Решение № 15692 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2009 г.

Решение № 15692 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК е образувано по жалба на Али Мохамед Ахмед - гражданин на Ирак, подадена срещу решение № 288 от 20.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 160, ал. 1 от АПК от страна, която е участвала в административното производство и е адресат на административното решение. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема, че жалбата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение в административно производство, образувано по подадена молба от Али Ахмед за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарна закрила, административният орган на основание чл. 8, ал. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е постановил административен отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Административният орган е приел, че заявените от чужденеца обстоятелства и причини за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут се отнасят от една страна до общото положение в страната Ирак, а от друго до конкретни посегателства от трети лица спрямо молителя и неговото семейство. Прието е също така, че твърдяната заплаха за живота му от представители на партията БААС е с криминален характер и не представлява преследване поради политически причини. Чужденецът не е поддържал и не е представил доказателства, че за него съществува риск за живота или свободата му по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: принадлежност към раса, религия, националност или определена социална група или партия. В мотивите на административното решение е отразено, че спрямо чужденеца не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ предвид общата ситуация в държавата Ирак, установено от справка вх. 612/26.02.2009 г. Поддържа се, че обстановката в Ирак се характеризира със ситуация на вътрешно напрежение и безредици, което обаче не е основание да се приеме, че е налице вътрешен въоръжен конфликт. В тази връзка е посочено, че сигурността на населението отбелязва относително подобрение, съпътствано от намаляване на самоубийствените атентати, въоръжените сблъсъци и нападенията срещу международните сили за сигурност и националните такива. Административното решение е правилно в частта, с която не е уважена молбата за предоставяне на статут на бежанец, защото в административното производство не е установено основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от доказателствата, събрани в административното производство, жалбоподателят е пристигнал нелегално в България през месец октомври 2008 г. и в молбата си за предоставяне на статут на бежанец и в проведените интервюта не е заявил основателна причина за напускане на Ирак, която да представлява предпоставка за предоставяне на статут на бежанец, както законосъобразно и обосновано е приел и административният орган. Решението в частта, с която е отказано на жалбоподателя предоставяне на хуманитарна закрила, е постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Жалбоподателят Али Ахмед е мотивирал молбата си за предоставяне на хуманитарна закрила по чл. 9 от ЗУБ с общата обстановка в държавата Ирак, която обстановка на въоръжен конфликт и насилие е основание за основателна лична заплаха за живота и личността на молителя като гражданско лице. В мотивите на административното решение административният орган е приел, че обстановката в страната на произход на чужденеца следва да се определи като "ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици", но е и като такава на вътрешен въоръжен конфликт, поради което за молителя не е налице тежка и лична заплаха. Прието, че сигурността на населението е подобрена към 2009 година и броя на цивилните жертви намалява. Ситуацията в страната по произход не е била преценена от административния орган на основание разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на личността на жалбоподателя като гражданско лице, което живее и работи в страна, в която няма граждански мир и сигурност за населението на страната, и в съответствие с международното законодателство. Административният орган в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като събере допълнително служебно доказателства за основателността на молбата на конкретния чужденец. Не са обсъдени налични документи от Върховния комисариат на ООН за бежанците, които документи съдържат информация за ситуацията в Ирак, която е преценена като "ситуация с прояви на крайно насилие, грубо нарушение на човешките права и липса на правов ред". Административното решение не е съобразено и с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Европейските общности в Люксембург, постановено в разширен състав със задължително тълкуване на чл. 15, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. В националното законодателство нормата на чл. 15, ал. 1, б. "в" е транспонирана в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Тълкуването на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директивата е, че тя е пряко приложима спрямо нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, независимо от непълното въвеждане на чл. 15, б. "в" и липсата на прилагателното "безогледно" (за насилие) в българската правна норма. Това решение обуславя принципа на единно и еднакво тълкуване на общностното право, което задължава националните юрисдикции и власти на държавите - членки на Общността, да прилагат постановеното решение по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при преценяване на основателността на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарна закрила. По изложените съображения е налице несъответствие на обжалваното административно решение с установените факти и обстоятелства по административния спор. Административното решение в частта, с която е постановен отказ на хуманитарен статут, следва да се отмени и делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне по подадената молба от Али Ахмед - гражданин на Ирак. Водим от горното, Върховният административен съд на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК