Решение № 153 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 173/2019 г.

Решение № 153 от 9.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 173/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на В. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр. д. № 259/18 г. в частта по исковете с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 92 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на решението в посочената част с оглед вида на предявените искове и произнасянето на въззивния съд. В касационната жалба се правят и в съд. заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, за отхвърляне на исковете. Ответникът по жалба "Тайтън Машинъри България"ЕАД я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение касаторът ЗП В. Й. е осъдена да заплати на ищеца /сега ответник по жалба/ "Тейтън Машинъри България" ЕАД сумите 10 000 лв. – неиздължена по договор за заем между страните от 18.11.15 г., ведно със законната лихва и 14 267 лв. – неустойка за времето от 17.12.15 г. до 7.12.17 г., както и сторените деловодни разноски. Исковете са предявени по реда на чл. 422 ГПК, както е посочено и във въззивното решение. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 8.12.17 г., с която ответницата по иска / сега касатор/ е осъдена да заплати на ищцовото дружество посочените по –горе суми. В срок, според констатираното от заповедния и от първоинстанционния съд и безспорно между страните, е подадено възражение от длъжника. Исковете на заявителя за вземанията му са заведени като установителни съгл. чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за съществуване на вземанията и се е произнесъл по тях, съобразно вида им. Въззивният съд обаче не е отчел вида на предявените искове и се е произнесъл по осъдителни искове за вземанията, каквито заявителят – ищец не е предявил. Въззивното решение в допуснатата до обжалване част е недопустимо, следва да се обезсили и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за вземанията. В този смисъл са цитираните в определението по чл. 288 ГПК р. по т. д. № 1422/13 г. на първо т. о. и р. по т. д. № 479/11 г. на второ т. о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето гр. отделение