния на Автогарата в гр. Добрич, констатирани от ДРО, а не с извършено престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, поради което всички промени, свързани с установяване на престъпния състав, не биха могли да представляват ново обстоятелство от значение за правния спор, т. к. нямат значението нито на доказателствени факти, нито на правнорелевантни такива по отношение на правния спор. От друга страна, не е налице обвързаност или някакъв тип въздействие между двете производства – дисциплинарното и наказателното, която да налага възникването на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Производството по налагане на дисциплинарно наказание поради извършено нарушение по ЗМВР и наказателното такова, протичащо по реда и при наличието на предпоставките по НПК, са съвършено различни и се образуват, респ. развиват и приключват на различни и независими едни и други предпоставки и фактически основания. В този смисъл връзка между тях не може да се установи, т. к. фактическите основания за налагане на дисциплинарно нарушение, респ. за постановяване на съдебните решения, чиято отмяна се иска, са различни от тези, послужили като основание за образуване, респ. прекратяване на образуваното досъдебно производство. В единия случай това би било нарушение на правила от Етичния кодекс, необвързани в хипотезите си с извършено деяние по посочената разпоредба от НК, а в другия - изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, а именно – опит за прокарване в обръщение на подправени парични знаци. Очевидна е разликата между фактическите основания за възникването на двата вида юридически отговорности и липсата на обвързаност между тях. По тази причина квалифициране на прекратяването на досъдебно производство и фактът, че определено лице не е било привличано в качеството на обвиняем, а е било разпитвано само като свидетел, като ново обстоятелство по отношение на фактическия състав на дисциплинарната му отговорност, обоснована с нарушение на етични норми и уронващи престижа на службата, е несъстоятелно. Актът, с който е прекратено наказателното производство би имал значение, респ. би довел до промяна в изводите относно основанията за търсене на наказателна отговорност, но няма никакво отношение към тези за възникването на дисциплинарната такава. Наред с горното, следва да се посочи и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, съгласно чието предписание държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. При действието на тази изрична законова разпоредба следва извод, че прекратяването на досъдебното производство по никакъв начин не влияе на преценката досежно основанията за носене на дисциплинарна отговорност, поради което доводите за обусловеност на дисциплинарната от наказателната отговорност на служителя Георгиев, са неоснователни. Представеното от искателя писмо не би могло да се приеме и като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Основание за отмяна би бил новооткрит, респ. новосъздаден документ относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В случая обстоятелствата, които се доказват с писмото и приложеното към него постановление касаят наказателната отговорност на лицето, участието му като свидетел в хода на разследването и прекратяването на досъдебното производство. Тези обстоятелства не са били предмет на доказване в първоинстанционното и касационното производство, поради което и с представянето на документа, който ги установява, не се обосновава посоченото основание за отмяна. От изложеното следва изводът, че представеното доказателство, а именно: писмо с изх. № 109/2018 г. от 13.02.2020 г., издадено от Д. Димитров, прокурор в ОП – Добрич, не установява наличието на ново обстоятелство, респ. не съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да се квалифицира като основание за отмяна на влязлото в сила решение № 16525/04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 11082/2019 г. на ВАС, петчленен състав, с което е отменено решение № 10344/04.07.2019 г. по адм. дело № 12218/2018 г. по описа на ВАС, пето отделение. По отношение на основанието по чл. 239, т. 3 АПК: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато същият е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния казус не се констатира отмяна на акт, а прекратяване на досъдебно производство, на което не се е позовал, нито административният орган при издаването на заповедта за уволнение, нито съдът, разгледал жалбата на искателя. Макар в случая това да е ирелевантно, доколкото не е налице отмяна на акт, на който е основано съдебното решение, чиято отмяна се претендира, за пълнота следва да се посочи, че липсва свързаност между постановените актове. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не за деяние, съставляващо престъпление по чл. 244, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Поради това и противно на доводите на искателя, не е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 3 АПК. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 АПК: Чл. 239, т. 4 АПК въвежда като основание за отмяна влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Очевидно това основание е неприложимо по хипотеза, т. к. липсва противопоставен влязъл в сила съдебен акт, разрешаваш със сила на пресъдено нещо правен спор между същите страни, за същото искане и и на същото основание. Респ. липсва идентитет между влязлото в сила решение на петчленния състав на ВАС, чиято отмяна се претендира в настоящото производство и писмото, от което става ясно, че досъдебното производство е прекратено, а Георгиев е разпитван в хода на разследването по него единствено като свидетел. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна в доводи за незаконосъобразност на процесната заповед са неотносими, т. к. не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по т. 1 - 6. Въпросът относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт е бил предмет на двуинстанционна проверка – от тричленен и петчленен състав на ВАС. В случая идентични доводи са били поддържани от искателя в инстанционните фази на производството, като същите са подробно обсъдени в двете съдебни решения. Правилността им не подлежи на последващ инстанционен контрол, т. к. касационното решение съгласно чл. 223 АПК е окончателно. Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на МВР да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.