Решение № 7200 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт А. Иванова, против решение 665 от 10.11.2023 г., постановено от Административен съд Пазарджик, VІІІ административен състав, по адм. д. 905/2022 г. С касационната жалба и в писмена молба от 29.04.2024г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в процесния адм. акт и твърди, че в него подробно са описани всички относими факти и обстоятелства, както и предприетите от страна на административния орган действия. Обръща внимание на обстоятелството, че с решението за наложена финансова корекция са установени три отделни нарушения. Според касатора е неоснователно заключението на съда, че в мотивите на адм. акт не е посочено кои факти към кои от посочените като нарушения разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ отнася органът. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и липса на мотиви, ведно с всички законни последици. Прави искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ К.-К. Б. , с ЕИК 202280453, със седалище и адрес на управление в гр. Батак, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. П. Генков, който в писмено становище от 08.05.2024г. и в съдебно заседание пледира за отхвърляне изцяло касационната жалба и счита, че съдът е изложил убедителни правни изводи и правилно е приел, че адм. акт е немотивиран. Излага становище, че правилно съдът е приел, че механично са изброени текстове от закона и факти, които обаче не са съотнесени към съответните норми - към чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ и към чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, които касаят съвсем различни хипотези, които твърди, че изобщо не са осъществени. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото неправилно съдът е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е немотивирано и счита, че този извод не се подкрепя от доказателствения материал по делото и конкретно от действителното съдържание на отменения административен акт. Според участващия по делото прокурор изводите на издателя на акта се подкрепят от доказателствата, които той е събрал в хода на административното производство, които първостепенният съд не е обсъдил по същество и не е съобразил в своето решение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ К.-К. Б. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 665 от 10.11.2023 г. е отменено решение 13/311/00978/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8619#13 от 17.08.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ДФЗ е осъден да заплати на К. Б. Б., регистрирана като едноличен търговец с фирма "К. К. Б.", ЕИК 202280453, със седалище и адрес на управление: гр. Батак, [улица], сторените разноски в размер на 27 800 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пазарджик се е позовал на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК и е приел, че е сезиран с жалба срещу решение 13/311/00978/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8619#13 от 17.08.2022 г. за определяне на финансова корекция /РФК/, което е издадено от компетентен орган и въпреки, че е постановено в предписаната от закона писмена форма, не е мотивирано по начин и в степен, даващи възможност да се извърши проверка за неговата законосъобразност. В първоинстанционното съдебно решение е посочено, че в началната част на атакуваното РФК, изрично е вписано, че същото се издава "на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, т. 8. 1 и т. 4. 4, б. "б" във връзка с т. 4. 12 и чл. 4. 18 от договор 13/311/00978 от 06.10.2014 г., както и на основание чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление". Първостепенният съд е констатирал, че в заключителната част на същото РФК е записано, че то се издава на основание "точки 8. 1 и т. 4. 4, б. "б" във връзка с т. 4. 12, 4. 17 и т. 4. 18 от договор 13/311/00978 от 06.10.2014 г., както и на основание на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. в съответствие с т. 30 и т. 18 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. ", както и на основание чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление и чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП". Оттук решаващият съдебен състав е извел заключение, че в случая не е ясно на основание кой текст от ЗУСЕФСУ се налага финансовата корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 или на осн. чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Според първостепенният съд тези две точки от ал. 1 на чл. 70 ЗЕСЕФСУ касаят различни хипотези, при които финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, а именно: т. 4 за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и т. 7 за неизпълнение на одобрени индикатори. При това положение е преценено, че нито в мотивите на акта по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, нито в мотивите на оспорения адм. акт, е посочено кои факти към кои от посочените като нарушения разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7 ЗУСЕФСУ отнася органът, поради което е налице съвкупност от факти, които не са подведени към конкретни правни норми, за да обоснове доказаност на приетото нарушение, а е направено общо позоваване на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7 ЗУСЕФСУ. В обжалваното съдебно решение е отразено, че избраният от органа начин да мотивира акта си фактически и правно, на практика е довел до липса на фактически основания за приетите от него нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ, с оглед на което първоинстанционният съд е решил, че изложените мотиви в процесното РФК са дотолкова неясни, че по същество може да се приеме, че липсват такива. В заключение първостепенният съд е посочил, че издателят на оспорения адм. акт не е конкретизирал фактите и обстоятелствата, които обосновават нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което органът е постановил акт, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Не може да се сподели извода на първоинстанционния съд за липса или неяснота на мотивите на процесното РФК, защото такива са изложени подробно, ясно и недвусмислено. Всички фактически и правни съображения на административния орган са формулирани конкретно и са относими към правнорелевантните факти и обстоятелства, наложили издаване на оспореното РФК. С атакувания