Решение № 858 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2014 г.

Решение № 858 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на ЕТ "Севов-Тончо Севов" със седалище гр. Симеоновград, представляван от Тончо С. Ангелов, подадено чрез процесуалния му представител адв. М. Филипова, за отмяна на влязлото в сила решение № 6930 от 21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 12833/2012 г. по описа на Върховния административен съд, I отделение. Като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК, с твърдения за открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, представляващи: протокол от 3.04.2014 г., съставен от тричленна комисия в състав Ив. Пашова, молителя и С. Серафимов, Протокол № 133037/1.11.2013 г., съставен от ст. инспектор по приходите в на ТД на НАП Пловдив, ИРМ-гр. Хасково, 36 бр. фактури, 4 инвентаризационни протоколи и сравнителна таблица. Моли решението да се отмени и делото да се реши по същество. Със становище от 13.01.2015 г., идентично с искането, молителят поддържа последното и претендира разноски. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, не изразява становище по молбата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е отменил решение № 1982/21.08.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1206 по описа за 2010 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 261000108/6.04.2010 г., издаден от орган по приходите в на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, в частта за допълнително определен на молителя данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2350.07 лв. и лихви 604.23 лв. и за 2008 г. в размер на 1587.11 лв. и лихви в размер на 168.69 лв., като вместо него в тази част е отхвърлил жалбата на настоящия молител срещу ревизионния акт, а в останалата му част е оставил в сила решението на АС- Пловдив. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предвид следното: Като такова не може да се прецени Протокол от 3.04.2014 г., съставен от комисия в състав Ив. Пашова, молителя и С. Серафимов, действащи в непосочено в протокола качество, "установили наличие на фактури в кашон с финансови документи, загубени при преместването на магазина през 2008 г.", не само защото е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК без достоверна дата, поради което едноличният търговец не може да докаже изгодни за себе си факти, а и защото съдържанието му пряко се опровергава от имащото доказателствена стойност твърдение на ревизираното лице, направено по време на ревизията, че стоки извън търговския му обект не се съхраняват. По отношение на Протокол № 133037/1.11.2013 г., съставен от ст. инспектор по приходите в на ТД на НАП Пловдив, ИРМ-гр. Хасково самият молител твърди, че не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, но на база установеното в него развива съображения за нарушение на материалния закон. Последното не представлявя отменително основание, но за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че при предявеното основание за отмяна съдебният акт подлежи на такава, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение, за наличие на каквото не се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване след приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. При наличие на признание на ревизираното лице, че стоки извън търговския му обект не се съхраняват, и при положение, че този протокол е за установяване на наличните в магазина стоки към датата 1.11.2013 г., както и за декларирани загуби за периода 2009 г.-2012 г., той не може да бъде от съществено значение за делото, тъй като касае друг данъчен период. По тези съображения тези два протокола не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. На трето място, посочените по-горе 36 бр. фактури, 4 инвентаризационни протоколи и сравнителна таблица, предвид датите на съставянето им, не са нови писмени доказателства, а и отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. От друга страна, останалите доводи на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора искането на молителя, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение . Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия