Решение № 6645 от 21.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Сила Груп Строй ЕООД, [ЕИК], приподписана от адвокат В. Бърчев, против решение 110/09.01.2023 г., постановено по адм. дело 8609/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) Р-22220421005543-091-001/12.05.2022 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, в частта потвърдена с решение 1247/08.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди: м.06.2021г., м.07.2021г., м.09.2021г. и м.10.2021г. в размер на 68 377,53 лева и лихва в размер на 4823,76 лева по фактури, издадени от Трейд Консулт България ЕООД и Ин Билд Холд ЕООД. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или РА да бъде отменен по същество. Счита, че съдът е нарушил правата му, като не му е указал за кои спорни обстоятелства следва да ангажира доказателства и е приключил събирането им без да изясни спора от фактическа страна, възпроизвеждайки изцяло мотивите на решаващия орган. Игнорирал е представените от дружеството доказателства договори, приемо-предавателни протоколи и фактури за извършването на услугите, като е направил погрешни изводи по отношение на тях. Основавайки се на цитирана практика на СЕС относно установяване на данъчна измама заявява, че в ревизионния доклад (РД) и РА няма доказателства за извършена такава по веригата на ДДС, а изводите са направени въз основа на предположения. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП - София, чрез юрисконсулт К. Кирилов, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е гореописаният РА, в частта потвърдена с решение 1247/08.08.2022 г., с който на Сила Груп Строй ЕООД са установени задължения за ДДС и лихви за четирите данъчни периода, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Трейд Консулт България ЕООД и Ин Билд Холд ЕООД. Фактическото основание за отказ на данъчен кредит е недоказване на реално осъществени данъчни събития, свързани с процесните фактури. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против оспорената част на РА, първоинстанционния съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, при допуснати процесуални нарушения, които обаче не са съществени. По материалната законосъобразност на възложените данъчни задължения съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал достатъчно писмени доказателства, годни да обосноват реалността на процесните доставки, а представените към фактурите протоколи за приемане на видовете доставки и СМР (строително-монтажни работи) са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща доказателствена сила. Същите обаче не са били надлежно оспорени пред съда на основание чл. 193 ГПК. За да достигне до тези изводи АССГ е счел, че не е установено дали преките доставчици са разполагали с кадрова и техническа обезпеченост за реализирането на конкретните дейности. Липсват доказателства и осчетоводяване на разходи за труд от преките доставчици и платени възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Не е установено колко лица и колко време са били необходими за извършването на конкретните услуги и нужната квалификация на персонала. Не са представени списък на лицата извършили процесиите услуги, книги за инструктаж и актове за всеки от работниците, каква работа е извършвал. Няма данни за командироване на работници. В представените договори за сътрудничество и съвместна дейност, сключени между Трейд Консулт България ЕООД и Индъстри Трейдинг ЕООД и между Ин Билд Холд ЕООД и Билдфин ЕООД липсват съществени елементи договорената цена и обектите по който ще се работи. В издадената през м.09.2021 г. фактура от Индъстри Трейдинг" ЕООД е вписан предмет наем персонал, а в издадената от Билдфин" ЕООД фактура през м.12.2021 г. е вписан предмет съгласно договор", като с тях не се доказва, че служители на посочените дружества са работили през м.06.2021 г. и м.07.2021 г. на посочения в договора обект Автомагистрала Тракия. Споделени са изводите на решаващия орган, че на обекта са се извършвали дейности възложени по Закона за обществените поръчки (ЗОП), при което се изисква използването на подизпълнители да е одобрено от възложителя, но документи за това липсват. По фактурираните от Трейд Консулт България ЕООД и Ин Билд Холд" ЕООД услуги за наем на агрегати и автокран, в представените договори няма цена и конкретизиране на строителното оборудване. Не е установено наличието на същото при доставчиците, както и наемането му от КВГ Транс" ЕООД. Не е доказано предоставянето на два верижни багера и вибрационен валяк от КГБ Транс ЕООД на Трейд Консулт България" ЕООД, как те са транспортирани и до кои обекти. Липсва плащане по веригата от доставки на услуги. Не е доказана кадрова обезпеченост при Индъстри Трейдинг ЕООД и Билдфин ЕООД за извършване на услуги от вида на фактурираните и в обема, вписан в приемо-предавателните протоколи. Няма данни за наличие на предпазна мрежа при доставчиците, за направени транспортни разходи за доставянето й, до кой обект е извършено това и доказателства за плащане на доставките. Не е установена необходимостта от ангажиране на подизпълнители за осъществяването на процесиите доставки, както и невъзможността същите да бъдат изпълнени със собствен ресурс на жалбоподателя. Решението е неправилно, тъй като е необосновано на приетите по делото доказателства основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение 3 от АПК по следните съображения: По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и установените в хода на ревизията различия с декларираните от лицето данни по данъчни периоди и преразказ на констатациите на органите по приходите, в резултат на което е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Съдебното решение в повечето си части преповтаря решението на директора на ОДОП. В мотивите си съдът е посочил кои обстоятелства са останали недоказани, но не е посочено кои факти са доказани и въз основа на какви доказателства. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с установената фактическа обстановка, след като не е обсъдил събраните по делото доказателства и представените такива от ревизираното лице за реалност на извършване на доставките. Доказано е, че Сила Груп Строй ЕООД е превъзложило услугите, които е трябвало да осъществи в изпълнение на сключените договори с Автомагистрали ЕООД, ДЗЗД Градско Строителство, Пътинженерингстрой-Т ЕАД и ГБС Инфраструкторно Строителство" АД. В този смисъл е нелогично да се изследва възможността на възложителя сам да реализира процесните СМР. съгласно приетото в съдебната практика, наличието на съответната обезпеченост само по себе си не е законово дефиниран елемент от фактическия и юридически състав на ползваното право на приспадане на данъчен кредит. Освен това настоящата инстанция не споделя извода на съда, че с протоколи за приемане на видовете доставки и СМР не може да се докаже реалност на доставките, защото са частни документи. Още повече, че същите в хода на настоящото производство не са били надлежно оспорени от ответната страна. Следва да се има предвид, че ако се възприеме тази логика, на практика не би могло да се докаже реалност на никоя доставка, тъй като търговците в отношенията си издават само частни документи. Непредставянето от страна на доставчика на дневни актове за конкретна работа, книги за инструктаж, актове за командироване на работници, липсата на търсени елементи от договорите за наем и доставки на услуги, не е основание само по себе си за непризнаването на услугите за извършени, противно на приетото в мотивите на РД и решението на съда. В този смисъл решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David. Според цитираното решение по дело C-324/11 /т. 48, т. 49, т. 50, т. 51/ дори и строителните услуги да са извършени от персонала на друг стопански субект, а не на издателя на фактурата, за да се откаже правото на приспадане на получателя, е необходимо да са нали данни за извършена злоупотреба с това право от последния или данни за това, че той е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В случая основателни са доводите на касатора, че от страна на данъчната администрация не са предоставени на съда данни за извършена от ревизираното дружество злоупотреба като например прикриване на истинския извършител на услугите с измамна цел или знание за злоупотреба от страна на неговия доставчик. Що се отнася до направените изводи за допуснати нарушения по Закона за обществените поръчки, тъй като липсвали документи използването на подизпълнители да е одобрено от възложителя, контролът за наличието на тези нарушения не се осъществява от данъчната администрация, а от други органи, за които липсват данни да са се произнасяли с актове за установяване на такива нарушения. По изложените съображения решението е неправилно, което налага неговата отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отмени РА в частта му потвърдена с решението на директора на Дирекция ОДОП. Молбата на касатора за присъждане на разноски в поискания размер заплатената държавна такса за касационното производство, следва да бъде уважена на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение