Решение № 5449 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, подадена чрез процесуален представител Н. Иванова срещу Решение 438 от 05.02.2025 г., постановено по адм. дело 1252/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен ревизионен акт /РА/ 2900292207904-091-001/06.07.2023 г. и РАПРА П-29002923130343-003-001/10.07.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частите потвърдени с Решение 1800 от 21.12.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, с които на Марица Олио АД са установени допълнителни задължения по ЗКПО - КД за данъчен период 2017 г. в размер на 70 082,20 лева и лихви в размер на 41 467,30 лева, и е начислен по реда на ЗДДС за данъчен период м.06.2017 г. ДДС в размер на 162 398 лева и лихви в размер на 99 726,73 лева.

Касаторът поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След изложение на установените в хода на ревизията обстоятелства, оспорва извода на съда, че е налице документално доказана връзка между бракуваното количество соя и наличието на непреодолима сила, като основание за прилагане на чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС и чл.28, ал.2 от ЗКПО, регламентиращи изключение от начисляване на ДДС при брак на стоки и непризнаване на разходите за данъчни цели. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пазарджик и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Марица Олио АД срещу РА и РАПРА, в обжалваните им части. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

Ответника Марица Олио АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Не претендира разноски за касационната инстанция, но прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение, Административен съд - Пазарджик е отменил РА 2900292207904-091-001/06.07.2023 г. и РАПРА П-29002923130343-003- 001/10.07.2023 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частите потвърдени с Решение 1800 от 21.12.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, с които на Марица Олио АД са установени допълнителни задължения по ЗКПО - КД за данъчен период 2017 г. в размер на 70 082,20 лева и лихви в размер на 41 467,30 лева, и е начислен по реда на ЗДДС за данъчен период м.06.2017 г. ДДС в размер на 162 398 лева и лихви в размер на 99 726,73 лева.

В хода на ревизията е установено, че "Марица Олио" АД - гр. Пазарджик е с основна дейност - Производство на сурови масла. Дружеството осъществява дейността си в две фабрики за преработка на слънчоглед и производство на сурово масло находящи се в гр. Пазарджик, ул. "Христо Касапвелев" 3 и в с. Ясен, обл. Плевен.

На 26.06.2017 г., в обекта на дружеството в с. Ясен, обл. Плевен е възникнал пожар, в следствие на самозапалване на съхраняваната в силоз 8 продукция соя. Във връзка с това събитие дружеството е регистрирало щета, изразяваща се в брак на 1 391 460 кг. соя, при отписването на която е отчетен счетоводен разход в размер на 849 251,50 лв.

Органите по приходите са описали и анализирали събраните в хода на ревизията доказателства относно възникването на пожара, въз основа на които са приели, че след подаден сигнал от дружеството 27.06.2017 г. до ГД на МВР, ПБЗН, РД - гр. Плевен, е издадено удостоверение за възникнало произшествие per. 947000-627/04.07.2017 г., с вписана причина за пожара самозапалване. Застрахователят ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЗАД е извършил своя проверка, като е съставен констативен протокол от 27.06.2017 г. и назначена пожаро -техническа експертиза. Със заключение на вещо лице инж. Стоянов - специалист противопожарна техника и безопасност е установено, че най-вероятната причина за възникването на пожара е самозапалване, получено в резултат от повишената влажност на съхранявания в силоза продукт (соево зърно) и при недостатъчна вентилация, която да отвежда отделящата се топлина.

Проверка е извършена и от служител на "О Кю Кю Ес Ей България" ЕООД, при която е констатирано, че по време на пожара в силоз 8 се е съхранявала 3 605 893,76 кг. соя. Самозапалването е в зоната на повърхностния слой. Служителите на базата със собствени сили овладяват пожара и успяват да спасят 61,13% от зърното в него. Запалването на зърното е възникнало от горе на долу - областта, която по принцип е най-топла след вентилиране. Като причина за пожара се посочва заключението на пожаро -техническата експертиза, изготвена от инж. Стоянов. Посочено е, че температурата в силоза се контролира от 8 сонди с по 7 датчика, разположени на различни места във вертикална посока. Температурата се отчитала ежедневно в 08 часа. Съгласно представените разпечатки от дневника за отчитане на температурата в силоз 8 за последните седем дни преди събитието, температурите в силоза са били в границите на 11 и 31,5 градуса по Целзий, вместо изискуемите такива 10-15 градуса по Целзий, а на 26.06.2017 г. са били между 20 и 31 градуса по Целзий. По данни на "Марица Олио" АД последното вентилиране на зърното в силоз 8 е извършено на 18.06.2017 г. за времето от 20 часа до 08 часа на 19.06.2017 г.

ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" отказва да изплати застрахователната претенция от страна на "Марица Олио" АД, с аргумента, че причината за пожара е възникване на процес по "самозапалване", получено в резултат на повишената влажност на съхранявания в силоз 8 продукт (соево зърно) и при недостатъчна вентилация, която да отвежда отделящата се топлина и съгласно Общите условия по застраховка "Имущество" по условията на Клауза "Пожар и др. опасности" в глава 111 "Специални изключения", съгласно които самозапалването не е застрахователно събитие.

В хода на ревизията въз основа на извършеният анализ на представените документи, данъчните органи приели, че на основание чл. 28 от ЗКПО, за целите на определяне на данъчния финансов резултат за 2017 г., счетоводният финансов резултат на ревизираното дружество следва да се коригира в увеличение със сумата от 849 251,50 лв. - отчетен разход за брак на 1 391 460 кг. соя, при отписването на която е отчетен счетоводен разход в размер на 849 251,50 лв. без ДДС. След извършените при ревизията допълнителни преобразувания на счетоводния финансов резултат е установена данъчна печалба в размер на 700 822,05 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 70 082,20 лв., ведно с лихва в размер на 41 503,54 лева.

По отношение на ползвания данъчен кредит при придобиването на бракуваното количество соя, органите по приходите приложили разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗДДС, като с РА е извършена корекция със сумата от 162 398 лв., ведно с лихва в размер на 99 726, 73 лева. Според ревизиращия екип по отношение на възникналия пожар не е налице съществен елемент на непреодолимата сила, а именно събитието и неговите последици не биха настъпили при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от дружеството, като същото е могло да бъде предотвратено и са достигнали до извода, че разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е неприложима. Посочено е, че събитието пожар при самозапалване не е вследствие на непреодолима сила и би могло да бъде предотвратено, ако бяха спазени изискванията за правилно съхранение и вентилация, а в конкретния случай дружеството не е положило грижата на добър стопанин, като е допуснало унищожаване на стоките поради небрежност и в нарушение на правилата за пожарна безопасност.

Данъчните органи са приели, че съгласно предоставените от "Марица Олио" АД данни, изгорялата на 26.06.2017 г. соя е закупена в периода 21 април-30 ноември 2016 г. Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС в случай на липса и брак начисляването на данъка по ал. 1 - 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, съответно към м. 06. 2017 г., поради което не са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, поради което нормата на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗДДС е неприложима.

При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120 ДОПК.

За да отмени РА и РАПРА, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизионно производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно е приложен материалния закон.

Като съществени процесуални нарушения съдът е отчел с обстоятелството, че органите по приходите са се позовали на заключение по пожаро -техническата експертиза, изготвена от инж. Стоянов и доклад на "О Кю Кю Ес Ей България" ЕООД, които са изготвени за нуждите на застрахователната компания, а не са възложени в хода на ревизионното производство. Освен това е прието, че кредитирайки експертизата и доклада, данъчната администрация е подходила избирателно, като се е позовала само на обслужващата я формулировка, посочена в заключението, като е игнорирала и въобще не е обсъдила посоченото в същото, че в обекта е създадена организация по спазване правилата и нормите за пожарна безопасност, съгласно изискванията на Наредба 1з-8121з/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а отделно от това заключението не давало категоричен отговор на основния за делото въпрос - причината за възникване на пожара, а боравило с вероятност.

