Решение № 5356 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2020 г.

Решение № 5356 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 527/30.12.2019 г. на Административен съд Смолян по адм. д. № 398/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002118006962-091-001/31.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора ревокират констатациите и изводите му от юрисдикционния акт при оспорването на РА по административен ред. Отнесени към първоинстанционното решение те се свързват с оплаквания за неправилност заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съществуват невъзприети от съда противоречия и несъответствия в доказателствените средства за транспорт на стоките, за чиито доставки е отказано правото на приспадане на данъчен кредит от органите по приходите. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Радолина" ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Смолян ревизионен акт са установените в тежест на "Радолина" ЕООД /Радолина/ допълнителни задължения за ДДС в общ размер 12 831. 56 лева с лихви за забава 8 014. 81 лева. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01, 03 и 10 и 10.2013 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на определения данък, упражнено в тези данъчни периоди. Отречено е данъчно предимство в д. п. м. 01 и 03.2013 г. в общ размер 12 818. 71 лева по 2 бр. фактури, издадени от "Голд петрол Ко" ЕООД /Голд/ и от "Голд петрол 01" ЕООД /Голд 01 и предмет на доставките дизелово гориво. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Изводите им се основават на констатации, че в дневниците за покупки на превозвача не са отразени фактури за наем на превозно средство, превозвачът не е собственик на посоченото в товарителниците превозно средство и не е наел по трудово или извънтрудово правоотношение шофьора. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В данъчен период м. 10.2013 г. е отречено на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит в размер 12. 85 лева по фактура с издател "Евро 07" АД. С първоинстанционното решение е отменен РА. Мотивите на съдебния акт са само за решаване на спора във връзка с упражненото от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на Голд и Голд 01. Липсват мотиви по спора за корекцията на декларирания от ДЗЛ резултат в д. п. м. 10.2013 г. По констатациите на административния съд жалбоподателят е заприходил фактурираните от Голд и от Голд 01 количества дизелово гориво съответно на 16.01.2013 г. /17 672 литра/ и на 07.03.2013 г. /14 860 литра/. За периода 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г. за заприходени общо 72 049. 800 литра и са продадени и отписани 76 618. 712 литра, което означавало, че доставените количества са продадени изцяло. Според съда от предоставената от "ВАЙ-3" ЕООД по искане на органите по приходите от 28.03.2019 г. информация следва, че и преди датата на покупката на 18.02.2013 г. на използваното за транспорт на дизеловото гориво МПС марка "Ман", водел 24. 422 с рег. [рег. номер на МПС] е било във владение на превозвача "Фърст Корифи" АД. Съдът е приел, че от липсата на отразени фактури за наем на превозно средство в дневниците за покупки на превозвача и липсата на нает от него служител В. Апостолов не следва единствено възможният извод за липса на доставка. Като възможно сочи наемането на шофьора без писмен трудов договор, от което не следват неблагоприятни правни последици за жалбоподателя. Изключва релевантността за правото на приспадане на фактите на задлъжнялост на доставчиците с публични задължения и отсъствието на складове и на персонал. Отрича с индиции да е разколебано доказването с преки доказателства за реално доставени и продадени горива. Решението е правилно по резултата си. С първоинстанционното решение е отменен изцяло РА. В мотивите липсват констатации и правни изводи по спора за установено задължение за ДДС и лихви за забава заради основания на разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в д. п. м. 10.2013 г. Ограниченият обхват на касационната жалба изключва тази част от решението от обсега на касационната проверка /арг. чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК/. Съдът е разрешил спора за съществуването и размера на определените с РА публични задължения в корелация със спора за съществуването на упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит с последиците за законосъобразността на утежняващия административен акт без да се позове на нито една правна норма и без да дефинира пораждащия правото на приспадане фактически състав. Това е и причината да не е посочен предмета на доказване и да е разграничена доказателствената тежест. В практиката на Съда се прави разграничение между материалните условия и условията от формално естество, обуславящи правото на приспадане. Към първите се отнася наличието на качество данъчнозадължено лице на получателя, полученото да се използва впоследствие за нуждите на сключените от него облагаеми сделки и стоките и услугите да са доставени от друго данъчнозадължено лице. Формално изискване е притежаването на фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 220-236 и чл. 238-240 от Директива 2006/112/ЕО /така т. т. 40-42 от решението на Съда по Дело С-533/16/. От юридическите факти, представляващи материални предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, в първоинстанционното производство е бил спорен този на действителното осъществяване на доставките /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Пряко първично доказателствено средство за прехвърляне от доставчика на получателя на правото да се разпорежда като собственик с материалната вещ /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ са протоколите за приемане-предаване към фактурите. С оглед вида и количеството на стоките е невъзможно предаването им, удостоверено в протоколи, без да са превозени. Затова и тези частни свидетелстващи документи и товарителниците са в информационно единство за фактите на превозването и предаването на вещите. Данните относно превозното средство се вписват в товарителниците от превозвача. Върху тази част от съдържанието на превозният документ получателят не влияе. Значим за него е фактът на получаването на товара и той потвърждава получаването с подпис върху товарителницата /чл. 65 ЗАвтП/ Следва да се има предвид, че при транспорт за сметка на доставчика видът и съдържанието на документите за превоза не зависи от получателя. Предмет на доставките от Голд и Голд 01 не е транспортна услуга, а стоки – дизелово гориво. Затова и не е несъвместимо с дължимата грижа на данъчнозадълженото лице за избягване на участието му в злоупотреба с данъчни права документирането на получаването на стоките и своенето на документи за транспорта във вида и със съдържанието, определени от доставчика. Доказването с конкретните транспортни документи не е разколебано от неизпълнението на задължения на превозвача да посочи в отчетните регистри по ЗДДС фактури за наем на превозното средство. Ирелевантно е основанието за своене на превозното средство, както и източникът на правоотношението на превозвача с шофьора на извършилия превоза автомобил. Пряко производно доказателствено средство за осъществяването на доставките са счетоводните записвания на жалбоподателя. Индиция за правно релевантния факт на доставките е плащането заради генетичната и функционалната връзка на насрещните задължения при двустранните договори. При убедителното доказване на осъществяването на доставките на стоки и отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама, отказът да се признае правото на приспадане, упражнено по тези доставки, е неправомерен, а отмяната на РА за установяване на задължения за ДДС в корелация с отказа да се признае правото на приспадане –правилна. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение