Решение № 17637 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2019 г.

Решение № 17637 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" С., Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. С. Е., срещу решение № 2267/01.04.2019 г., постановено по адм. дело № 12287/2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед за налагане на "ТИМИ 2017" ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0400778/12.11.2018 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни за бензиностанция "Стемо 1", находяща се в с. Д., главен път Е-79, стопанисван от дружеството. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба "ТИМИ 2017" ЕООД, гр. С. – в представен писмен отговор, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "ТИМИ 2017" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС – неспазване на реда и начина да предава на НАП информация по чл. 118 ЗДДС – не е спазило задължението си да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на бензиностанция "Стемо 1", стопанисвана от дружеството. Изложени са подробни мотиви за липса на доказателства за извършване на описаното нарушение. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В нормата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В конкретния случай съдът е установил, че от органите по приходите не са ангажирани убедителни доказателства, че от "ТИМИ 2017" ЕООД не е изпълнено задължението за предаване на информация по дистанционна връзка, тъй като на първо място при извършената проверка е констатирано, че горивото е източено и е на мъртва точка и за процесния период 02.11.2018 г. – 05.11.2018 г. продажби в стопанисвания от дружеството обект не са извършвани. При липса на продажби, то няма как да бъде предавана информация за осъществени такива. На второ място, в оспорената заповед издателят се е позовал на предоставена служебна информация и справки, които въпреки дадените указания от първоинстанционния съд не са представени по делото. При това положение обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното нарушение. Само на това основание е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,