Решение № 11110 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15688/2010 г.

Решение № 11110 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15688/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби срещу една част на решение № 2174 от 27.10.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1797/2010 г. С обжалваното решение е отменен РА № 190900200/25.06.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Силистра, потвърден с решение № 435/17.08.09 г. на директора на ДОУИ-Варна в частта, с която на Иван Иванов Трифонов, действащ като ЕТ"Рит-Иван Трифонов" са определени задължения за ДДС за д. п. м. 08.07 г. за разликата над 13760 до 37 688 и съответните лихви и за д. п. м. 12.07 г. в размер на 6 129,80 лв. и съответните лихви. Със същото решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА в частта, с която са му определени задължения за ДДС за д. п. м. 08.07 г. в размер на 13 760 лв. и съответните лихви, за д. п. м. 10.07 г. в размер на 20 507,17 лв. и съответните лихви, за д. п. м. 01.08 г. в размер на 1879,83 лв. и съответните лихви. С решението дирекцията е осъдена да заплати на търговеца разноски в размер на 169,06 лева. Касационната жалба на ЕТ"Рит-Иван Трифонов" ( наричан за краткост по-долу "търговеца") е срещу частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно определения ДДС за м. 10.2007 г. в размер на 20 507,1 7 лева. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в същата част. Претендират се разноски. Касационната жалба на дирекция "ОУИ"-Варна (наричана за краткост по-долу "дирекцията") е насочена срещу частта от съдебното решение, с която РА частично е отменен, както и в частта относно размера на присъдените разноски. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Дирекцията оспорва касационната жалба на търговеца и иска отхвърлянето й. Търговецът оспорва и иска отхвърлянето на касационната жалба, подадена от дирекцията по съображения, изложени в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Съображенията на прокурора се свеждат до това, че съдът е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства и правилно е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест, въз основа на което е направил обосновани и верни изводи и е приложил правилно материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационното обжалване на решението. По отношение на основателността им съдът приема следното: Производството пред административния съд е било второ по реда си по спора, тъй като с решение на ВАС № 7379/03.06.2010 г., постановено по адм. д. № 3192/2010 г., първоначално постановеното решение по спора е отменено и делото е върнато на административния съд със задължителни указания при разглеждането му. При новото разглеждане на делото, за да отмени частично определения ДДС за сделката, удостоверена с нот. акт№ 26 от 23.08.07 г., съдът е приел за безспорно, че лицата по тази сделка са свързани лица, поради което и на осн. чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката следва да е пазарната цена на имота. Съдът е анализирал подробно разпоредбите, регламентиращи пазарната цена за целите на ЗДДС и начина на определянето й. Съдът е посочил, че в хода на ревизията е приета експертиза, даваща заключение за пазарната цена на имота, предмет на сделката. Съдът е възприел обаче пазарната цена на имота, определена от съдебно-оценителската експертиза, мотивирайки се защо възприема това заключение като обективно, компетентно и вярно. В резултат на кредитираното заключение, съдът е посочил, че дължимият ДДС във връзка с тази продажба е 13 760 лева и е отменил като незаконосъобразен РА в частта, в която за сделката е определен ДДС в размер над тази разлика. Съдът е преценил като законосъобразна РА в частта, в която за м. 10.07 г. на ревизирания субект е определен ДДС във връзка с извършеното от него СМР в полза на "Милктри" ЕООД, установени като видове, количество и цена в протоколи № 1 и 2 от 12.10.07 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 8 от договора между страните от 23.08.07 г. е уговорено поетапно заплащане на извършените СМР. Преценено е, че съставените протоколи удостоверяват определен етап на завършеност на услугата по СМР, поради което и на осн. чл. 25, ал. 4 от ЗДДС вр. с чл. 12, ал. 1 и 2 от ППЗДДС е възникнало данъчно събитие, данъкът за което става изискуем. Частта от РА, с която органът по приходите е определил ДДС за м. 12.07 г. на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС във връзка с извода му, че към 31.12.07 г. е налице липса на кашкавал в размер на 5 753 кг. на стойност 31 591,20 лв., съдът е преценил РА като необоснован и незаконосъобразен. Преценена е като необоснована констатацията на органа по приходите, че е налице липса на кашкавал, тъй като тази липса не е установена по надлежния ред. Според съда установяването на липса на стоки се извършва след инвентаризация, така както тя е определена в § 1, т. 10 от ДР на ЗСЧ. Изтъкнато е, че в конкретния случай органът по приходите не е извършил инвентаризация, а липсвали и данни такава да е извършвана и от жалбоподателя. При липса на инвентаризация е прието, че констатацията за установена липса е необоснована, поради което, не е установен от органа по приходите фактическия състав на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и незаконосъобразно е определен ДДС на посоченото основание. По касационната жалба на дирекцията: Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е възприел заключението на съдебно-оценителската експертиза, без да го обсъди съвместно с другите доказателства по делото. От мотивите към атакуваното решение става ясно, че съдът е възприел като обективно и вярно заключението на съдебно-оценителската експертиза, тъй като същата е извършена след анализ на относимите към вида и спецификата на имота данни - отчетени са обективните природни дадености и