Решение № 4283 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2024 г.

ВАСТрето отделение24.04.2025 г.докладчик Мария Попова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3894 от 27.09.2024г., постановено по адм. дело 753/2024г. по описа на Административен съд Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адвокат Петков от САК, срещу Решение 3894 от 27.09.2024г., постановено по адм. дело 753/2024г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се твърдения за недопустимост и неправилност на съдебното рeшение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, като е отхвърлил отправено искане за спиране на производството до постановяване на решение на СЕС по образувано дело С-134/23. На следващо място, като не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство, както и събраните по делото доказателства, е достигнал до неправилен извод, че Турция е "трета сигурна държава". Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено, в условията на евентуалност да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което да се отмени решението на административния орган. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото , приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, административният съд е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия срещу Решение 8086/23.07.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е приел, че не се установява за кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, нито в държавата му по произход, нито в Република Турция, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че с оглед факта, че лицето е живяло пет години на територията на Република Турция, не е налице опасност от връщането му в Сирия. Направил е обстоен анализ на приложимите материалноправни норми, като приел, че Турция е "трета сигурна държава" по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗУБ във връзка с чл. 38, параграф 2, б. б от Директива 2013/32/ЕС. Счита, че молителят е пребивавал необезпокоявано в Турция, като липсват безспорни доказателства, че има опасност да бъде върнат в Сирия, предвид предоставения от Турция статут на временна закрила на сирийските граждани. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе на територията на Република България. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, относими към концепцията за "трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ и понятието за "трета сигурна страна", регламентирано в член 38 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. На следващо място се установява, че чужденецът е пребивавал на територията на Република Турция необезпокоявано, докато не е нарушил установения режим на регистрация, като е получавал и медицинска помощ. Законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Правилни са изводите на първостепенния съд относно приложимостта на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. А. А. А. е пристигнал в България от Турция, която е "трета сигурна страна" по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Той не е бил принуждаван да напусне Турция, нито да се завърне в Сирия. Не са налице данни, че може и да не бъде допуснат на територията на Турция, както и не съществува опасност да бъде върнат в държавата по произход, докато не приключи възникналия там въоръжен конфликт. От събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че А. А. А. е върнат в Република България, след като е бил задържан на територията на Република Германия. Цялостният анализ на обясненията на А. А. А. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ подобри условия за живот и реализация. Неоснователни са касационните оплаквания, че във връзка с § 54 от Решение от 04 октомври 2024г. на СЕС по дело С-134/23 е невъзможно молбата на кандидата да бъде отхвърлена по същество. В посочената част от решението е прието, че държавата членка не може да отхвърли молбата за международна закрила като недопустима. В § 27 от решението на СЕС е посочено, че подлежи да се установи дали Република Турция е преустановила обратното приемане на своя територия на кандидати за международна закрила, чиито молби са били отхвърлени като недопустими в държава-членка (Гърция) въз основа на понятието за сигурна трета държава. Видно от доказателствата по делото административният орган не е отхвърлил молбата на А. А. А. като недопустима на посоченото основание, а е провел административно производство и на основание чл. 75 ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут като е приел на основание чл. 13 ЗУБ, че молбата на чужденеца за а предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, поради отсъствието на условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и наличието на предпоставката на чл. 13, т. 14 ЗУБ чужденецът да идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея. Административния орган се е произнесъл с решение, при спазване на задълженията си произтичащи от чл. 75, ал. 2 ЗУБ, поради което не може да се приеме, че молбата за международна закрила е била отхвърлена като недопустима. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение