Решение № 4215 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2013 г.

Решение № 4215 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14660/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото по реда на чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молби на Татяна Андреева Игнатова и Божидар Борисов Игнатов за отмяна на влязлото в сила решение № 4801/5.04.2013 г. по адм. д. № 2392/2013 г. на Върховния административен съд. Ответниците по молбата за отмяна Диана Йорданова Панова-Коцева и Ярмила Ангелова Ерменкова в писмено възражение намират молбата за отмяна за неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна Началника на РДНСК - Югозападен район и Владислав Валентинов Коцев чрез своите пълномощници намират молбата за неоснователна. Ответницата Незабравка Любомирова Игнатова чрез своя пълномощник в писмена защита намира молбите за отмяна за основателни. Молбите за отмяна са подадени в срока по чл. 240 АПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото молбите за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение от 17.01.2012 г. по адм. д. № 2455/1999 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на молителите срещу заповед № 357/16.06.1999 г. на главния държавен инспектор за премахването на незаконен строеж "жилищна сграда на три и мансарден етаж" поради това, че строежът е извършен без строителни книжа-одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на нормите за безопасност и без възможност за узаконяване. В молбата за отмяна молителите твърдят, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. По основанието по чл. 239, т. 1: В тази насока молителите се позовават на съдебно-техническа експертиза, приета по адм. д. № 6/2012 г. на Софийския градски съд. С решение от 13.08.2013 г. по адм. д. № 6/2012 г. на Софийския градски съд е отменена заповед № РД-09-146/8.06.2005 г. на кмета на район "Витоша", с която е наредено описаната по-горе сграда да бъде премахната на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ като негодна за използване и опасна за здравето и живота на обитателите и живеещите в съседните сгради. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Под обстоятелства следва да се имат предвид факти от действителността, които имат за спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Заключението на техническата експертиза не е прието като доказателство по образуваното по молбите за отмяна дело, поради което не следва да се обсъжда. Освен това твърденият факт за годност за използване на строежа не опровергава характеристиката му като незаконен, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 4801/5.04.2013 г. по адм. д. № 2392/2013 г. на Върховния административен съд. По основанието по чл. 239, т. 4 АПК: Твърди се в молбите за отмяна, че решение № 4801/5.04.2013 г. по адм. д. № 2392/2013 г. на Върховния административен съд е в противоречие с решение № 2222/15.02.2013 г. по адм. д. № 10115/2012 г. на Върховния административен съд. С последното е обявена нищожността на заповед № РД-09-127/21.03.1996 г. на кмета на район "Витоша"- Столична община, разпореждаща премахването на строежа на основание чл. 160 ЗТСУ- като изградена в нарушение на действащите планове и в нарушение на изискванията за строителство. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Предявената и на това основание молба за отмяна е неоснователна поради следното: Двете дела имат за предмет обжалването и проверката законосъобразността на два различни административна акта- предмет на адм. д. № 10115/2012 г. на Върховния административен съд е заповед на кмета на район "Витоша", а по адм. д. № 2392/2012 г. на Върховния административен съд предмет на обжалване е друг административен акт на друг административен орган- главния държавен инспектор. За да се допусне отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. На първо място липсва идентичност на страните, тъй като се касае за различни административни органи. Не е налице и идентичност на искането, тъй като се оспорват различни административни актове с различни основания- едва с втората заповед като основание се въвежда незаконност на строежа поради и липсата на строителни книжа. Що се касае до твърденията на молителите за неуведомяване от страна на административния орган в административното производство, то такива могат да бъдат възведени само при инстанционната проверка, но не и по реда на извънредния способ за отмяна. Поддържаното пък от ответницата Незабравка Игнатова в писмената й защита чрез нейния пълномощник основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК не следва да се разглежда, тъй като изхожда от страна -ответник по молбите за отмяна, а депозирана молба от нейна страна и в срок няма. Освен това прекратителното първоинстанционно определение по адм. д. № 2455/1999 г. на Софийския градски съд по реда на касационния контрол е отменено и същата е участвала в делото като заинтересована страна. Предвид изложеното предявените на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК молби за отмяна на решение № 4801/5.04.2013 г. по адм. д. № 2392/2013 г. на Върховния административен съд са неоснователни. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав