Решение № 15785 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2012 г.

Решение № 15785 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Прециз -1" ЕООД, гр. Пловдив, срещу Решение № 719/28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1869/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 161004511/14.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 383 от 13.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2006 г. в размер на 34 159,73 лева, ведно с начислени лихви в размер на 17 453,95 лева, както и установената сума за лихви по ДДС в размер на 481,66 лева, както и в частта, с която РА е изменен с цитираното решение относно допълнително установения корпоративен данък за 2007 г. от 3 385,56 лева на 2821,30 лева, ведно с начислените лихви от 1 462,76 лева на 1 256,10 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че следва да зачете стабилитета на влезлия в сила РА по ЗДДС, отнасящ се до същите фактури, по които е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г. Навежда довода, че определящо е наличието на документална обоснованост на стопанските операции по процесните фактури. Сочи, че при постановяване на съдебния акт е игнорирано представеното удостоверение от НОИ, от което се установява кадровата обезпеченост на доставчиците по цитираните 11 бр. фактури, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството. Намира, че събраните по делото доказателства опровергават извода за неустановеност на изпълнението на договорените СМР, а от приложените ревизионни актове на доставчиците се установя, че органите по приходите са признали реалността на стопанските операции, респективно - приходите на контрагентите на дружеството. Счита, че за разрешаването на правния спор е необходимо отправянето на преюдициално запитване до СЕС със следната формулировка: "Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност намира ли приложение по отношение на данък печалба и лихви, дължими върху по - висока печалба, формирана вследствие отказ от приспадане на данъчен кредит, извършен в нарушение на Директивата?", като в тази връзка отправя и съответното искане, обективирано в молба от 24.10.2012 г. По съществото на спора излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени ревизионния акт в атакуваната му част, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с писмено становище излага доводите си за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 1869/2011 г. по описа на АС - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 161004511 от 14.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 383 от 13.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2006 г. в размер на 34 159,73 лева, ведно с начислени лихви в размер на 17 453,95 лева, както и установената сума за лихви по ДДС в размер на 481,66 лева, и в частта, изменена с цитираното решение относно допълнително установения корпоративен данък за 2007 г. от 3 385,56 лева на 2821,30 лева, ведно с начислените лихви от 1 462,76 лева на 1 256,10 лева. За да отхвърли депозираната жалба, съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценявайки неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е осъществил прецизен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които е възприел следната фактическа обстановка: Извършеното регулиране на счетоводния финансов резултат за 2006 г. по чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13 ЗКПО (отм.) в размер на 227 731,53 лева и непризнаване на разходи за 2007 г. в размер на 28 213,04 лева на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е осъществено въз основа на 11 фактури, издадени през 2006 г. от "Балкан трейд груп" ЕООД, "Марк консултинг" ЕООД, "Стройкомплект 2006" ЕООД и една фактура през 2007 г. от "Комплексно строителство" ЕООД. Предмет на сделките са строително-ремонтни работи, като спорът между страните е концентриран върху въпроса доколко процесните фактури отразяват реално извършени стопански операции и дали отчетените въз основа на тях разходи са документално обосновани. В тази връзка съдът е съобразил, че на "Прециз - 1" ЕООД е издаден ревизионен акт № 800160 от 14.07.2008 г. от ТД Кърджали на НАП, потвърден с решение № 645 от 26.08.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, с който на дружеството за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2006 г. и м. 02.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 51 188,93 лева и лихви за забава в размер на 11 581,23 лева. Ревизионният акт е обжалван по съдебен ред и с решение № 10295 от 30.07.2010 г. по адм. дело № 229/2010 г. на ВАС, I отд., е отменено решение № 1472 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 1792/2008 г. на Административен съд Пловдив и вместо него е постановено друго, по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Прециз - 1" ЕООД против ревизионния акт. Съпоставяйки относимите за определяне на задълженията за корпоративен данък доставки с тези, предмет на ревизионен акт № 800160 от 14.07.2008 г., съдът е установил, че те са идентични, с оглед на което е приел, че фактическите констатации по влезлия в сила ревизионен акт относно нереалността на доставките се ползват с доказателствена сила поради осъществената съдебна проверка и установяване. Посочил е още, че приетите като доказателства по делото ревизионни актове на доставчиците "Комплексно строителство" ЕООД, "Марк консултинг" ЕООД и "Стройкомплект 2006" ЕООД, касаещи данъчни периоди 2005 - 2007 години са неотносими към спора. Приел е, че от представените в хода на ревизията фактури и договори не може да се направи категоричен извод за изпълнение на договорените строително-ремонтни работи, тъй като не е конкретизиран предметът им, не са посочени вида и обема на строително-ремонтните работи, които ще извършват, нито мястото и срокът, за който следва да се извършат. Отбелязал е, че към договорите не са представени приемо-предавателни протоколи или констативни протоколи, нито други документи за установяване на извършените работи и тяхното приемане, както и, че липсват всякакви доказателства за плащане на възнаграждение на работниците и за кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Въз основа на това е счел, че процесните строително- ремонтни услуги не са реално осъществени, като сделките за тях са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, вследствие на което неоснователно резултатът за отчетния период е намален със сумите по процесните фактури. В този аспект е преценил, че е налице нарушение на принципа на документална обоснованост, който изисква вярно и точно отразяване на всяка стопанска операция, като в обобщение е извел заключението, че финансовият резултат за данъчните цели за 2006 г. правилно и законосъобразно е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). със сумата 227 731,53 лева по 11 фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от "Стройкомплект 2006" ЕООД, "Марк консултинг" ЕООД и "Балкан трейд груп" ЕООД. Идентичен извод съдът е формирал и относно извършеното регулиране на счетоводния финансов резултат за 2007 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО поради документална необоснованост в резултат на липса на първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция по фактура от 19.02.2007 г., издадена от "Комплексно строителство" ЕООД. Досежно определената лихва върху ДДС, решаващият състав е възприел констатациите и изводите на органите по приходите, като е приел за установено, че през 2008 г. "Прециз - 1" ЕООД е осъществило транспортни услуги за "Прециз - 2" ЕООД. За тези доставки са издадени фактури в последващ данъчното събитие период, поради което и на основание чл. 1 ЗЛВДТДПДВ жалбоподателят дължи лихви общо в размер на 481,66 лева. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 628 от ГПК, за отправяне на преюдициално запитване с формулирания в искането от 24.10.2012 г. въпрос, тъй като същият е ирелевантен за правилното решаване на делото. Спорът по него е свързан с приложението на ЗКПО (отм.) и ЗКПО, а преките данъци са предмет на самостоятелно правно регулиране от националните норми на държавите - членки. Отделно от това, в посочената от касатора Директива ясно е очертано приложното й поле спрямо данъка върху добавената стойност, поради което не е налице и необходимост от тълкуване на разпоредбите, регламентиращи нейния предметен обхват. Те са неприложими към релевантния правен спор, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отхвърли. Осъществената проверка на атакуваното решение във връзка с предявените касационни основания мотивира настоящия състав да приеме, че изложените от административния съд конкретни съображения във връзка с установеността на хипотезите на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и чл. 26, т. 2 от ЗКПО са обосновани и съответстват на материалния закон. Неоснователни са оплаквания на касатора, поддържани и пред първата инстанция, че влезлият в сила РА, с който е отказано признаване на право на данъчен кредит по същите фактури, с които впоследствие е коригиран финансовия резултат на дружеството, не обвързва съда. С влязло в сила решение по адм. дело № 229/2919 г. по описа на ВАС е призната законосъобразността на предходния ревизионен акт, а по аргумент от чл. 297 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК това съдебно решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Именно от зачитането на неговата сила на присъдено нещо, обхващаща законосъобразността на РА, с който поради нереалност на доставките е отказано право на приспадане на ДДС, следва изводът, че тези доставки не са действително осъществени, респективно, че издадените за тях фактури не отразяват вярно и точно съответната стопанска операция. Тяхното документиране по аргумент от § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО не е документално обосновано, поради което с отчетените по тях разходи законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството. Този извод не се променя от сочените от касатора доказателства и визираното удостоверение от НОИ за кадрова обезпеченост на доставчиците, тъй като те биха могли да бъдат съобразени при изследване на реалното осъществяване на доставките. То обаче е преклудирано от стабилитета на горепосоченото съдебно решение, с което е отказано признаване на правото на данъчен кредит поради липса на обективно реализирани доставки. Ирелевантни са и издадените на доставчиците по спорните фактури ревизионни актове, по които не е извършена корекция на данъчната основа и на начисления данък за извършените доставки. Това е така, тъй като от една страна условията за корекция на начислен от доставчиците ДДС са различни от предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит на получателите, а от друга - дължимостта на ДДС за доставките следва не от извода за тяхното реално осъществяване, а от начисляването на ДДС за посочените от тях доставки в справките - декларации и дневниците за продажби. Неотносими в конкретния случай са и разрешенията, дадени от СЕС в Решение по дело С-324/11 г., отнасящо се до тълкуване на разпоредби от неприложимата към настоящия спор Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Определяща в случая е липсата на документална обоснованост на разходите по процесните фактури, с оглед на което правилно е заключението на административния съд, че осъщественото с РА увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 и 2007 г. е законосъобразно. Идентичен извод следва и по отношение на решението в частта относно определените с РА лихви върху ДДС. Досежно тази част от съдебния акт в касационната жалба не се сочат никакви конкретни доводи, а осъществената от настоящата инстанция проверка не констатира наличие на основания за касиране. Предвид гореизложеното, касационният състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е представляван от процесуален пълномощник в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,