Решение № 7611 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2018 г.

Решение № 7611 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Станоев против решение № 6036 от 22.10.2018 г. по адм. дело № 3360/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-30-22/22.01.2018 г., издадена от директора на дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "гараж", находящ се ПИ с идентификатор 68134.1387.2306 по КККР на [район], УПИ ХХI-83, кв. 848 по плана на гр. [населено място], с административен адрес: гр. [населено място], [улица]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като наредената за премахване постройка е изградена през 1948 г., а през 2016 г. е измазана и покривът е ремонтиран, поради което представлява търпим строеж и не подлежи на премахване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на директора на дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, предоставени му със заповед № СОА 17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община по реда на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 10/29.09.2017 г., в които е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и нарушените при изграждането му разпоредби. Правилно е преценено, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като аргументите на решаващия съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ също е законосъобразен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдения акт. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж "гараж", находящ се ПИ с идентификатор 68134.1387.2306 по КККР на [район], УПИ ХХI-83, кв. 848 по плана на гр. [населено място], извършен от жалбоподателя Н. Станоев. Обектът представлява постройка от приблизително 23 кв. м., изградена от тухлени зидове върху стоманобетонна ивична основа и стоманобетонни колони с размери 0, 60/0, 30 м. и 0, 30/0, 30 м. Покрита е с едноскатен дървен покрив от дървени греди и плоскости от ОСБ, покрити с мушама. Изградена е на уличната регулационна линия и на регулационната линия със съседния имот, като в частта към съседния имот покривът е повдигнат с около 0, 60 м., за да се осигури наклон. Строителството е извършено от жалбоподателя без разрешение за строеж и инвестиционен проект в края на 2001 г. Последното обстоятелство се установя от нотариално заверената през м. октомври 2001 декларация, с която З. Моцева, майка на жалбоподателя и съсобственик на имота изразява съгласие Н. Станоев да "изгради, покрие и ползва гараж" на мястото на самосрутилата се постройка съществувала в имота, както и от липсата на доказателства в друг смисъл, въпреки осигурената възможност на жалбоподателя да представи такива в подкрепа на твърденията си. Тези факти налагат заключението, че описаната в заповедта за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В противоречие с възприетото от административния съд настоящата инстанция приема, че извършеното представлява нов строеж от пета категория и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и проект. Строежът е изпълнен на мястото на самосрутила се постройка, но не включва дейности за нейното запазване и поддържане в изправност, а представлява изграждане на изцяло нов в конструктивно отношение и по предназначение обект. Ето защо изводът на административния съд, че извършеното представлява ремонт и преустройство не могат да бъдат споделени. С оглед времето на извършване на строежа следва да се приеме, че предпоставките за търпимост, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Нареденият за премахване гараж е изграден след 31.03.2001 г., поради и което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Ето защо същият не е търпим и подлежи на премахване. Възраженията на касационния жалбоподател, че строежът е извършен преди 2001 г. са неоснователни. Единственото доказателство за периода да изграждане на постройката е цитирана по-горе нотариално заверена на 5.10.2001 г. декларация. Други доказателства в този смисъл не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки предоставената от съда възможност за това (определение от 12.04.2018 г.). В документа ясно е посочено, че деклараторът изразява съгласие жалбоподателят Н. Станоев да "изгради, покрие и ползва гараж" на мястото на самосрутилата се четири месеца по- рано постройка. Следователно волята е изграждане на нов в конструктивно отношение и по предназначение обект, а не за поддържане на състоянието и запазване на съществуваща постройка. Доводите за извършен през 2016 г. текущ ремонт на гаража не могат да променят направения по-горе извод, той като не засягат констатациите, че гаражът е изграден в края на 2001 г. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение, въпреки констатираните различия в мотивите. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед и за отхвърляне на жалбата против административния акт са направени в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,