Решение № 6576 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 652/2014 г.

Решение № 6576 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 652/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от полицай в 01 Районно управление "Полиция" (РУП) на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Благоевград и от ОД на МВР - Благоевград, чрез юрк. Янева, срещу съдебно решение № 2130 от 29.11.2013 г. постановено по адм. дело № 570 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. Касационният жалбоподател Полицай в 01 Районно управление "Полиция" на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград оспорва решението в частта, с която е отменено устно разпореждане от 3.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". От доводите изложени в касационната жалба може да се направи извод за релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че съдът необосновано е приел, че не са установени предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за прилагане на ПАМ, тъй като не е приел направения от него на място снимков материал. Моторното превозно средство (МПС) е паркираното изцяло върху пешеходната пътека, поради което създава опасност за преминаването на другите участници в движението. Отправил искане към съда да отмени оспореното решение и да постанови решение, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Благоевград или да остави в сила атакуваната ПАМ. Касационният жалбоподател ОД на МВР - Благоевград сочи, че решението е постановено при нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението в частта, с която е отменено устното разпореждане за прилагане на ПАМ. Сочи, че процесната ПАМ е издадена при безспорно установеното наличие на предпоставките за това, поради което не са налице предпоставките за реализиране на гражданската отговорност на ОД на МВР - Благоевград. Отправил искане към съда да отмени оспореното решение и да постанови решение, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Благоевград или да остави в сила атакуваната ПАМ и без уважение претенциите против ОД на МВР - Благоевград по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ответникът - Величка Симеонова Борилова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба на полицай в 01 РУП на ОД на МВР - Благоевград: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на решението в посочената в жалбата част. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на индивидуален административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 145 - 178 от АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение, в производството по реда на чл. 145 - 178 от АПК, съдът е отменил разпореждането от 3.07.2013 г. за прилагане на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", издадено устно от полицай Антон Валентинов Асенов при 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград, спрямо лек автомобил марка "Форд", модел "Фюжън", с ДК № Е3703АК. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 3.07.2013 г. жалбоподателката, като водач на лек автомобил "Форд", модел "Фюжън", с ДК № Е3703АК, е извършила нарушение на правилата за движение при паркиране на автомобила на пешеходна пътека на ул. "Д. Йосифов" в Благоевград, въпреки забраната на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за което по реда на чл. 186 от ЗДвП й е издаден фиш № 0441789 от 03.07.2013 г. и й е наложено административно наказание "глоба". Като последица, по устно разпореждане на полицай Антон Асенов от 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград, автомобилът е репатриран от "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД на 3.07.2013 г. Към 3.07.2013 г. полицай Антон Асенов е заемал длъжността полицай, категория Е - II степен, в "Охрана на обществения ред - община Благоевград" на сектор "Охранителна полиция" към 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград. При тези фактически обстоятелства и предвид заповед № Iз-269 от 11.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 1063 от 18.05.2013 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, съдът е счел, че ПАМ е издадена от компетентен орган. Приел е, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП не може да се приложи при всички случаи на установени нарушения на забраната по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а само при обективно наличие на визираните в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предпоставки. Изложил е, че мястото, на което е бил паркиран лекият автомобил на жалбоподателката не е било обозначено с неподвижен пътен знак предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, поради което не е изпълнена първата от възможните хипотези по чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП. Направил е извод, че от данните по делото не може да се установи, че са изпълнени и останалите две хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като не е установено автомобилът да е създавал опасност или невъзможност за преминаването на другите участници в движението. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясненост на фактическата обстановка. В резултат на допуснатите от съда нарушения са останали неизяснени редица факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото. С разпореждането от 18.07.2013 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание, съдът, в нарушение на чл. 154, ал. 1 от АПК не е конституирал служебно административния орган издал устното разпореждане за прилагане на ПАМ. На 19.09.2013 г. по делото е проведено открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото и са извършени процесуални действия без надлежно конституиран ответник. След конституирането на полицай в 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград като ответник по делото, съдът не му е дал възможност да изрази становище по извършените процесуални действия и приетите без негово участие писмени доказателства. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не е изпълнил задължението си по да разпредели тежестта на доказване по делото. Видно от жалбата на Борилова, въз основа на която е образувано съдебното производство, тя е направила доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, чрез допускането на двама свидетели за установяване на факта кога и по какъв начин е бил паркиран автомобила преди принудителното му преместване (т. 2 от доказателствените искания). В нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК съдът не се е произнесъл по това доказателствено искане. В хода на производството пред първоинстанционния съд от страна на административния орган е направено искане за приобщаване по делото на изготвен при прилагането на ПАМ снимков материал. Неправилно съдът е оставил посоченото искане без уважение, по съображения, че снимките не са доказателствено средство във водения пред него процес. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се установяват с всички незабранени със закон доказателствени средства, включително веществени доказателства. Снимковия материал, който съдът е отказал да приеме, представлява именно веществено доказателство, събрано в хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което, ако е събран редовно, е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има сила и пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК. По силата на чл. 171, ал. 2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. В случая, видно от изявлението на полицай в 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград направено в съдебно заседание проведено на 17.10.2013 г., същият се е присъединил към направеното от процесуалния представител на ОД на МВР - Благоевград искане за събиране на гласни доказателства, чрез допускане до разпит на двама свидетели. Свидетелите са поискани за установяване на редица обстоятелства, сред които, установяване местоположението на автомобила и наличието на предпоставки за преместването на същия. Съдът е отхвърлил направеното искане, като необосновано е приел, че исканите свидетели няма допринесат за изясняване на спора по делото. Неприетият от съда снимков материал, както и показанията на исканите от страните, но неразпитани по делото свидетели, са от съществено значение за установяване на факта били ли са налице посочените в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предпоставки за прилагането на ПАМ, тъй като от тях би могло да се установи дали автомобилът е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. При наличния доказателствен материал делото е останало неизяснено от фактическа страна, което е пречка да са провери законосъобразността на обжалваната в първоинстанционното производство ПАМ. Едва след събирането на всички относими към спора доказателства и напълно изяснена фактическа обстановка, съдът може да изгради правни изводи за законосъобразността на административния акт. Налице е релевираното с жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението, в частта, с която е отменено разпореждането от 3.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", издадено устно от полицай Антон Валентинов Асенов при 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград, спрямо лек автомобил марка "Форд", модел "Фюжън", с ДК № Е3703АК, следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след събиране и анализ на относимите за спора доказателства, съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, следва да постанови ново решение по съществото на спора. По касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград: Съдът приема, че жалбата е подадена от ОД на МВР - Благоевград, въпреки неточното посочване на името на жалбоподателя в титулната част на жалбата, предвид заявения с нея петитум и представеното по делото пълномощно за подписалия жалбата юрисконсулт за процесуално представителство на ОД на МВР - Благоевград. Касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград е недопустима, в частта, с която се обжалва решението, с което е отменено устното разпореждане от 3.07.2013 г. за прилагане на ПАМ издадено от полицай при 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград. Като ответник в производството пред Административен съд - Благоевград, в частта по жалбата на Величка Симеонова Борилова срещу устното разпореждане от 3.07.2013 г. за прилагане на ПАМ е конституиран полицай при 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград. Поради това за него настъпва правния ефект на постановения съдебен акт в тази част и това е страната единствено легитимирана да го оспори. ОД на МВР - Благоевград не разполага с процесуалното право и няма правен интерес да атакува постановеното съдебно решение в тази част. Предвид изложеното касационната жалба подадена от ОД на МВР - Благоевград срещу съдебното решение в частта, с която е отменено устното разпореждане от 3.07.2013 г. за прилагане на ПАМ издадено от полицай при 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 1 от АПК, а производството по делото - да бъде прекратено в тази част. В останалата си част касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването на решението. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. С обжалваното съдебно решение, в частта по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в производство по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, съдът е осъдил е ОД на МВР - Благоевград да заплати на Величка Симеонова Борилова сумата от 46, 00 лв. - обезщетение за имуществени вреди. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна, че като последица от устно разпореждане на полицай Антон Асенов от 01 РУП при ОД на МВР - Благоевград, с което е приложена ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, лек автомобил "Форд", модел "Фюжън", с ДК № Е3703АК е репатриран от "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД на 3.07.2013 г. За освобождаването автомобила, жалбоподателката е заплатила такса за репатриране в размер на 40, 00 лв. и за ползване на паркинг в размер на 6, 00 лв. Съдът е приел, че с оглед незаконосъобразността на разпореждането за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и установените по делото разходи по репатриране на автомобила и за отговорно пазене на паркинг на "Паркинги и гаражи - Благоевград" ЕООД, които са пряка и непосредствена последица от разпореждането за принудителното му преместване, предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основателен и доказан по размер. Посочил е, че вредите са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са непосредствена последица от него. Решението е неправилно. В производството пред административния съд, при неспазване на изискването на чл. 10 от ЗОДОВ, две съдебни заседания по делото, в които от съда са извършвани процесуални действия, включително досежно доказателства касаещи предявения иск по ЗОДОВ, са проведени без задължителното участие на прокурор. Наред с изложеното, искът за обезщетение е предявен заедно с оспорването на административния акт, съгласно предвидената в чл. 204, ал. 2 от АПК възможност. Поради това произнасянето по законосъобразността на устното разпореждане за прилагане на ПАМ се явява преюдициално за ангажиране отговорността на ответника по ЗОДОВ. С настоящето решение се отменя решението на административния съд, с което е отменено разпореждането от 3.07.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка. Посоченото налага отмяна на решението и в частта по предявения иск по ЗОДОВ и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,