Решение № 10602 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Столична Община чрез процесуален представител, срещу Решение 7535/08.12.2022 г., постановено по адм. д. 8024/2021 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ СФД21-РД77-27/12.04.2021 г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания при Столична община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2018г., 2019г. и до 03.12.2020г. в размер на дължим остатък за ДНИ - 1515,91 лв. и за ТБО - 7 454,74 лв., ведно със съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е отграничил предмета на спора, който се концентрира върху въпроса дали сграда, изградена в груб строеж през 2014г., подлежи на облагане с ДНИ и ТБО след 2019г. на основанието новата разпоредба на чл. 15, ал.5 ЗМДТ. Намира, че решаващият състав необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, тъй като експертът погрешно е редуцирал данъчната оценка на сградата със 63 %. Подчертава, че след като е издадено удостоверение за завършването на сградата в груб строеж не е необходимо този факт да се констатира повторно, с оглед на което и на основание чл. 15, ал.5 ЗМДТ ревизираното дружество дължи ДНИ и ТБО. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу горепосочения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба "Пи Ен Джи Пропъртис" ЕАД, чрез процесуален представител, с писмено становище и в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски. Възразява за прекомерност на разноските, поискани от насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ СФД21-РД77-27/12.04.2021 г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания при Столична община, мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община, с който за "Пи Ен Джи Пропъртис" ЕАД установени задължения за ДНИ и ТБО за 2018г., 2019г. и до 03.12.2020г. в размер на дължим остатък да ДНИ - 1 515,91 лв. и за ТБО - 7 454,74 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: "Пи Ен Джи Пропъртис" ЕАС е собственик на недвижим имот- сграда с идентификатор 68134.4354.604.1., представляваща Търговско-развлекателен комплекс, състоящ се от подземен гараж, различни по големина търговски обекти, хипермаркет за хранителни стоки, магазин за бяла и черна техника, заведения за бързо хранене, ресторант и кино комплекс, находящ се в гр. София, район Люлин, целият с площ от 28 061 кв.м. Ревизиращите са установили, че посоченият имот е придобит по Постановление за възлагане на недвижимо имущество за 67% ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4354.604 с вх. 5762, им. парт. 281773 от 06.02.2018 г. и Постановление за възлагане на недвижимо имущество за 33% ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4354.604 с вх. 5762, им. парт. 281773 от 06.02.2018 г. Същият е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ ДЛН18-ТД26-88 от 07.03.2018 г. за земя с площ 28 061кв.м. и отчетна стойност 4898390лв. В хода на съдебното производство са проведени СТЕ и ССчЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Според вещото лице по СТЕ, строителството на сградата е изпълнено съгласно издадено Разрешително за строеж 137/23.12.2012г. Същата е изпълнена до етап "груб строеж", за което е издадено Удостоверение за степен на завършеност с рег. СА-30-161/21.10.2014 г. на Главния архитект на СА -район "Люлин". Сградата е с идентификатор 68134.4354.604.1., но към момента не е възможно измерване на площта на общите части, тъй не са обособени отделните самостоятелни обекти в нея и не е ясно къде са границите на отделните помещения. Вещото лице по ССчЕ сочи, че приходните органи неправилно са определили задълженията за ДНИ и ТБО въз основа на некоректна отчетната стойност на всеки от активите. Според експерта размерите на ДНИ и ТБО за всеки от спорните недвижими имоти в обжалвания акт, съобразно заключението на СТЕ, като задълженията за ДНИ за сгради за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г., съответно за 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. /18 837802, 35 лв. х 1, 875 / възлиза на 35 320.88 лв., а за периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. /18 743140.02 л. х 1, 875 / на 35 143.39 лв. Задълженията за ТБО за сгради за периода от 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. експертизата не е определила поради липсата на определени правила в ЗМДТ и Приложение 2 ЗМДТ, за определяне на ТБО за сгради и обекти в сгради със степен на завършеност "Груб Строеж". След съвкупна преценка на събраните доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху приложимостта на новия чл.15, ал.5 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. В тази връзка той е съобразил, че посочената норма е материалноправна и по правило действа занапред. Посочил е още, че издаденото на основание чл. 181, ал.2 ЗУТ Удостоверение за степен на завършеност с рег. СА-30-161/21.10.2014 г. на Главния архитект на СА -район "Люлин"и цитираният в него акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата удостоверяват завършването й в груб строеж на 21.10.2014 г., но не обосновават приложението на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. В тях липсват нормативно изискуемите данни, доколкото общинската администрация не е съставила констативен акт с необходимото съдържание по чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ. С тези мотиви решаващият състав е обосновал крайния си извод, че незаконосъобразно с РА са определени задължения на дружеството за ДНИ за сградата за периода от 2018 г.- 2020 г. Относно установените задължения за ТБО, съдът е посочил, че възникването на задължението е обусловено от завършването на сградата или започване на използването й. Уточнил е, че моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Тъй като в конкретния случай сградата е изградена единствено на етап груб строеж, то все още не е започнало ползването й. Същата не е въведена в експлоатация, поради което ТБО за нея не се дължи. В обобщение решаващият състав е приел, че като е установил ТБО въз основа на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ за имотите, съставляващи сградата преди същата да е въведена в експлоатация, органите по приходите са постановил незаконосъобразен и в тази му част РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо. Същото е постановено в рамките на обхвата на спора, иницииран след надлежно сезиране на родово и местно компетентния административен съд с жалба срещу РА, който е мълчаливо потвърден по административен ред от решаващия орган. Противно на застъпената теза, първоинстанционният съд точно е отграничирал безспорното от спорното между страните, в резултат на което обосновано е достигнал до заключението, че контроверзният въпрос се свежда до приложимостта на чл. 15, ал.5 ЗМДТ, в приложимата по време редакция. В тази връзка решаващият състав правилно е приел, че нормата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., следва да се тълкува стриктно, тъй като предвижда изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл. 15, ал. 3 ЗМДТ, установено с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че данъкът върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ, в приложимата по време редакция, завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт от служители на общината. При този нормативен регламент, правилно и в съответствие с доказателствата по делото първостепенният съд е приел, че в конкретния случай обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не са установени с констативен акт от служители на Столична Община съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. Първият констативен протокол, с който се удостоверява завършване на сградата в груб строеж на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ е от 11.04.2018 г., но констативен акт по чл. 15, ал.7 ЗМДТ не е издаван, поради което обстоятелствата по ал.5 от същата разпоредба не са установени по нормативно предвидения начин. След като не е доказано основанието за дължимост на ДНИ по чл. 15, ал.5 ЗМДТ, то правилно първостепенният съд е приел, че за ревизираните периоди ДНИ за сградата, изградена на етап "груб строеж", не се дължи. В тази връзка несподелимо е разбирането на касатора, че след като е издадено удостоверение за завършване на сградата в груб строеж, то не е необходимо допълнително да се издава и констативен акт по чл. 15, ал.7 ЗМДТ. Същият, в приложимата по време редакция, безусловно изисква не само обстоятелствата по ал.5 да са установени по посочения начин, но и съставеният констативен акт да се връчи на ДЗЛ, което може да оспори съдържащите се в него констатации. Досежно недължимостта на определените задължения за ТБО за същия недвижим имот на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 ЗМДТ, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни, а да се препрати към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК. При недължимост на ТБО за сграда, която не е завършена и не е започнало използването й, ирелевантни се явяват доводите на касатора във връзка със заключението по ССчЕ и изтъкнатите технически грешки на вещото лице при редуциране на данъчната оценка на сградата. Като е достигнал до извод, че оспореният РА в атакуваната му част е незаконосъобразен, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Пи Ен Джи Пропъртис ЕАД следва да бъдат присъдени осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 10 000лв., представляваща част от заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес по делото и съобразно степента на неговата фактическа и правна сложност, договореният и заплатен размер от 18 776 лв. за изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство се явява прекомерен, поради което следва да бъде редуциран. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, г.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение