Решение № 236 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5110/2007 г.

Решение № 236 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5110/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Т., срещу въззивно решение № 173 от 16.07.2007 г. по гр. дело № 116/2007 г. на Ловешкия окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора посочените във въззивното решение граници на процесния имот не съществуват. При това положение за ОСЗГ - град Т. ще бъде невъзможно да възстанови имота по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Събраните по делото доказателства за ползването на имота са противоречиви - като зеленчукова градина, бахча или за царевица. Освен това имотът не е земеделски по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, тъй като се намира в границите на населеното място. Ответникът по касационната жалба М. Ц. М., с Д. д., община Т., област Л., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Ловешкият окръжен съд е отменил решение № 43 от 2.03.2006 г. по гр. д. № 326/2006 г. на Троянския районен съд, и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ е уважил предявеният от М. Ц. М. срещу община Т. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищеца Ц. М. Ц., починал на 27.10.1981 г., към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот - бахча с площ от 2 дка, находящ се м. Чучура, землището на с. Д. дол, при граници: дере, наследници на Д. С. и К. К., полски път и мера. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца е бил собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Предявен е установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за право на собственост върху земеделска земя към момента на включването и в ТКЗС. Съобразно ТР № 1 от 1997 г. по гр. дело № 1, ОСГК на ВКС предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. По делото е безспорно установено, че имотът е бил даден като зестра на майката на ищеца през 1936 г. След това родителите му са владели същия имот повече от 20 години преди включването му в ТКЗС през 1958 г. Имотът е индивидуализиран във вида, в който е съществувал към момента на обобществяването му. Въпросът, дали имотът е бил ползван като зеленчукова или овощна градина в случая е без правно значение. Същият безспорно е земеделски по смисъла на разпоредбата на чл. 2 ЗСПЗЗ, независимо от това, че за определени периоди от време е бил в границите на урбанизирана територия. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски съобразно изхода на спора въпреки направеното искане за това, тъй като адвокатското възнаграждение само е уговорено, без да е платено. Не съществува възможност за присъждане на деловодни разноски, които не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.