Решение № 4943 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2011 г.

Решение № 4943 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на "Вегагруп" ЕООД, гр. София против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № ВОП 02-24/29.07.2011 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ. Ответникът - министърът на земеделието и храните, в писмено становище, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Със заявление вх. № ВОП 02-24/29.07.2011 г. "Вегагруп" ЕООД е поискало достъп до обществена информация, подробно описан в шест пункта. В законоустановения срок задълженият субект не се е произнесъл по искането. В административната преписка е налице писмо от 13.10.2011 г. до директора на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на министерството на земеделието и храните, изхождащо от главния директор на Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения", което може да се приеме, че е проекторешение по заявлението на жалбоподателя, но по делото не са ангажирани доказателства да е налице волеизявление от компетентния за това орган, адресирано до заявителя. Описаното писмо е кореспонденция между дирекции на администрацията и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. Ето защо не може да се приеме, че със същото е налице произнасяне по заявлението на дружество. Оспореният мълчалив отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми ЗДОИ. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ, а именно задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Правилото на чл. 39 от ЗДОИ регламентира, че решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. Следователно налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ, поради което оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Доводите на ответника, че част от исканата информация не следва да се предоставя, тъй като са налице хипотезите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, са неотносими към законосъобразността на обжалвания отказ, тъй като посоченото обстоятелство би било основание за отказ за предоставяне на исканата информация, постановен по предвидения за това в закона ред. Въпросът за характера на информацията касае законосъобразността на постановения административен акт и не обосновава законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. С оглед на изложеното оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,