инфраструктурата в района, в който се намира оценявания обект. Прието е, че тези обстоятелства са от значение за определяне на пазарната цена на имота. Тоест от мотивите на съда е очевидно, че съдебно-оценителската експертиза е предпочетена и кредитирана от съда именно поради това, че оценката в нея е съобразена с посочените показатели, за които липсва информация в заключението на експретизата, прието в хода на данъчната ревизия. Обстоятелството, че заключението на съдебно-оценителската експертиза е оспорено от процесуалния представител на ответната дирекция, не е пречка съдът да възприеме и кредитира заключението, като по този начин отхвърли оспорването му. Оспорването е от значение за преценката на касационната съдебна инстанция, доколко кредитирайки оспореното заключение, първоинстанционния съд е извършил правилна преценка на доказателствата поделото. В конкретния случай настоящият съдебен състав преценява, че административният съд основателно е възприел и кредитирал съдебно-оценителската експертиза. Заключението на съдебния експерт е резултат на задълбочен и подробен анализ на всички относими за конкретната оценка обстоятелства. Заключението е обективно, тъй като почива на данни и от двете оценителски експертизи преди него - тази, извършена по възлагане от жалбоподателя и другата, извършена по възлагане от органа по приходите. Заключението е резултат на методите, за определяне на пазарната цена за целите на ЗДДС. В този смисъл заключението е вярно, поради което основателно е възприето от съда. Касационната жалба на дирекцията срещу постановеното решение по тази част от спора е неоснователна. Органът по приходите е определил ДДС в размер на 6129,80 лв. за м. 12.07 г. приемайки, че е налице липса на заприходена стока, а именно-кашкавал. За да обоснове извода си, органът по приходите е констатирал, че към 1.01.07 г. ревизираният търговец е притежавал 5 753 кг. кашкавал, за периода през цялата 2007 г., не е извършвал доставки и към . 31.12.07 г. няма наличен такъв. Както се посочи по-горе в мотивите, за да уважи жалбата в тази част от спора, съдът е приел, че органът по приходите не е доказал наличието на посочената липса посредством извършена инвентаризация. Решението на административния съд в тази част от спора е правилно. С основание е прието, че тежестта за доказване на фактическия състав на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е на органа по приходите. След обстоен анализ на събраните по време на ревизията и в хода на съдебното производство доказателства, обосновано е прието от съда, че твърдяната липса не е доказана. Правилно е посочено, че липсата на стоки се установява чрез инвентаризация, извършена съобразно правилата за това, установени в Закона за счетоводството. От съдържанието на определението за инвентаризация, съдържащо се в т. 10 от § 1 от ДР на ЗСч. следва, че тя включва действия по определяне чрез използване на определен способ за това на активите и пасивите на предприятието към определен момент и съпоставянето на получените резултати със счетоводните данни. В конкретния случай от РД към РА не става ясно какво е проверявано от органа по приходите и въз основа на какъв способ, за да се констатира обективната липса на кашкавал към 31.12.07 г. При липсата на данни за извършена инвентаризация на стоките към 31.12.07 г. основателно е преценена от съда като необоснована констатацията на органа по приходите за наличие на липса на кашкавал. Решението на административния съд по тази част от спора е правилно, поради което следва да се остави в сила. По жалбата на търговеца: За м. 10.08 г. органът по приходите е определил като дължим от ревизирания субект, ДДС в размер общо на 20 507,17 лева. Така определения ДДС е в резултат на констатации, направени от приходния орган, че във връзка с изпълнение на договор от 23.08.07 г. по силата на който ревизираният субект е изпълнител на СМР на обект-склад за хранителни стоки и офис в УПИ № VI-705, кв. 5, м. НПЗ"Илиянци Запад", район Надежда, ревизираният субект е изпълнил част от етап на изпълнение на този договор, за което са подписани протоколи № 1 и 2 от м. 10.07 г., установяващи завършването и заплащането на натурални видове СМР. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, като е констатирано, че ревизираният субект не е издал данъчни фактури. Жалбоподателят е атакувал РА в тази част, възразявайки, че в договора не е уговорена етапност при изпълнението му, както и определянето на възнаграждение за всеки етап на изпълнението и падежа на това възнаграждение. Решението на административния съд в тази част от спора е правилно. Анализирайки текстовете от договора- чл. 8 и 9, съдът обосновано е приел, че между страните е уговорено заплащане на извършените СМР въз основа на съставени протоколи обр. 19 за действително извършени работи. Съдържанието на посочените текстове от договора действително, както е приел и първоинстанционният съд, води до извод, че страните са договорили поетапно заплащане на СМР, като цената за извършеното на съответния етап и падежа на задължението за плащане са обвързани със съставянето и подписването на Протокол обр. 19. При това положение обосновано е прието, че въпросните протоколи № 1 и 2 установяват етап на завършено строителство, както и дължимото плащане за него. Този извод следва и от съдържанието на самите протоколи, които са определени като такива за "установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи през м. октомври 2007 г." Установената фактическа обстановка въз основа на анализираните по-горе данни, осъществява хипотезата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, поради което законосъобразно върху стойността на извършените и предадени от жалбоподателя СМР, описани във въпросните протоколи е начислен ДДС. Решението на съда по този спорен въпрос е обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд