Решение № 11111 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2015 г.

Решение № 11111 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Славка Христова Димитрова от гр. Хасково, като майка и законен представител на малолетното дете Благовест Веселинов Димитров, срещу решение № 3 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 545/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, чрез пълномощника си - юрисконсулт Чакърова, моли решението да бъде оставено в сила. По отношение на разноските прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 3 от 16.01.2015 г. по адм. дело № 545/2014 г. Административният съд - гр. Стара Загора, VII състав, е отхвърлил жалбата на Славка Христова Димитрова от гр. Хасково, като майка и законен представител на малолетното дете Благовест Веселинов Димитров, срещу заповед № СЗЗИХУ-2788 от 3.10.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0042 от 14.11.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Стара Загора. Съдът е приел, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово, където Благовест Веселинов Димитров е пребивавал в периода 17.08.2014 - 24.08.2014 г., не представлява обект, отговарящ на стандартите по Наредба № 30/2004 г., поради което и с оглед изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в сила от 4.07.2014 г., административният орган законосъобразно е отказал добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е било спорно, че детето Благовест Веселинов Димитров, чиято майка и законна представителка е Славка Христова Димитрова от гр. Хасково, страда от инсулинозависим захарен диабет със степен на увреждане 60% с чужда помощ, видно от ЕР № 0472 от 29.05.2014 г. на НЕЛК по вътрешни болести. В изготвената социална оценка от 17.07.2014 г. на комисията при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) е отправено предложение до директора на ДСП за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Издадени са медицински направления за санаториално лечение от 14.08.2014 г. на Благовест Веселинов Димитров и на Славка Христова Димитрова - като придружител, като в периода от 17.08.2014 до 24.08.2014 г. с детето е била провеждана социална рехабилитация в к. к. Пампорово, хотел "Орфей". Представени са разходооправдателни документи за заплатени на "ВАЯ ТУР" ЕООД извършени услуги - фактури № 9000000295 и 9000000302/23.08.2014 г., за сумата от 252 лв. за детето и 301 лв. за придружаващата го майка. Не е спорно също така, че заявлението за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл. 28 ППЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги е било подадено от Димитрова на 9.09.2014 г., както и че услугите са били предоставени в периода от 17.08.2014 до 24.08.2014 г., т.е. при действието на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ с допълнението, влязло в сила от 4.07.2014 г. Съгласно последното добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид посоченото допълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ съдът е приел, че пречка за изплащане на стойността на извършеното рехабилитационно лечение в случая е това, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово, не отговаря на медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", по който въпрос също не се спори - писмо изх. № 3543 от 29.09.2014 г. на директора на РЗИ - гр. Смолян. Съдът обаче не е съобразил, че детето е посетило именно този хотел, тъй като в него от Националната асоциация на деца и млади хора с диабет е бил организиран летен лагер за деца с диабет. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято '2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен между цитираната асоциация и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г. По време на престоя на детето в хотела в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар - специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности, и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация. Според легалното законово определение, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е прогласено, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания на медицинска и социална рехабилитация. В чл. 15, ал. 2 ЗИХУ е посочено, че медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, както и какви терапии включва медицинската рехабилитация. Към социалната рехабилитация не са поставени такива законови изисквания. Съгласно ал. 4 от същия текст социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Според чл. 42, ал. 1 ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, като в т. 4 от алинея втора изрично са посочени балнеолечението и рехабилитационните услуги. В чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на децата с определени вид и степен на увреждане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. От изложеното се налага изводът, че Законът за интеграция на хората с увреждания не съдържа ограничение на правото на социална интеграция, което да е в смисъла на въведеното в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ допълнение, в сила от 4.07.2014 г., а именно добавката по т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Подобни правни изводи се съдържат в решение № 10749 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 5463/2015 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. Според чл. 15, ал. 1 ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА изрично е казано, че ако правилник противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Стигайки до различни правни изводи, съдът е нарушил материалния закон. По изложените съображения както обжалваното решение, така и оспореният административен акт подлежат на отмяна. При условията на чл. 173, ал. 2, предложение трето АПК делото следва да се върне на административния орган като преписка за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода по спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката се присъжда сумата 410 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.01.2015 г., както и 10 лв. ДТ, внесена по първоинстанционното дело. В договор за правна защита и съдействие от 24.11.2014 г. не е отразено, че сумата 500 лв. е заплатена, а само, че това е договореното възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,