Решение № 587 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2017 г.

Решение № 587 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Халим е подал касационна жалба срещу решение № 455 от 19.07.2017 г. по адм. дело № 289/2017 г. по описа на Административния съд - Хасково, в частта, в която са били отхвърлени предявените от него против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кърджали искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 620 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от 1000 лева, ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете се уважат изцяло със законната лихва, считано от 19.01.2017 г., като се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кърджали не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд - Хасково е образувано по исковата молба на М. Халим против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кърджали, с която са предявени искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 620 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, понесени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото назаконосъобразно наказателно постановление № 16/1947-000009/15.09.2016 г. на началника на Районно полицейско управление-Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление – 19.01.2017 г. В исковата молба се твърди, че имуществените вреди се изразяват в направения от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление в размер на 350 лева, както и в разход от 270 лева за заплащане на закупени билети за пътуване с обществен транспорт поради отнемането на свидетелството за правоуправление на ищеца. Неимуществените вреди, които му били причинени, се изразявали в притеснения, болки и страдания поради лишаването му от възможността да управлява моторно превозно средство. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 16/1947-000009/15.09.2016 г. на началника на Районно полицейско управление - Кърджали, на М. Халим било наложено административно наказание глоба в размер на 70 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата. М. Халим оспорил наказателното постановление пред съда. С решение № 153/19.12.2016 г. по АНД № 1510/2016 г. по описа на Районния съд – Кърджали наказателното постановление било отменено. Решението не било обжалвано и влязло в сила на 18.01.2017 г. В производството пред Районния съд - Кърджали М. Халим бил представляван от адвокат М. Камбуров, упълномощен с пълномощно от 25.10.2016 г., в което обаче липсва клауза, сочеща наличието на договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е било представено заверено копие от договор за правна защита и съдействие от 25.10.2016 г., сключен между М. Халим и адвокат М. Камбуров, в който в точка III "Договорено възнаграждение" е записана сумата от 350 лева, с отбелязване: "платено на ръка в брой". Към момента на издаване на наказателното постановление М. Халим е бил наемател на обект в [населено място], област Кърджали, в който извършвал търговска дейност. В подкрепа на твърденията на ищеца, че поради отнемането на свидетелството му за правоуправление е трябвало да ползва обществен транспорт от [населено място], където живеел, до [населено място] и обратно, по делото са представени 108 броя билети за пътуване, всеки на стойност 2, 50 лева. От показанията на разпитания свидетел В. Велков се установява, че ищецът пътувал с автобус от [населено място] до [населено място], където имал магазин. Отнемането на документа за правоуправление му причинило затруднения, тъй като не можел да пътува, за да зарежда магазина си. Поради това Халим се затворил в себе си, бил напрегнат и без настроение. От правна страна съдът направил извод, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователен, а този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и присъдил в полза на ищеца сумата 200 лева. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да отхвърли исковата претенция за имуществени вреди, съдът приел, че е налице административен акт–наказателно постановление № 16/1947-000009/15.09.2016 г., издадено от началника на Районно полицейско управление-Кърджали, което било отменено от съда като незаконосъобразно. Според изложените мотиви, не било доказано, че ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение от 350 лева, тъй като в приложеното по делото на районния съд пълномощно, с което М. Халим упълномощава адвокат М. Камбуров за осъществяване на процесуално представителство, липсвала клауза за заплащане на адвокатско възнаграждение. Административният съд не взел предвид представеният с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 25.10.2016 г., където е посочено, че е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, заплатено в брой, по съображения, че договорът не бил съставен върху бланка от кочан на съответната адвокатска колегия и не съдържал бланков номер, както и поради това, че този договор не е бил представен в производството по обжалване на наказателното постановление. За недоказана била счетена и исковата претенция в частта за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 270 лева, представляващи общата стойност на 108 броя билети за пътуване, тъй като не билетите не съдържали дата на пътуване, спрямо която да се прецени, че обхващат периода, през който ищецът е бил с отнето свидетелството за правоуправление, както и данни за превозвача и превозния маршрут. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от отмененото наказателно постановление, съдът приел, че М. Халим е претърпял негативни психически изживявания, изразяващи се в притеснения и неудобства. Негативните преживявания обаче не били до такава степен значими, че да се присъди обезщетение в претендирания от ищеца размер. Съобразявайки принципа на справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, административният съд осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 200 лева, като отхвърлил иска над присъдения до пълния предявен размер от 1000 лева. Върху обезщетението от 200 лева била присъдена и законната лихва, считано от 19.01.2017 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част съответства на материалния закон. Административният съд е направил съответна на фактите преценка на вида и времетраенето на понесените от ищеца морални вреди, поради което е присъдил по справедливост обезщетение от 200 лева. Наложените на ищеца наказания глоба в размер на 70 лева и лишаването от правоуправление за срок от 3 месеца не са високи, поради което не може да се приеме, че са довели до сериозно засягане на неговата психика. Освен това в хода на производството не са били доказани твърденията на ищеца, че поради станалото е бил унижаван, подложен на подигравки и пренебрегван от приятели и роднини. Административният съд е спазил закона и като е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разход за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. Установените по делото обстоятелства не обосновават доказателствен извод в полза на ищеца. При положение, че едва при завеждането на делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, не би могло да се приеме, че твърденият от ищеца разход по повод обжалването на наказателното постановление действително е бил направен. Съответната част от договора, в която е отбелязано, че М. Халим е заплатил в брой сумата 350 лева, има характер на разписка, която е без достоверна дата, и не обвързва съда да приеме за доказано, че възнаграждението е било заплатено. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и като е отхвърлил иска за обезщетяване на имуществени вреди в частта относно сумата 270 лева, заплатена по твърденията на ищеца за ползването на обществен транспорт. Не би могло да се приеме за доказано, че именно поради отнемането на свидетелството му за правоуправление на 24.10.2016 г., при връчването на наказателното постановление, ищецът е бил лишен от възможността да ползва лек автомобил, за да пътува до работното си място и да зарежда магазина си. В съставения на 30.08.2016 г. акт за установяване на административно нарушение е отразено, че управляваният от ищеца автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на трето лице. Не са ангажирани доказателства, че М. Халил е имал право и е щял да ползва автомобила за съответния период за търговската си дейност. Не са ангажирани доказателства и за цената на превоза от [населено място] до [населено място]. Поради това касационната инстанция приема, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд