Решение № 2233 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3528/2013 г.

Решение № 2233 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3528/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Константин Иванов Бурдиняшки и Юлия Михайлова Бурдиняшка, и двамата от гр. Плевен, подадена чрез адв. Здравко Тончев, срещу решение № 30 от 04.02.2013 г., постановено по адм. дело № 668/2012 г. от Административен съд - Плевен. С касационната жалба се твърди, че решението в частта му, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния им предявен от ищците размер, както и в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв., причинени в резултат на кражба на златни бижута, собственост на ищцата, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - община Плевен, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че решението в частта му, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди на Юлия Михайлова Бурдиняшка е правилно. Според него обаче размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е твърде занижен. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Плевенският административен съд е осъдил община Плевен да заплати на Константин Иванов Бурдиняшки сумата от 2500 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.08.2008 г. до 30.03.2012 г., в следствие от незаконосъобразни актове - три отказа на главен архитект на община Плевен, обективирани в: писмо изх. № ТСУ и С 94 К-173-4/10.06.2009 г.; писмо изх. № ТСУ и С 94 К-570-1/01.04.2011 г. и писмо изх. № ТСУ и С 94К-570-1/19.07.2011 г., да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект "Първи етаж от жилищна сграда и преустройство на таван в ателие", находящи се в гр. Плевен, УПИ ХV-17, стр. кв. 7 по плана на гр. Плевен, ул. "Оряхово" № 13, отменени с решение № 9823/14.07.2010 г. по адм. дело № 6102/2010 г. на ВАС, решение № 363/29.06.2011 г. по адм. д. № 417/2011 г. на Административния съд - Плевен, и с решение № 665 от 02.12.2011 г. по адм. дело № 723/2011 г. на Административен съд - Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска - 25.07.2012 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 2500 лв. до 26 000 лв., е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Осъдил е община Плевен да заплати на Константин Иванов Бурдиняшки сумата от 5440 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатен наем за периода 04.07.2009 г. - 30.03.2012 г. в следствие гореописаните и отменени незаконосъобразни актове. Осъдил е община Плевен да заплати на Юлия Михайлова Бурдиняшка сумата от 500 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.08.2018 г. до 30.03.2012 г., в следствие описаните незаконосъобразни актове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска - 25.07.2012 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 500 лв. до 25 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е и иска на Юлия Михайлова Бурдиняшка за причинени имуществени вреди, произтичащи от кражба на златните й бижута в размер на 500 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с искова молба от Константин Иванов Бурдиняшки и Юлия Михайлова Бурдиняшка против община Плевен за причинени имуществени и неимуществени вреди, настъпили от отменени с влезли в сила съдебни решения три изрични отказа на главен архитект на община Плевен, обективирани в: писмо изх. № ТСУ и С 94 К-173-4/10.06.2009 г.; писмо изх. № ТСУ и С 94 К-570-1/01.04.2011 г. и писмо изх. № ТСУ и С 94К-570-1/19.07.2011 г. да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект "Първи етаж от жилищна сграда и преустройство на таван в ателие", находящ се в гр. Плевен, УПИ ХV-17, стр. кв. 7 по плана на гр. Плевен, на ул. "Оряхово" № 13. От фактическа страна е установил следното: На 17.07.2008 г. ищецът Константин Бурдиняшки е подал до главния архитект на община Плевен искане за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж IV категория, находящ се в гр. Плевен, в УПИ ХV-17 кв. 7, с административен адрес: ул. "Оряхово" № 13. Последвалият мълчалив отказ на административния орган бил обжалван пред Административен съд - Плевен, който с решение № 150/19.03.2010 г. по адм. дело № 556/2009 г. е отхвърлил жалбата. С решение № 9823/14.07.2010 г. по адм. дело № 6102/2010 г. ВАС е отменил решението на Административен съд - Плевен, както и отказа на главния архитект на община Плевен да се произнесе по искането и е върнал преписката на административния орган за произнасяне, съгласно дадените указания. С молба до кмета на община Плевен вх. № ТСУ и С-94-К-570-1/21.03.2011 г. ищецът е поискал от административния орган да се произнесе по същество по искането му, съгласно указанията на ВАС. Последвалият изричен отказ на главния архитект е отменен с влязло в сила Решение № 363/29.06.2011 г. на Административен съд - Плевен по адм. д. № 417/2011 г. и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания. С напомнително писмо рег. № ТСУ и С-94К-570-1/13.07.2011 г. ищецът е уведомил главния архитект, че следва да се произнесе по искането му за издаване на разрешение за ползване на гореописания обект, съобразно решението на Административен съд - Плевен. В отговор главният архитект на Община Плевен е постановил изричен отказ да издаде исканото удостоверение. Срещу постановения изричен отказ, Плевенският административен съд се е произнесъл с решение № 665/02.12.2011 г. по адм. д. № 723/2011 г., с което го е отменил и е изпратил преписката на административния орган, като го е задължил в 7-дневен срок от съобщението за влизане на решението в сила да регистрира строежа и да издаде удостоверение за частично въвеждане в експлоатация. Решението е влязло в сила на 02.12.2011 г. На 27.02.2012 г. главният архитект на община Плевен е издал удостоверение № 28 от същата дата за въвеждане в експлоатация на строеж: "I етаж от жилищна сграда и преустройство на таванско помещение в ателие в сградата, находяща се в УПИ ХV-17, кв. 7 по плана на гр. Плевен с адрес ул. "Оряхово" № 13 с възложител Константин Иванов Бурдиняшки". От представените по делото документи съдът е установил, че строежът е изграден съобразно отстъпено на Константин Бурдиняшки право на строеж върху държавна земя за изграждане на жилище на първи етаж от триетажна жилищна сграда, заедно с гараж, избено и таванско помещение на ул. "Оряхово" № 13, както и че двамата ищци са сключили граждански брак на 02.05.1987 г. От приложената екзекутивна документация за обекта се установявало, че към м. 04.2009 г. сградата, както и ВиК и електроинсталациите са били изпълнени съгласно проекта. Със Заповед № ДК-09-10/30.04.2008 г. на началник РДНСК - Плевен, е било забранено ползването и достъпа на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж, като е било разпоредено и прекъсването на захранването на строежа с ел. енергия, вода и топлоенергия. Към делото са били приложени 34 бр. разписки за вноски за платен наем, по 160 лв. всяка, считано от м. юли 2009 г. до м. март вкл. 2012 г. От удостоверение № Д 2273/24.09.2010 г. на началник Второ РПУ - гр. Плевен се установявало извършване на кражба от неизвестен извършител в дома на ищците, находящ се в гр. Плевен, ул. "Оряхово" № 13, ап. 1, ет. 1 на златни бижута на стойност 500 лв., собственост на Константин Иванов Бурдиняшки. От правна страна съдът е приел, че е налице първата предпоставка за основателност на претенциите на ищците по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Преценил е наличието на претърпени от ищеца Константин Бурдиняшки вреди от неимуществен характер, изразяващи се в душевни болки и страдания - неблагоприятно въздействие и последици в неговата моралната сфера, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния отказ на административния орган да въведе в експлоатация жилището. От друга страна обаче, според съда, не били налице доказателства, от които да се направи извод, че воденето на делата, само по себе си е в причинна връзка с претърпените вреди. Не се установявало, че процесите са протекли по начин, водещ до накърняване на някакви права на ищеца, от които той да търпи неблагоприятни изживявания и последици. Не се доказвало по несъмнен начин и влошаване здравето на ищеца, тъй като освен свидетелските показания не били представени други доказателства от медицински източници за настъпване на такова обстоятелство. При определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на чл. 52 от ЗЗД. Като е преценил характера на деянието и степента на увреждането на неимущественото благо, съдът е взема предвид, че след изваждането му от собственото му жилище, ищецът е претърпял душевен стрес и нервно напрежение, водещи до психологически дискомфорт и страдание. От друга страна обаче този факт не се бил отразил в голяма степен негативно на неговия начин на живот и битие. Изложените обстоятелства, в тяхната съвкупност налагали извода, че степента на увреждане на неимущественото благо на ищеца не е висока и следвало да бъде определено обезщетение, съответно на това увреждане. Съдът е приел, че справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди - душевни страдания и дискомфорт, породени от принудителната невъзможност за посочения период да живее в жилището си вследствие на отказа от въвеждането му в експлоатация, се явявало такова в размер на 2500 лв., до който размер е уважил иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане, а за разликата над 2500 лв. до пълния размер на претенцията от 26 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. По иска за претърпени от ищеца имуществени вреди, съдът е приел за доказано заплащането на наемни вноски. Заплащането на наем било в причинна връзка с незаконосъобразния отказ на главния архитект да въведе в експлоатация строежа, тъй като това е принудило ищеца да наеме жилище, а със заплащането на наема бил намален имущественият му патримониум. По изложените съображения съдът е счел предявеният от Константин Бурдиняшки иск за претърпени имуществени вреди в размер на 5440 лв. за основателен и доказан и го е уважил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2012 г. (датата на завеждане на иска) до окончателното изплащане на главницата. По отношение на иска за обезщетение на претърпени от ищцата Юлия Михайлова Бурдиняшка неимуществени вреди съдът е отбелязал, че по отношение на този ищец не са налице доказателства за твърдените в исковата молба душевни страдания и стрес в същата степен, в която това е установено за ищеца Константин Бурдиняшки. Съдът е преценил, че са налице претърпени вреди от неимуществен характер, изразяващи се в душевни болки и страдания - неблагоприятно въздействие и последици в моралната сфера на ищцата, които са доказани по своето основание, но претенцията е завишена по размер. По-леката форма, при която е преминал периодът за Юлия Бурдиняшка, в сравнение с тази при съпруга й, както и другите обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че искът е основателен и доказан в размер на 500 лв., и в същия размер го е уважил, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 500 лв. до 25 000 лв. го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. По иска на Юлия Бурдиняшка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв. съдът е приел, че образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление кражба на златни бижута на стойност 500 лв. не е достатъчно доказателство, което да даде основание да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Липсвали доказателства относно това какви конкретни бижута са били откраднати, както и обективни доказателства каква е стойността на всяко от тях. Освен това, дори и да се приемело, че ищцата е претърпяла имуществена вреда в посочения размер, в конкретния случай не била налице пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт. По изложените съображения съдът е отхвърлил предявеният от Юлия Бурдиняшка иск в размер на 500 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили от кражба на златните й бижута, като недоказан по основание и по размер. Решението в обжалваната му част е правилно. В останалата част като необжалвано същото е влязло в сила, поради което не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. Безспорно е налице първата предпоставка за основателност на претенциите на ищците по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно определения размер за претърпените неимуществени вреди, отчитайки факта, че изживените от ищеца притеснения и неудобства, дължащи се на лишаването му от възможността да живее в собственото си жилище, не са се отразили в голяма степен негативно на неговия начин на живот. Наведените пред касационната инстанция нови фактически доводи за обосноваване на размера на вредите се опровергават от показанията на свидетеля Петров, видно от които сем. Бурдиняшки са ползвали в периода, за който се претендират вреди жилище от 3 стаи, хол и кухня. Не може да се приеме, че ищецът е преживял душевни терзания, стрес или други притеснения, по-големи от обичайните такива при подобни условия. От представения по делото амбулаторен лист № 003585 от 04.11.2008 г. се установява, че Константин Бурдиняшки е с поставена диагноза "есенциална (първична) хипертония". Това медицинско свидетелство, макар и относимо към процесния период, не може да обоснове пряка и непосредствена връзка с отменените по съответния ред незаконосъобразни административни актове. В още по-малка степен са доказани претърпените от ищцата Юлия Бурдиняшка неимуществени вреди. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и е определил справедливо според настоящата инстанция обезщетение. Същото съответства на събраните в хода на производството по делото доказателства относно изживените от ищцата душевни страдания и стрес като последица от незаконосъобразните актове. От изложеното дотук следва, че съдът законосъобразно е определил размера на обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци, като е отчел изживяното от тях и отражението му върху психическото им състояние и е приложил принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неимуществените вреди се причиняват чрез физическо или психическо въздействие върху определена личност, от което въздействие тя се травматизира и довежда до неприятни усещания и преживявания. Тези усещания с по-голяма или по-малка интензивност и продължителност се изразяват във форма на потиснатост, унизеност, неудовлетвореност, скръб, страх, тежка грижа за преодоляване на състоянието и пр. В конкретния случай съдът е установил и отчел преживяваните от ищците стрес и дискомфорт и правилно е преценил, че същите не са с такава степен на интензивност, че да обосноват присъждане на обезщетение в по-голям размер. Правилно съдът е отхвърлил и предявеният от Юлия Бурдиняшка иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на извършено престъпление кражба на златни бижута на стойност 500 лв. В случая липсва изискуемата пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и вредата. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. В настоящия казус липсва такава пряка връзка, тъй като кражбата не е непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове на главния архитект на общината. По изложените съображения решението на Административен съд - Плевен, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,