Решение № 11932 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2012 г.

Решение № 11932 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Методиев Сербезов, жив. в гр. Велико Търново, срещу решение № 125/6.04.2012 г. по адм. дело № 1258/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 722/6.12.2011 г., издадена от полицейски орган при РУП - Велико Търново. Касаторът поддържа в касационната си жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при РУП - Велико Търново, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК е задържан за срок от 24 часа Александър Методиев Сербезов на 6.12.2011 г. в гр. Велико Търново, като заповедта е издадена от компетентен полицейски орган при спазване на административно - процесуалните норми по издаването и и при наличието на материалните предпоставки за издаването. Решението е правилно. Видно от докладната записка към момента на издаване на заповедта е имало данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК срещу Христо Иванов Христов на 6.12.2011 г. в гр. Велико Търново от лица, които са му се заканили с убийство на него и негови близки и заканата е възбудила основателен страх от осъществяването и. По данни на тъжителя едно от лицата е жалбоподателят, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на обжалвания административен акт - наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Установено е, че по случая е образувано и досъдебно производство. Фактът, че по него не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение не води до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като предпоставки за налагане на принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" са различни от тези за повдигане на обвинение и привличане като обвиняем. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Оплакванията за нарушения на чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗМВР са неоснователни, доколкото първият текст визира правата на лице, невладеещо български език, какъвто касаторът не е, а вторият текст дава възможност за незабавно обжалване на заповедта, от която последният се е възползвал. Същият е подписал и декларация, че не желае адвокат по свой избор или служебен защитник по Закона за правната помощ. Невярно е и твърдението, че не са извършени каквито и да е било процесуални действия, доколкото протоколът за личен обиск се намира по делото, а и самият касатор твърди, че е извършено и претърсване и изземване в жилището му. Административните актове, издадени при упражняване на оперативна самостоятелност, подлежат на съдебен контрол само относно законосъобразността си, но не и относно целесъобразността, поради което съдът не би могъл да се произнесе по наведените доводи за твърдяната липса на неотложност на извършените действия и необходимост от задържането. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение