Решение № 7065 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2019 г.
ВАСVI отделение10.06.2020 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52/17.04.2019 година, постановено по административно дело № 63/2019 година по описа на Административен съд – Видин ОСЪЖДА "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин "в ликвидация" да заплати на ТП на НОИ – Видин сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7065 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин "в ликвидация", чрез ликвидатор Г. Петков против решение № 52/17.04.2019 година, постановено по административно дело № 63/2019 година по описа на Административен съд – Видин. Счита, че предписанията на органите на НОИ са погасени по давност и като такива следва да бъдат отменени. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Видин, чрез юрисконсулт Младенова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Считам, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, след като съдът е отказал да се произнесе относно наведеното възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от това, административният орган, отказвайки да разгледа наведените твърдения за изтекла давност, съществено е нарушил административно-производствените правила при издаването на задължителното предписание, а именно разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 35 АПК, които го задължават да изложи фактически основания за издаване на административния акт и да пристъпи към постановяването му едва след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 52/17.04.2019 година, по адм. дело № 63/2019 г. Административен съд – Видин е отхвърлил оспорването по жалба на "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин "в ликвидация" срещу решение № 1040-05-03/25.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Видин и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д-1-05-00502140/13.12.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 1040-05-03/25.01.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Видин е отхвърлил жалбата на "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин "в ликвидация" срещу задължителни предписания ЗД-1-05-00502140/13.12.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, досежно разпореденото на дружеството – осигурител да заличи подадените данни с код за вид осигурен 01 и да подаде редовни данни в Регистъра на осигурените лица за Д. Владимирова код за вид осигурен 10 за периода месец юни 2003 г. до месец август 2015 г. От анализа към ревизионната записка се установява, че осигурителят "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин е вписан в търговския регистър с едноличен собственик на капитала – Община Бойница и управител и представляващ дружеството Д. Владимирова. Предметът на дейност на търговското дружество е търговия с лекарствени средства и фармацефтични стоки. Част от имуществото на дружеството е "Аптека – З.", находяща се в с. Бойница. От данните на РОЛ на НАП е видно, че за периода 01.01.2000 г. – 08. 2015 г. дружеството – осигурител е подавало данни за управителя като осигурено лице с код и вид на осигурен 01 (работници и служители по трудово правоотношение). Приложените по административната преписка договори за Владимирова обаче не са трудови, а за управление и контрол. Налице е и писмо от Дирекция "Инспекция по труда" – Видин, от което е видно, че Д. Владимирова управлява "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин съгласно договор за управление и контрол, а не по трудов договор. Обосновано съдът е приел, че некоректно подадените данни следва да бъдат корегирани и за осигуреното лице да се подадат онези, отговарящи на действителния му осигурителен статут. Законосъобразно административният съд е игнорирал направените възражения за изтекла погасителна давност за осигурителни вноски, тъй като те нямат такъв предмет. Задължителните предписания касаят корекция на данните досежно осигурително-правния статут на управлявалото търговско дружество "З." ЕООД, с. Бойница, област Видин физическо лице. Наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и е съпоставил установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Атакуваното съдебно решение не страда и от порока необоснованост. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение