Решение № 5275 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2013 г.

Решение № 5275 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Николай Николов Димитров в качеството му на управител на "Инфосистемс Интернешънъл" ЕООД, срещу решение № 1712 от 12.03.2013 г. по адм. дело № 4826 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2101108354 от 06.12.2011 г., поправен с РА № 1204232 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, в частта, потвърдена с решение № 775 от 9.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66 720,67 лв. както и начислените лихви в размер на 10 456,96 лв. по фактури, издадени от "Д. М. - Инвест" ЕООД, "Май Писи" ЕООД, "Ем Ди Мега стандарт" ЕООД и "Кий Експрес Груп" ООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна в съдебно заседания чрез процесуалния представител юрисконсулт Ванюша Минкова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от "Инфосистемс Интернешънъл" ЕООД (с предишно фирмено наименование "Никкомп" ЕООД) срещу ревизионен акт № 2101108354 от 6.12.2011 г., поправен с РА № 1204232 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, в частта, потвърдена с решение № 775 от 9.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.12.2009 г. до 31.05.2011 г. С него на ревизираното дружество, в обжалваната му част, е отказано право на данъчен кредит в размер на 48 200.00 лв. по 10 фактури, издадени "Д. М. - Инвест" ЕООД; в размер на 9 599,76 лв. по 4 броя фактури от "Май Писи" ЕООД; в размер на 5 001.00 лв. по две фактури, издадени от "Ем Ди Мега стандарт" ЕООД и в размер на 1 920.00 лв. по фактура, издадена от "Кий Експрес Груп" ООД. В хода на ревизията по отношение на доставчика "Д. М. - Инвест" ЕООД органът по приходите е констатирал наличието на фактури и четири договори, с предмет различни видове услуги, в това число обучение, извършване на анализ и оптимизиране на информационната среда и мрежовата структура за пренос на данни, разработване на софтуер за видеонаблюдение, както и обновяване на фирмуер. Към договорите са представени и приемо-предавателни протоколи, към всеки от тях, както и документи за осчетоводяване на процесните доставки при издателите на фактурите. За да откаже, правото на данъчен кредит, органът по приходите е приел, че липсват доказателства за реално осъществяване на услугите. По аналогични съображения с РА е отказано правото на данъчен кредит по фактурите от "Май Писи" ЕООД, понеже липсват доказателства за изпълнение на услугите, които включват извършване на консултантски услуги, разработка на цифрови сертификати, смяна и изработване на фирмуер и настройка на видеокамери и консултация за подготовка на проект по оперативна програма "Конкурентоспособност". По доставките от "Ем Ди Мега Стандарт" ЕООД ревизиращите органи са приели, че не е доказано реалното доставяне на фактурираните стоки, понеже не е установено наличието им при прекия доставчик, както и предаването им на жалбоподателя. По доставката с предмет рекламни материали от "Кий Експертс Груп" ООД, с РА е отказано право на данъчен кредит, понеже е прието, че доставените стоки - чанти са предназначени за безвъзмездни доставки с рекламна цел, като същевременно тяхната единична цена не е с незначителна стойност, което обстоятелство изключва прилагането на чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС. Съдът е отхвърлил направеното възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от органа на приходите, изразяващо се в издаване на РА на 6.12.2011 г., т. е. преди изтичане на удължения срок за издаването му. Според съда от една страна не са налице доказателства за издаването на ревизионния акт на сочената от жалбоподателя дата, а от друга, дори и да се приеме, че това е така, жалбоподателят не е бил лишен от правото му на защита и участие в процеса, поради което не е налице нарушение, водещо до незаконосъобразност на РА. Относно материалната законосъобразност на РА изложената от органа по приходите фактическа обстановка е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. Съдът е обсъдил и заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (основна и допълнителна), която е извършила проверка в счетоводството на ревизираното дружество и на доставчиците. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на ревизионния акт, съдът е обсъдил и правните разпоредби относими към спора, а именно посочените чл. 6 и чл. 9, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Отграничил е основния спорен момент, а именно реалността на доставките, като е заключил, че по делото е доказано единствено счетоводното отразяване на доставките и при двете страни по тях, но липсват документи и други доказателства за реализирането на услугите и предаването на стоките на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като касационното възражение е неоснователно. Неоснователно е възражението на касатора, релевирано и пред първоинстанционния съд за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесния ревизионен акт, поправен с ревизионния акт от 20.01.2012 г. Както правилно е приел и административният съд, от представените по делото доказателства се установява, че действителната дата на издаване на ревизионния акт е 6.01.2012 г., поради което и компетентният орган е пристъпил към поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка. Настоящата инстанция споделя и довода на административният съд, че жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу ревизионния акт, поради което и не е било накърнено правото му на защита. По основния спорен въпрос за отказаното право на данъчен кредит на жалбоподателя по доставките от "Д. М. - Инвест" ЕООД, "Май Писи" ЕООД, "Ем Ди Мега стандарт" ЕООД и "Кий Експрес Груп" ООД, съдът е стигнал до обоснования извод за липса доказателства, установяващи наличието на всички законови предпоставки за признаване на данъчен кредит. Реалността на доставките е основополагащ факт за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Не може да се приеме, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС има единствено изискване, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а именно получателят да разполага с фактура. Според изискванията на Директивата данък се начислява за настъпило данъчно събитие - осъществени доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е осъществена доставка. Съобразно чл. 2, т. 1 от ЗДДС в обхвата на закона са всички облагаеми доставки на стоки и услуги, и наличието на осъществена доставка е първият факт, който следва да бъде доказан от получателя по фактурата, за да установи основателно начисляване на данъка и възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. В този смисъл е трайната практика на СЕО и СЕС предвид решението по дело С-152/02, в който СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. В същия смисъл е и решението по дело С-642/11 на СЕС. Неправилно е възражението, че в случая е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в които са разгледани хипотези на осъществени доставки, по които, за да не се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е установено участие на получателя по фактурата в данъчна измама, какъвто настоящият случай не е. При оспорена реалност на доставките на услуги по процесните фактури, доказателствената тежест е за ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, в случая - и видът на услугите, който не е определен по всяка от издадените фактури. Административният съд правилно е посочил, че липсват материални следи за извършването на услугите. Както в хода на ревизионното, така и по време на съдебното производство не са представени документи за осъществени конкретни действия по услугите, които да убедят съда, затова че те действително са реализирани. Липсата на доказателства за наличие на служители с необходимата квалификация, а за доставчика "Д. М. - Инвест" ЕООД и наличие на РА за същия период, с който е констатирано липсата на фактурирани от него доставки, са също индиции за това, че процесните доставки не са реално осъществени. Съдът правилно е приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение