Решение № 10075 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 709/2020 г.

Решение № 10075 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 709/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, подадена чрез главен юрисконсулт Н. Стоянов срещу решение № 459/29.11.2019 г. по адм. дело № 435/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № ИЗХ19066099/12.07.2019 г. издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, и са присъдени разноски. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Ответникът– "МАГ 2010" ООД, чрез пълномощника адвокат Й. Христова в писмен отговор оспорва касационната жалба, развивайки подробни аргументи. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Х. Маринов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Велико Търново е постановление изх. № ИЗХ19066099/12.07.2019 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ООД "Маг 2010" и Х. Маринов, на длъжност "механизатор", считано от 21.05.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства не установяват наличието на трудово правоотношение между дружеството и Маринов. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 21.05.2019 г. инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч са извършили проверка на място на овощна градина в с. Врабево. Установили на място пет лица – М. Диков, Г. Маринов, М. Асенова, Х. Маринов и К. Асенов, които почиствали сухи клони. Х. Маринов подписал декларация, в която е отразена работа – механизатор от 15.05.2019 г., работно време от 08 до 16, 30 часа, договорено възнаграждение от 30 лева на ден и липса на трудов договор. В протокола за оглед е вписано и лицето И. Колев, без да е посочена длъжността му. До управителя на дружеството "Маг 2010" ООД е отправена покана за представяне на документи в Дирекция "Инспекция по труда", която е връчена на И. Колев с вписана длъжност "овощар". Изисканите трудови договори на лицата не са представени, а е дадено писмено обяснение, че те не са наемани от дружеството. Заявена е устна уговорка с Колев за изрязване на овощната градина, като след извършване на работата ще бъде заплатено според обема на свършеното. Въз основа на така установеното контролните органи приели, че е налице съществуващо трудово правоотношение между дружеството и работника Х. Маринов, което е обявено с постановление, поради което и е дадено предписание на работодателя да сключи писмен договор. В хода на съдебното производство показания са дали свидетелят И. Колев и обяснения Х. Маринов, които са кредитирани като непосредствени и достоверни. Двамата установяват, че сухите клони са били вече премахнати към 21.05.2019 г. и наетите от И. Колев лица, които К. Асенов е довел, е следвало само да ги изнесат от градината. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая става въпрос за облигационно правоотношение, опосредено от И. Колев, а не за трудово. Възложител на работата е И. Колев, който не е служител на "МАГ 2010" ООД, при посредничеството на К. Асенов. Договорката му с управителя на "МАГ 2010" ООД била да премахне сухата дървесина от сливовите дървета, като работата бъде извършена с негови материали и средства, до началото на брането на сливи. И. Колев е осигурил инвентар и трактор, необходими за извършване на дейностите по прибиране на клоните. И възнаграждението е договорено с Колев, което е заплатено за един ден от него на Маринов. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Предмет на гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, правилно първоинстанционният съд е приел, че органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение. Процесното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Действително в хода на административното производство е установено, че Маринов е предоставял работна сила на посочените от органа дата и място. Но от друга страна не са ангажирани доказателства за наличието на правоотношение между ООД "Маг 2010" и Х. Маринов. По време на проверката не е присъствал управителя на дружеството, а при извършената по-късно справка в регистъра на трудовите договори се установява, че дружеството няма наети лица. При липсата на персонал, единствения представител на търговско дружество е неговия управител. Този управител не е уведомен за извършването на проверка, не присъства по време на проверката и не му е връчено надлежно искане за представяне на документи. Следователно самата проверка е извършена при допуснато нарушение правата на дружеството. В дадените по-късно писмени обяснения категорично е отличено наемането на лица на датата на проверката и дори се твърди отсъствие от страната. Въпреки законово регламентираните възможности за събиране на доказателства, контролните органи не са изискали данни във връзка с изложеното в писменото обяснение, не са събрали данни за присъствалото по време на проверката лице И. Колев, нито са снели негови писмени обяснения. Именно Колев е лицето, което е имало връзка с един от работещите, и той е идвал при повикване. Колев е бил и възложител на работата, но същият не е действал като пълномощник или представител на "МАГ 2010" ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването на сухите клони. Маринов не е имал точно определено време за извършване на работата, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата градина. Не се твърди и установява "МАГ 2010" ООД да е предоставило на Маринов инструменти за извършване на работата му, нито да му е определило работно време и заплата. Правилен е изводът, че административният акт е постановен при липса на изясняване на фактите от значение за издаването му – не е установен по безспорен начин възложителя на работата. В хода на проведеното административно производство не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения. Не са установени и елементите на трудовото правоотношение. Характера на полагания труд, а именно почистване на сухи клони, в случая не предполага трудово правоотношение, защото по естеството си цели постигане на определен резултат. Не е налице признака трайност и повторяемост на работата, нито продължително време за осъществяването й. Административния орган се е позовал на подписаната от Х. Маринов декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. От обясненията на Маринов се установява, че част от изявлението в декларацията /фирмата, за която работят/ не изхожда от лицето, което се сочи за автор, а е посочена от инспекторите. При предявяване на декларацията на заинтересованата страна се установява, че вписаните ръкописно данни по т. 7 и т. 8 от декларацията /касаещи работно време/ не са вписани от него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. В случая постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено, без да е установено фактически съществуващо правоотношение между "МАГ 2010" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев и Х. Маринов като "работник" в обект "овощна градина с насаждения от сливи", намиращ се на адрес: землището на с. Врабево, което на основание чл. 1, ал. 2 КТ да бъде оформено като трудово. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация - "МАГ 2010" ООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие, в размер на 360, 00/триста и шестдесет/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,