Решение № 3978 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Витлиемова, жив. в гр. Шумен, срещу решение 59/27.04.2023 г. по адм. дело 43/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлено оспорването й против заповед РД -12 -66/23.01.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Шумен. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмено становище, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОДБХ - Шумен, не взима становище. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С спорената пред АС - Шумен заповед, издадена на основание чл.138, ал.1, т.2 от Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД) е заличена регистрацията на животновъден обект кравеферма в [населено място], община Хитрино, собственост на С. Витлиемова и е обезсилено удостоверението за регистрация на животновъден обект 17/30.03.2018 г. поради допуснати системни нарушения на ветринарномедицинските изисквания. В мотивите на заповедта са цитирани следните пет броя влезли в сила наказателни постановления, издадени от директора на ОДБХ Шумен: ЗЖ -11/06.04.2020 в сила от 13.04.2020 г., ЗЖ -15/013.04.2020 в сила от 21.05.2020 г., ЗЖ -55/06.11.2020 в сила от 21.01.2021 г.,ЗЖ -55/03.08.2021 в сила от 17.12.2021 г. и ЗЖ -55/09.12.2021 в сила от 22.12.2021 г. Описани са нарушенията на ветиринарномедицинските изисквания и наложените наказания с всяко от наказателните постановления, както и установеното при проверката в периода 12 - 14.10.2022 г. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа неоходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Посочено е, че заповедта е в съответствие с приложимото материално право - чл.138, ал.1, т.2 ЗВМД, според който регистрацията на животновъдния обект се заличава, а удостоверението се обезсилва при системни нарушения на ветринарномедицинските изисквания. Съгласно пар.1, т.98 от ДР на ЗВМД системни нарушения са три или повече нарушения на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, за които са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления, което изискване в случая е налице предвид петте влезли в сила наказателни постановления за нарушения на ветиринарномедицинските изисквания. Заповедта е и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Ирелевантен за законосъобразността на заповедта е фактът, че принудителната административна мярка по чл.138, ал.1 ЗВМД е могла да бъде наложена и по - рано - още след третото наказателно постановление. В чл.22 и чл.23 от Закона за административните нарушения и наказания, съдържащи общите правила за налагане на принудителни административни мерки, не е посочен срок, в който може да бъде наложена ПАМ след възникване на предпоставките за нея. Такъв срок липсва и в специалния закон - ЗВМД. В случая административният орган е дал възможност на жалбоподателката да преустанови нарушенията и е извършил поредица от проверки, при всяка от които отново са констатирани нарушения. Както е посочил и АС за наличието на предпоставките по чл.138, ал1, т.2 ЗВМД е напълно достатъчно наличието на животновъден обект, по отношение на който са налице системни нарушения на ветиринарномедицинските изисквания, който факт е установен безспорно по отношение на процесния животновъден обект. Наличието или липсата на други животновъдни обекти е без значение за законосъобразността на заповедта, поради което правилно тези факти не са обсъждани от съда. Правилно не са обсъждани и твърденията за нарушения на контролните органи, тъй като системните нарушения са установени с влезли в сила наказателни постановления, за които е имало възможност за съдебен контрол по реда на ЗАНН, поради което инцидентният им контрол в настоящето производство е недопустим. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото липсва правна възможност за присъждане на претендираните от касационната жалбоподателка разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,