административен акт подробно са описани извършените проверки на бенефициера и констатираните от касатора нарушения, детайлно е обяснено защо всяко от тях поотделно съставлява нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ и на приложимата Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. Необоснован е изводът на първостепенния съд, че не можело да се разбере на основание на кой текст от ЗУСЕФСУ се налага финансовата корекция - на основание чл. 70, ал.1, т. 4 или чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Вярно е, че визираните две точки от ал. 1 на чл. 70 ЗУСЕФСУ регламентират различни хипотези, при които финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, а именно: т. 4 - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и т. 7 - за неизпълнение на одобрени индикатори. Въпреки това обаче административният орган по ясен и недвусмислен начин е изложил своята воля, като всяко фактическо установяване е отнесъл към съответната правна норма. От съществено значение е и обстоятелството, че описаните две основания за издаване на РФК не са взаимноизключващи се, а е допустимо по отношение на едно констатирано нарушение, представляващо нередност, да са приложими и двете основания за налагане на финансова корекция. В случая следва да се има предвид, че процесното РФК е постановено на основание установени при извършените проверки три отделни нарушения, които са подробно самостоятелно обсъдени в обстоятелствената част на атакувания административен акт и по които са постановени три отделни диспозитива от разпоредителната част на решението. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. е наложена на бенефициера финансова корекция в размер на 391 160,00 лв. (триста деветдесет и една хиляди сто и шейсет лева), която като вземане, най-голямо по размер представлява окончателният размер на наложената финансова корекция. За всяко едно от констатираните три нарушения са посочени съответните приложими нормативни текстове. Освен това, както в титулната част на решението за налагане на финансова корекция, така и в диспозитивната част, детайлно са описани всички относими правни норми. Ето защо е невярно заключението на съда, че в мотивите на акта не било посочено кои факти към кои от посочените като нарушения разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ отнася органът. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Според константната съдебна практика по този вид казуси неизпълнението на количествените показатели на бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори. Безспорно констатираните с акта нарушения, подробно описани в т. 1 и т. 2 от процесното РФК, са неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели относно постигането на определени приходи, както и неразкриване на изискуемите три работни места. По отношение на третото констатирано от издателя на процесния административен акт нарушение, първостепенният съд е игнорирал факта, че в последния абзац на л. 8 от оспореното РФК изрично е вписано следното: "Ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, което засяга подпомаганата дейност в цялост и за посоченото нарушение следва да се наложи санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договор. Установеното нарушение е във връзка с чл. 70, ал. 1 т. 4 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). ". Ето защо касационният съдебен състав не възприема тезата на първостепенния съд, че касаторът не бил разграничил кои факти към кои разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ се отнасят. Тричленният състав на Върховния административен съд счита, че волята на административния орган се извежда по категоричен начин от съдържанието на процесното РФК, поради което единственото установено от първоинстанционния съд нарушение не е действително осъществено. Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на първоинстанционното съдебно решение не се съдържа произнасяне по отношение съответствието на атакувания административен акт с изискуемите административнопроизводствени правила и с процедурата по издаване на РФК, както и относно тълкуването и прилагането на материалния закон спрямо всяко от трите основания за налагане на РФК, а и относно съответствието на оспорения административен акт с целта на закона. С оглед на това касационният съдебен състав намира за основателно инвокираното с касационната жалба оплакване, че спрямо основанията, визирани в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, липсват мотиви, защото не са изложени каквито и да е правни изводи по тези въпроси, за които съдът е задължен да се произнесе служебно. В случая в хода на касационния процес не следва да бъдат обсъждани гореописаните основания, тъй като в първоинстанционния съдебен акт не е налице произнасяне по тях. Ако касационният съдебен състав ги разгледа сега за първи път в това производство вместо първостепенния съд, страните по делото ще бъдат лишени от една съдебна инстанция, а съобразно императивното изискване на чл. 131 АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен ако е предвидено друго. В конкретната хипотеза в приложимите нормативни актове - ЗУСЕФСУ, Наредба 30 от 11.08.2008 г. и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, не е визирано изключение от двуинстанционното производство, поради което следва именно първоинстанционният съд да се произнесе по всички основания, регламентирани в нормата на чл. 146 АПК, както и по всяко от оплакванията, твърденията и възраженията, формулирани от оспорващия ЕТ в неговата жалба, с която е сезирал Административен съд - Пазарджик. Като е достигнал до обратния резултат, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт, в който липсват правни изводи относно спазването на административнопроизводствените правила и изпълнението на процедурата по издаване на процесното РФК, по приложението на материалния закон досежно всяко от трите самостоятелно описани от касатора основания за налагане на РФК, както и по отношение съответствието на оспорения административен акт с целта на закона. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Предвид изхода на спора и съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите на страните за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, във връзка с и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,