Решение № 3757 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2010 г.

Решение № 3757 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10843/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Александров Ценов, с адрес затвора гр. Белене срещу решение № 32 от 19.07.2010 г. на Административен съд Русе постановено по адм. № 224 по описа на съда за 2010 г., с което е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"- Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложени са твърдения за неправилност на решението - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяването му и решаване на спора по същество с уважаване на претенцията. Ответната страна - Министерство на правосъдието - Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност. Представителят на прокуратурата дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът е претендирал от Министерството на правосъдието - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", София 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди претърпени при престоя му в затвора гр. Белена, за периода 9.07.2009 г. - 31.01.2010 г., които настъпили в резултат на описани подробно в исковата молба лоши битови условия в затвора. Твърдял, че в резултат на липсата на хигиенни и добри санитарно битови условия за живот е изживял психическо натоварване, безсъние, унизяване и малтретиране на човешкото му достойнство. Административният съд с обжалваното решение е приел исковата претенция за недоказана и неоснователна и отхвърлил изцяло които правен резултат подробно е мотивирал. Върховният касационен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но по същество - неоснователна.. Обжалваното решение с постановения правен резултат - отхвърляне на предявения по чл. 1 от ЗОДОВ иск - е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона. Затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие и вредата. При липса на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Решението е постановено при пълно изясняване на релевантните за спора факти твърдяни от ищеца. Обсъдил е доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност. Правният си извод за неоснователност на претенцията е подробно мотивиран и този му извод се споделя от касационната инстанция защото съответства на фактически установеното и при правилно приложение на материалноправните норми на ЗОДОВ и чл. 204 и сл. от АПК. В предвид на приетото за установено обжалваното решение не е постановено при поддържаните от касатора твърдения за наличие на основанията на чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,