Решение № 7254 от 3.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Пропуск паркиране по местодомуване се издава само за един автомобил на обособен жилищен имот и в частта му по т. 18, относно приетите изменения в Приложение 3 Тарифата за заплащане на почасово паркиране в т. 2 на ред две с основание 2. Паркиране по местодомуване с пропуск 20.00 лева месечно. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът е установил, че производството по изменение на Наредбата е инициирано от кмета на община Своге с докладна записка от 16.04.2021 год. Към предложението за изменение са приложени мотиви и обявление на основание чл. 26, ал. 2 от ЗНА, с което на заинтересованите граждани и организации се дава възможност в 30-дневен срок за предложения и становища по проекта на Наредба. На 27.04.2021 год. е поведено заседание на Общински съвет Своге, на което е прието Решение 375, обективирано в Протокол 24, с което предложението на кмета на община Своге за изменения в Наредбата е прието с необходимото мнозинство. В хода на производството, като писмено доказателство е приета разпечатка от интернет страницата на Община Своге, от което се установява, че обявлението на основание чл. 26, ал. 2 от ЗНА, във вр. с чл. 77 от АПК е публикувано на 22.03.2021 год. По повод направено оспорване на това писмено доказателства и след направено искане, съдът е допуснал и извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, в отговор на поставените му въпроси е посочило, че проекторешението и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Община Своге на 16.04.2021 год. Така даденото заключение не е оспорено от страните и е прието от съда без възражения. Въз основа на установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е развил мотиви, че при приемане на процесното Решение 375 по Протокол 24/27.04.2021 год. на Общински съвет Своге са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби. В подкрепа на тези мотиви е прието, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по съдебно-техническата експертиза, не се установява проекторешението и мотивите към него да са публикувани на интернет страницата на Община Своге съобразно изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, както и чл. 77 от АПК. Съдът е приел от доказателствата по делото, че процесното решение на ОбС Своге е прието на 27.04.2021 год., докато проекторешението и мотивите към него са публикувани на 16.04.2021 год. Предвид горното и доколкото съдът е установил допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт в оспорените му части, е приел за безпредметно разглеждане на материалната законосъобразност на оспорения акт. По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски, съдът е приел, че липсват доказателства последния да е направил такива, доколкото плащанията по приложените по делото платежно и фактура са направени от лице, различно от оспорващия. Конкретно по отношение претендираното адвокатско възнаграждение, съдът е развил мотиви, че в случая такова не се дължи, доколкото жалбоподателя е заплатил договорената в Договор за правна защита и съдействие сума от 1 200.00 лева на търговско дружество Юридическа експертиза ЕООД, който договор не съставлява такъв по смисъла на Закона за адвокатурата, сключен с адвокат или с адвокатско дружество. В съответствие с горните мотиви, съдът е отменил оспорените текстове и е присъдил в полза на жалбоподателя сумата от 10 лева за внесената държавна такса за първоинстанционното съдебно производство. След постановяване на съдебния акт, по делото е постъпила молба от адв. Кашъмов, в качеството му на пълномощник на жалбоподателя Стоянов с формулирано искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като се иска в полза на жалбоподателя да се присъди и сумата от 20 лева за обнародване на оспорването в Държавен вестник, както и сумата от 1 200.00 лева с ДДС за заплатеното адвокатско възнаграждение. С Определение 675/28.06.2022 год., постановено по адм. дело 418/2021 год., съдът е оставил без уважение молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Мотивите на така постановения съдебен акт са идентични с тези, обективирани в съдебното решение. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема, че оспореното решение на Административен съд София-област е валидно, допустимо и правилно. Споделими са мотивите на първоинстанционният административен съд за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава незаконосъобразност на собствено основание, без необходимост от разглеждане на спора по същество. В разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗНА е указано, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Алинея 4 на чл. 26 от ЗНА предвижда, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. В настоящият случай, от доказателствата по делото безспорно е установено, че публикуването на проекта за изменение на Наредбата, ведно с мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Община Своге на 16.04.2021 год., докато заседанието на общинския съвет, на което тези изменения са приети е проведено на 27.04.2021 год. В тази връзка, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че в случая не е спазен както регулярния 30-дневен срок, така и предвидения в изключителни случаи съкратен срок от 14 дни. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА са административни правила за обсъждането и приемането на нормативен административен акт. При липсата на легална дефиниция на понятието съществено нарушение на административнопроизводствените правила, критериите за преценка за това дали едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 143, т. 3 от АПК, са изведени от административноправната наука и са трайно установени в съдебната практика. За да бъде нарушението на едно производствено правило съществено е необходимо, освен самото правило по своята същност да е съществено, и самото конкретно нарушение да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта. Съдът намира за безспорно, че визираните в чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА правила са съществени, тъй като те са гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Правните норми, които са гаранция за спазването на основни принципи при изработването и приемането на нормативните административни актове, а с оглед на това и на субективни права и на законни интереси на правните субекти, безспорно са съществени сами по себе си. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни заявените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение. На първо място следва да се има предвид, че в касационната жалба липсва оспорване по същество на мотивите на първоинстанционният съдебен акт, т.е. липсват както твърдения, така и доказателства в тяхна подкрепа, че установеното от съда съществено нарушение на процесуалните правила не е допуснато. В касационната жалба, оспорващия развива доводи относно активната процесуална легитимация на жалбоподателя, като заявява твърдения за липса на доказателства, че лицето, освен че е с постоянен адрес в обхвата на Синя зона, но и отговаря и на останалите материалноправни предпоставки за получаване на пропуск за паркиране по местодомуване. По отношение на така заявените твърдения, на първо място настоящият състав счита за необходимо да посочи, че въпросното възражение е направено едва пред касационната инстанция, като пред първата инстанция не са били заявявани доводи за недопустимост на оспорването, поради липсата на правен интерес у оспорващия. На следващо място, така заявените доводи се преодоляват от представените с отговора на касационната жалба писмени доказателства, които безпротиворечиво удостоверяват наличието и на останалите материалноправни предпоставки за получаване на пропуск за паркиране по местодомуване, доколкото такъв пропуск (копие от който е приложен по делото) е издаден на жалбоподателя, което обстоятелство индиректно удостоверява съответствие с въведените условия за получаването на такъв пропуск. По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното съдебно решение, като законосъобразно следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба, след анализ на заявените в нея твърдения и относимите правни разпоредби, съдът намира същата за неоснователна. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционният съд за недопустимост на искането за присъждане на сумата от 20.00 лева за публикуване на оспорването в Държавен вестник, доколкото тази сума не е включена в списъка по чл. 80 от ГПК. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В случая, доколкото сумата от 20.00 лева не е включена в списъка по чл. 80 от ГПК следва извода, че за тази претеднирана сума по същество липсва такъв списък. По отношение претендираната за присъждане сума от 1 200.00 лева за адвокатско възнаграждение, обосновани и съответни на относимите правни разпоредби се явяват мотивите на първоинстанционния съд. За доказване на тази претендирана сума, по делото е приложен Договор за правна помощ и съдействие от 09.09.2021 год., сключен между жалбоподателя С. Стоянов в качеството му на клиент и Юридическа експертиза ЕООД с [ЕИК], представлявано от А. Кашъмов, в качеството му на едноличен собственик на капитала и пълномощник на управителя Р. Кашъмова в качеството на изпълнител. По силата на договора клиентът възлага на изпълнителя да осигури адвокатска защита, за да бъде представляван и защитаван пред първата съдебна инстанция по адм. дело 418/2021 год. по описа на Административен съд София-област, като изпълнителят се задължава да осигури представителството на адв. А. Кашъмов от Софийска адвокатска колегия или друг правоспособен адвокат. За осъществяване на предмета на договора, клиентът се задължава да заплати сумата от 1000.00 лева без ДДС. Като доказателство за изпълнение на задължението на клиента е представена операционна бележка за плащане към БИСЕРА от 10.09.2021 год., удостоверяваща извършено от Н. Тънчова към Юридическа експертиза ЕООД сума в размер на 1 200.00 лева с основание хонорар по адм.д. 418/21г. на АССО, заведено от С. Стоянов. Действително, както се твърди в касационната жалба, разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК указва, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Анализът на така цитираната правна регламентация, съпоставен с цитирания по-горе договор обосновава извод за недоказаност на извършено плащане именно за адвокатско възнаграждение. Именно в изпълнение на задължението си, съдът е извършил проверка, относно наличието на визираните две обстоятелства в чл. 143, ал. 1 от АПК, при което, противно на заявеното в частната жалба е установил, че липсва заплатено възнаграждение на адвокат. В случая, сумата от 1 200,00 лева е изплатена на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон Юридическа експертиза ЕООД, а не на адвокат или адвокатско дружество, регистрирано по реда на чл. 57 и сл. от Закона за адвокатурата (ЗА). Липсва тъждественост между адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗА и сумата, заплатена на търговско дружество (самостоятелен правен субект) за доставка на договорената между страните услуга. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА изрично указва, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. В настоящият случай, такъв договор липсва. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира частната жалба за неоснователна, а оспореното определения за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника по касация С. Стоянов от гр. Своге следва да се присъди сумата от 1000,00 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за правна помощ от 23.09.2022 год. (същия сключен между адвокат А. Кашъмов от Софийска адвокатска колегия и С. Стоянов от гр. Своге) с договорена и заплатена в брой сума от 1000,00 лева.