По приложението на материалния закон, първоинстанционния съд е приел за безспорно по делото, че изгорялата соя е бракувана и отписана с протокол от 01.08.2017 г., поради което бракуваните стоки попадат в изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при които не се прави корекция на упражненото при придобиването на стоката право на приспадане на данъчен кредит. Посочил е, че в този смисъл е т. 3 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-127/22 г., според което член 185 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с ДДС продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до необратимото / изчезване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

Прието е също, че причината за възникване на самозапалването не е установена по безспорен и категоричен начин. Не са установени с надлежни доказателствени методи причините за възникване на самозапалването, пряката причинно-следствена връзка между пожара и без/действията на дружеството- жалбоподател, което да обуслови извод за наличието или не на предпоставките по чл. 306, ал. 2 от ТЗ или тези по чл.80, ал.2, т.1, б. а от ЗДДС - доказано или потвърдено унищожаване, загуба или липса на стоки в резултат на непреодолима сила.

Отделно от това е прието, че към настоящия момент е изтекъл срокът по чл. 80, ал. 1, т. 4, б "а" от ЗДДС за извършването на корекция, тъй като са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. В тази насока е прието, че органите по приходите са установили, че през 2016 г. (в периода 21 април - 30 ноември) "Марица Олио" АД е закупило изгорялата по-късно соя. В този период дружеството-жалбоподател е упражнило и правото си на данъчен кредит. Следователно срокът по чл. 80 от ЗДДС е изтекъл още преди образуването на ревизионното производство и е налице изключението по чл. 80, ал. 1, т. 4, б., а" от ЗДДС.

Съгласно уредбата на разходите за липси и брак, които се признават за данъчни цели, намерила място в чл. 28 от ЗКПО, съдът е приел, че от жалбоподателя за бракуването е съставен протокол за брак, които съдържат достатъчно информация в подкрепа на основанието за това, поради което са доказани релевантните за спора обстоятелства. Предвид изложеното от органите по приходите незаконосъобразно е отказано признаването за данъчни цели на счетоводните разходи от брак на материални наличности и неправилно е извършено преобразуване на финансовия резултат.

Решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По делото не са спорни фактите, че на 26.06.2017 г., в обекта на Марица Олио АД в с. Ясен, обл. Плевен е възникнал пожар, в следствие на самозапалване на съхраняваната в силоз 8 продукция 1 391 460 кг. соя. Във връзка с това събитие дружеството е регистрирало щета, изразяваща се в брак на 1 391 460 кг. соя, при отписването на която е отчетен счетоводен разход в размер на 849 251,50 лв.

Съгласно чл.28, ал.2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

Изключения от това правило са предвидени в чл.28, ал.3 ЗКПО, съгласно която ал. 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:

1. непреодолима сила;

1. технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

1. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

1. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

С оглед обстоятелствата по делото, безспорно отчетените разходи от брак на материални запаси не са свързани с технологичен брак, промяна на физико-химичните свойства или изтичане срока на годност на материалните запаси, а са в резултат на брак на материални запаси, поради унищожаването им в резултат на самозапалване.

Затова и спора, който се формира по делото в частта по ЗКПО е дали счетоводните разходи от брак, се дължат на непреодолима сила, в който случай следва да се приложи изключението по чл.28, ал.3, т.1 ЗКПО.

Аналогичен е спора по делото в частта по ЗДДС, поради следните обстоятелства:

Съгласно чл.79, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Изключения от това правило са предвидени в чл.80 от ЗДДС. Съгласно чл.80, ал.2 ЗДДС, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на:

1. доказано или потвърдено унищожаване, загуба или липса на стоки в резултат на:

a) непреодолима сила;

б) аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоките;

в) естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и норми;

г) други събития, различни от посочените по букви "а" "в", извън контрола на данъчно задълженото лице, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина;

1. унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

1. доказано или потвърдено унищожаване, включително изхвърляне на стоки по начин, който води до необратимото им изчезване в резултат на:

a) технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност;

б) брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;

в) брак на стоки, които са станали обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице в резултат на тяхната обичайна употреба в независимата икономическа дейност на лицето;

г) брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност;

1. брак на стоки, които са обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, когато с тези стоки е извършена последваща облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета "а".

С оглед фактите по делото за унищожаване на стоки в резултат на самозапалване, спорен по делото и в частта по ЗДДС е въпроса дали е доказано или потвърдено унищожаване на стоки в резултат на непреодолима сила.

Тезата на приходната администрация е, че унищожаването на стоките от пожара не е в резултат на непреодолима сила, поради което изключението по чл.80, ал.2, т.1, б. а ЗДДС е неприложимо, а тезата на ревизираното дружеството е, че е в резултат на непреодолима сила и приложимост на посоченото изключение.

На първо място, съдът неправилно е приложил правилата на доказателствената тежест. Неправилно съдът приел, че в тежест на приходната администрация е доказването на обстоятелството, че унищожаване на стоките не е в резултат на непреодолима сила. Обстоятелство, че унищожаване на стоките е в резултат на непреодолима сила е положителен и благоприятен за Марица Олио АД факт, тъй като при установяването му се прилагат ограниченията по ЗКПО и ЗДДС, затова и тежестта на доказване се носи от ревизираното дружество. Затова не могат да се споделят и изводите на първоинстанционния съд, че при недоказване от данъчната администрация на релевантния факт, че унищожаването на стоките от пожара не е в резултат на непреодолима сила, то изводите за неприложимост на изключенията по чл. 28, ал.3, т.1 ЗКПО и чл.80, ал.2, т. 1, б. а от ЗДДС са неправилни.

Трайно се приема в практиката на ВАС, че за целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието "непреодолима сила" следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ - непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. За да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на понятието е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно.

Освен това в съдебната практика не се приема еднозначно, че пожарът във всички случаи съставлява непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 306, ал. 2 ТЗ, а се съблюдават белезите на пожара и останалите факти по делото.

В конкретния случай, пожара е причинен от самозапалване на съхраняваното в силоз количество зърно соя. С оглед вида на съхраняваните стоки, възможността за самозапалването им е предвидима и предотвратима. Затова ревизираното дружество е следвало да създаде организация за предотвратяване на самозапалването и да съблюдава спазването на разписаните правила за предотвратяване на самозапалване. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че дружеството е предприело всички необходими мерки, които обичайно се изискват в търговската практика за предпазване на закупената соя от пожар. От страна на Марица Олио АД не са ангажирани доказателства, нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, че е предприело каквито и да е мерки за предотвратяване на възможността от самозапалване на съхраняваните количества соя. Единствените доказателства за причината за самозапалването и създадената организация за евентуалното му предотвратяване са събрани от приходната администрация и това са заключение по назначена за нуждите на застрахователната компания пожаро - техническа експертиза и доклад на трето независимо лице - "О Кю Кю Ес Ей България" ЕООД, извършило проверка. Дори и да се приеме, че същите не са изготвени за нуждите на ревизионното производство и заключението не може да се цени като годно доказателствено средство, същите имат характер на писмени доказателства, събрани в хода на ревизията и неопровергани с други доказателства. Въз основа на доклада, изготвен от "О Кю Кю Ес Ей България" ЕООД се установяват отчетените температурите в силоза в период 7 дни преди пожара, които надвишават изискуемите граници, създадената организация за вентилация и последно проведена вентилация девет дни преди пожара, както и се потвърждава извода на вещото лице относно вероятната причина за самозапалването на част от съхраняваната продукция - повишената влажност на съхранявания в силоза продукт (соево зърно) и недостатъчна вентилация, която да отвежда отделящата се топлина. Ето защо настоящата инстанция приема, че неправилно съдът е изключил събраните в хода на ревизията доказателства относно причината за настъпилия пожар, неправилно е приложил провалата за разпределение на доказателствената тежест и обосновал правни изводи, които не се подкрепят от доказателствата по делото.

Неправилно също така първоинстанционния съд е приел, че бракуваните стоки попадат в изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при които не се прави корекция на упражненото при придобиването на стоката право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установена нито една от хипотезите на ограничение на корекции по чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС технологичен брак, брак, поради изтичане срока на годност, брак на стоки, които са станали обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице в резултат на тяхната обичайна употреба или брак на дълготрайни активи. Неоснователно съдът се е позовал на т. 3 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-127/22 г., постановено при различие на фактите по главния спор. По това дело фактите са били, че стоката е бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност. Само в този случай, СЕС постановява, че член 185 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право, които предвиждат корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с ДДС продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до необратимото й изчезване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. В настоящия случай, стоките не са бракувани, поради това, че са станали обективно неизползваеми, а поради това, че са унищожени в резултат на самозапалване. Затова т.3 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-127/22 г. е неприложима. В същото време, от разясненията на СЕС, дадени в т.41 от цитираното решение следва, че общностния законодател е счел за необходимо да ограничи задължението за корекция само до случаите на необосновано изчезване на стоки, за да се избегне понасянето и на данъчни загуби. В тази връзка, основателни са доводите на касатора, че СЕС прави разграничение между хипотезите на корекции при погиване/унищожаване в следствие на събитие извън контрола на ДЗЛ, което не е могло да бъде предвидено и предотвратено от него, от наличието на такова необосновано изчезване на стоките, настъпило в следствие на неположена/недобре положена грижа от търговеца, поради което е настъпило погиване/унищожаване. В националното ни законодателство е направено такова разграничение, като са регламентирани ограничения за корекции при доказано и потвърдено унищожаване на стоки в хипотези по чл.80, ал.2, т.1 от ЗДДС, които по настоящото дело не са доказани.

Неправилно съдът е приел за приложимо и изключението по чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС. В хода на ревизионното и съдебното производство не е имало твърдения от дружеството за приложение на цитираното изключение. Въпреки това в РД и РА са изложени съображения защо не е приложимо това изключение, а именно защото от закупуването на стоките през 2016г. до бракуването им през 2017 г. не са изминали 5 години. Съдът е приел, че изключението е приложимо, защото от закупуване на стоките до образуване на ревизионното производство е изминал срок повече от 5 години.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС, корекции по чл. 79, 79а и 79б не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит.

Съдът не е съобразил разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗДДС, съгласно която начисляването на данъка по ал. 1 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

В случая, след като е безспорно, че стоката е закупена през 2016г., а е бракувана през м.06.2017г., правилно органите по приходите са приели, че от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит до м.06.2017г. не са изминали 5 години и нормата на чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗДДС е неприложима. Неправилно първоинстанционня съд обвързва края на 5 годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС с датата на образуване на ревизионното производство и издаването на РА. Срока следва да се брои от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит до данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, обуславящо корекция на ползван данъчен кредит.

Гореизложеното обосновава заключението, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу оспорения РА и РАПРА да бъде отхвърлена.

Разноски: При този резултат по спора и заявена претенция за разноски, в полза на касатора се следват разноски за две съдебни инстанции. Материалният интерес по спора възлиза на 373 674,23 лв., като на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

(Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), дължимият размер е 19 596,96 лв. за всяка от съдебните инстанции и 1 700 лв. за държавна такса за касационно оспорване. Общият размер на разноските възлиза на 40 893,93 лева. Възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като делото е с висок материален интерес, отличава се с фактическа и правна сложност, а процесуалния представител на Дирекция ОДОП - София и на двете инстанции е проявил активност в защита тезата на НАП.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение