Решение № 11063 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2009 г.

Решение № 11063 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК "Явор" гр. Перник срещу решението от 6.01.2009 г. по адм. д. № 3286/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, III "З" състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците Мария Иванова Ватрачка от гр. Перник и Национална експертна лекарска комисия не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решението от 6.01.2009 г. по адм. д. № 3286/2006 г., Софийски градски съд, Административна колегия, III "З" състав е отменил Експертно решение № 0100 от 29.01.2003 г. на Националната експертна лекарска комисия. Съдът е приел за установено, че административният орган не е изследвал въпроса за професионалния характер на заболяванията на жалбоподателката, съобразно процесуалните и материалноправните изисквания на закона- чл. 103, ал. 1, т. 4, чл. 104 и чл. 105 от Наредбата за експертизата на работоспособността. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на касационното производството страда от визираните в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Основните спорни въпроси при повторното разглеждане на делото са били относно процента на трайно намалена работоспособност на Мария Иванова Ватрачка, както и дали заболяването й има професионален характер. Отговорът на тези въпроси изисква специални знания в няколко области на медицината - ортопедия, нервни болести, сърдечно-съдови заболявания, трудова медицина и професионални болести. Съдът само е изслушал повторно вещото лице д-р Емил Методиев Танев-травматолог, изготвило експертиза при първоначалното разглеждане на делото. В заключението си това вещо лице въобще не се взема отношение по процента на трайно намалена работоспособност, а и относно професионалния характер на заболяването отговорът му не е категоричен. Експертът изрично казва, че тези заболявания може и да не бъдат с професионален характер, а да бъдат от общ характер. При повторното разглеждане на делото и при повторния му разпит вещото лице не е правило допълнения в смисъл, че поддържа теза за професионален характер на заболяването. Само с цитираното заключение не може да бъде надеждно оборено обжалваното експертно решение на НЕЛК. Това е така защото последното е взето след преглед на освидетелстваното лице и съвместно със съставите на НЕЛК по нервни, белодробни, кардиологични, очни, УНГ и вътрешни болести, както и специалистите на НЕЛК по трудова медицина и професионални болести. Изводите на съда, които са в смисъл, че административният орган не е изследвал въпроса за професионалния характер на заболяванията на жалбоподателката, съобразно процесуалните и материалноправните изисквания на закона- чл. 103, ал. 1, т. 4, чл. 104 и чл. 105 от Наредбата за експертизата на работоспособността, не отговаря на съдържанието на Експертно решение № 0100 от 29.01.2003 г. В него на стр. 2 е отразено точно и ясно, както и с оглед изискванията на посочените текстове на НЕР защо след преценка на всички установени по-горе в решението заболявания на Ватрашка специалистите на НЕЛК по трудова медицина и професионални болести приемат, че посочените заболявания нямат професионален характер. Изводите на съда, които са в обратен смисъл не кореспондират със съдържанието на експертното решение на НЕЛК, поради което не се споделят от настоящия състав на ВАС. Решенията на медицинската експертиза на трайната неработоспособност, понеже се постановяват от ТЕЛК, могат да се обжалват вътрешнослужебно само пред НЕЛК, защото НЕЛК е единствения неин по-горестоящ орган в структурата на органите на медицинската експертиза на работоспособността съгласно чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ). С експертното решение на НЕЛК вътрешнослужебният способ на обжалване се изчерпва. По своето правно естество това решение е окончателния удостоверителен административен акт, издаден от овластен за това държавен експертен орган и официален документ с всички произтичащи от това обстоятелства, включително и неговата доказателствена тежест. Действително съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ това експертно решение подлежи на обжалване по съдебен ред, но за отмяната му по този ред трябва да бъдат ангажирани убедителни доказателства, които да могат успешно да бъдат противопоставени на доказателствената му сила на официален документ. По конкретното дело такива доказателства не са налице. Доказателствената тежест за установяването на различен процент трайно намалена работоспособност, както и професионалния характер на заболяването в конкретния случай пада върху Ватрачка. В тази връзка са разпоредбите на чл. 127, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.), които са били приложими по силата на § 2 от ПЗР на ГПК от 1.03.2008 г., тъй като делото е било образувано преди влизане в сила на последния. Предвид заключението на вещото лице, което казва, че това заболяване може да има професионален характер, а може да има и общ характер, присъствието му в Списъка на професионалните заболявания не е достатъчно. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай следва да установи, че то е настъпило "изключително и предимно под въздействието на вредните фактори" на конкретната работна среда или на конкретния трудов процес върху организма на пострадалото лице. - чл. 56, ал. 1 КСО. В тази връзка решението на Софийски градски съд противоречи и на материалния закон. По-нататъшно изследване на тази причинна връзка не се налага, тъй като срокът на Експертно решение № 0100 от 29.01.2003 г. на Националната експертна лекарска комисия е три години и е изтекъл към този момент. По изложените в настоящите мотиви съображения това решение се отменя и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,