Решение № 15046 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2014 г.

Решение № 15046 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8009/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище гр. София, против решение № 5225 от 15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9618/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 9 и т. 10, в които са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителното дружество по преноса през електроразпределителната мрежа, съответно за второто полугодие на 2012 г. и за първото полугодие на 2013 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Петьо Славов, оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 5225 от 15.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9618/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 9 и т. 10, в които са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителното дружество по преноса през електроразпределителната му мрежа, съответно за второто полугодие на 2012 г. - 705 672 МВтч и за първото полугодие на 2013 г. - 753 974 МВтч. За да постанови посочения резултат, противно на оплакванията на касатора, решаващият състав е съобразил релевантните за спора обстоятелства, установени въз основа събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза, която неоспорена от страните е възприета като обективно и компетентно дадена, с изключение на частите, обективиращи отговор на правни въпроси от компетентността на съда. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че атакуваният акт на ДКЕВР е издаден от компетентен орган - в съответствие с правомощията на комисията по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в редакцията на закона от ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г. - понастоящем разполагаемостта е регламентирана в чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ/. Според посочената разпоредба ДКЕВР има правомощията да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик. Освен това процесният административен акт в обжалваната му част е издаден и в изпълнение функциите на ДКЕВР да регулира дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия /чл. 21, ал. 1, и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕ /изм./. Правилно е констатирано, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената от закона форма и съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. подробни мотиви, обосноваващи постановеното от административния орган. Отбелязано е, че посочените в акта правни и фактически основания се допълват от съдържанието на съпровождащите издаването му документи /доклад, протоколни решения/, в които са обсъдени прогнозите на енергийните дружества и са изложени съображения, обосноваващи направените от ДКЕВР изводи относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т.ч. конкретно за "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Обосновано е прието, че решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила, с оглед приемането му в закрито заседание на Комисията, проведено в присъствието на шестима нейни членове, четирима от които със стаж в областта на енергетиката - в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Спазени са и процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията, Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, съгласно която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че оспореното Решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 9 и т. 10, е законосъобразно, при което е отхвърлил жалбата срещу него. Според § 1, т. 48 ДР ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Решението на ДКЕВР е взето на основание т. 17а на чл. 21, ал. 1 ЗЕ /в приложимата в случая редакция на закона/, според която Комисията определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Както правилно е отбелязано и в първоинстанционното решение, целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи, поради което при определяне на разполагаемостта следва да се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Правилно ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия, предназначени и необходими за покриване на технологичните разходи на жалбоподателя по преноса през електроразпределителната му мрежа, съобразно правомощията си на регулатор, включително да определи разполагаемост, и в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. От съда са изведени обосновани изводи, че решението на ДКЕВР е в съответствие с принципите по чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЕ /изм./, разполагаемостта за производство на електрическа енергия да се определя за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, като са съобразени с данните за общото количество произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е и участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Правилно съдебният състав е приел, че при постановяване на атакувания акт Комисията не се установяват и нарушения на Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, и по-конкретно на чл. 14 и чл. 15 от същата. В съответствие с чл. 14 от Методиката актът е издаден след анализ и преценка на информацията, предоставена от: крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Противно на оплакванията на жалбоподателя, спазени е и изискването на чл. 15 от Методиката, освен прогнозните количества, заявени от дружеството, да бъдат съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период. Липсата на разлика между информацията, предоставена от жалбоподателя и предложението му за утвърждаване на цени за същия период, не променя направения от първоинстанционния съд краен извод, за липсата на нарушение на чл. 15 от Методиката. Установява се, че количества електрическа енергия за технологични разходи за процесния ценови период е в размер на 15% според тройната експертиза и обясненията на вещите лица в с. з. на 16.10.13 г. Това е в съответствие с влязло в сила решение на ДКЕВР, взето по т. 6 от протокол № 70/14.05.2012 г. Съобразено е, че при разпределяне на разполагаемостите, нетната разполагаемост за производство на всяка централа е брутната разполагаемост, която всеки производител е съгласувал с "ЕСО" ЕАД, намалена с разполагаемостта за студен резерв, допълнителни услуги и собствени нужди. Видно от заключението, ДКЕВР е извършила корекция на количествата ел. енергия за покриване на технологичните разходи по преноса, чрез наблюдение и анализ на предишни години, като съобразила получените данни, общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за предстоящия ценови период - в размер на 41 225 941 MWh и след направена проверка на получените данни приела, че предоставената от крайните снабдители информация за прогнозната консумация на битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. и прогнозното количество електрическа енергия, необходима за покриване на технологични разходи, не съответства на информацията, съдържаща се в предложенията за утвърждаване на цени. Посочени са и съображенията на регулаторния орган за съответното намаление по отношение на жалбоподателя "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а именно: "извършените и усвоени от дружеството средства за инвестиции чрез подмяна на трансформатори и електромери, които прецизират консумираната електрическа енергия и водят до намаляване електрическата енергия за пренос". Неоснователно е оплакването на касатора, че според заключението по тройната експертиза /отговор на въпрос 9.Б/ в материалите по делото не са приложени цифрови данни за изчисленията и заключението на ДКЕВР относно определените технологични разходи. В тази насока е и отговора на въпрос 9.А. 1 за липсата на приложени конкретни критерии. В ЗЕ и в посочената методика няма изискване за такива цифрови данни и конкретни критерии. След като е направен цялостен анализ и преценка на информацията по чл. 14 от Методиката, при която е спазено влязло в сила решение по т. 6 от протокол № 70/14.05.20112 г. на ДКЕВР, то не е налице нарушение на материалния закон. Правилно тричленният състав не е възприел отговорът на въпрос 9.А. 6 за липсата на данни за анализ. По делото се съдържа предоставената информация по чл. 14 от Методиката, поради което не може да се приеме, че липсват данни за анализ. Законосъобразно съдът е приел, че в случая са спазени принципите и целите на ЗЕ, налагащи регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, в т. ч. тези по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - за качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията, и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,