Решение № 358 от 5.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1034/2014 г.

Решение № 358 от 5.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1034/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производство е образувано по жалба адв. П. П., защитник на подсъдимия Е. К. срещу въззивна присъда № 21 от 29.04.2014 г., постановена по внохд № 209/2014 г. по описа на Окръжен съд-Хасково. В жалбата са развити доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Подсъдимият и защитникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред настоящата инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 20 от 21.02.2014 г., постановена по нохд № 877/2013 г., Районен съд- Хасково е признал подсъдимия Е. К. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. С въззивна присъда № 21 от 29.04.2014 г., постановена по внохд № 209/2014 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, първоинстанционната присъда е била отменена и подсъдимият Е. К. К. е бил признат за виновен в това, че на 22.11.2012 г. в [населено място], пред надлежен орган на власт-VI състав на РС - Хасково, по нохд № 749/12 г. по описа РС-Хасково, като свидетел-устно и съзнателно е потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложил наказание пробация със съответни пробационни мерки. Касационната жалба е допустима и основателна. Настоящият съдебен състав намира за основателни, залегналите в жалбата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, а именно постановяване на въззивния съдебен акт от незаконен състав. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК гарантира на страните правото на "непредубеденост" на съда, като идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. В тази връзка незаконен съдебен състав ще е налице, когато реално съществуват обстоятелства, даващи основния за отвод. Преценката за тяхната основателност, респективно неоснователност следва да се базира не на субективни изводи, нито на съображения за целесъобразност, а само въз основа на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможен конфликт на интереси, които по естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на чл. от съдебния състав. В конкретният случай за въззивния съдебен състав са били налице обективни данни, които са налагали той да си направи самоотвод, за да се избегне пораждането и на най-малкото съмнение за предубеденост. Наличните релевантни факти, очертаващи предварително съставено убеждение в съдебния състав на въззивната инстанция са намерили отражение дори сред фактическите констатации, изложени в решението и са следните: в хода на досъдебно производство № 64/12 г. по описа на РПУ- Хасково, подсъдимият по настоящото дело К. е бил разпитан в качеството на свидетел. Впоследствие след образуване на производство пред РС-Хасково-нохд № 749/12 г., той е бил призован и разпитан в качеството на свидетел, като на основание чл. 281 от НПК са били прочетени показанията му, депозирани на досъдебното производство. Непосредствено след приключване на разпита му, прокурорът е поискал препис от съдебния протокол и на 18.12.2012 г. е образувал досъдебно производство № 995/12 г. срещу подсъдимия К. за престъпление по чл. 290 от НК. Производството по нохд № 749/12 г. е приключило с присъда № 141 от 13.12.2012 г., която е била отменена от ОС-Хасково с въззивно решение № 43/14.03.2013 г., постановено по внохд № 73/13 г. и делото е върнато разглеждане на първата инстанция. След връщането на делото в РС-Хасково е било образувано нохд № 267/13 г., като постановената по него присъда е била изменена с въззивно решение № 149 от 23.10.2013 г. на ОС-Хасково по внохд № 530/13 г. При второто разглеждане на делото К. отново е бил разпитан в качеството на свидетел, както и са били приобщени показанията му от досъдебното производство. Във въззивното решение, постановено по внохд № 530/13 г., свидетелските показанията на К. са били предмет на анализ и оценка, като източник на доказателства, въз основа на които е изградено вътрешното убеждение на съда, който е достигнал до съответните фактически и правни изводи. Съдебният състав постановил това решение е и съставът, който е постановил въззивната присъда по делото за лъжесвидетелстване. Недопустимо е съдебен състав, който е обсъждал показанията на даден свидетел, като доказателствено средство и установените с него доказателства, и се е произнесъл по същество на съответния спор, впоследствие да преценява дали този свидетел е осъществил състава на престъпление по чл. 290 от НК, тъй като това винаги сочи на липсата на пълна безпристрастност. И това не се променя от факта, че на К. е повдигнато обвинение за лъжесвидетелстване само относно първото разглеждане на делото/нохд № 749/, тъй като наказателното производство без оглед на различните фази е единство на фактическо и юридическо обвинение, в рамките на което свидетелят е давал показания относно едни и същи, правно релевантни факти, очертани от конкретният предмет на доказване по това дело. Безпредметно е да се обсъждат действията на прокуратурата по образуване на производство за лъжесвидетелстване, преди наказателното производство да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, по което производство лицето е имало качеството на свидетел. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивната присъда е постановена от незаконен състав, поради което същата следва да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,