Решение № 388 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2015 г.

Решение № 388 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от И. С. Г. чрез адв. В. В. и адв. В. М. и от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 2384 от 19.12.14 г. по в. гр. дело № 3239/14 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав. С него е отменено решение от 5.06.14 г. по гр. дело № 13553/13 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважена претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на ищцата И. С. Г. против П. на РБългария за разликата над 10 000 лв. до присъдените 20 000 лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за 10 000 лв. Жалбоподателката обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен. Жалбоподателят Софийска апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в осъдителната му част. Поддържа, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е завишил размера на присъденото обезщетение, което не отговаря на обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди. С определение № 687 от 1.06.15 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 59 от 15.03.12 г. по гр. дело № 434/11 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 407 от 26.05.10 г. по гр. дело № 1273/09 г. на ВКС, III г. о., решение № 708 от 14.01.11 г. по гр. дело № 1389/09 г. на ВКС, IV г. о., решение № 832 от 10.12.10 г. по гр. дело № 593/10 г. на IV г. о., решение № 302 от 4.10.11 г. по гр. дело № 78/11 г. на ВКС, III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - ТР № 3/22.04.05 г. на ОСГК Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, т. 11, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдана, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид периода на наказателното преследване, продължило около три години, така и липсата през този период на мярка за неотклонение "задържане под стража" и ниската степен на наложеното й ограничение за свободно придвижване. Съдът е приел, че външните проявления в здравословното и емоционалното състояние на ищцата представляват нормална житейска реакция, съответстваща на приложената наказателна репресия. Като е съобразил посочените обстоятелства въззивният съд е счел, че сумата 10 000 лв е достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди от неимуществен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на решението на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: По жалбата на Софийска апелативна прокуратура: Жалбата е основателна. Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищцата морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване на вредите на Г. - претърпяни болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лв. Този размер е съобразен с обстоятелството, че по отношение на ищцата не е определяна мярка за неотклонение "задържане под стража", наказателното производство, развило се на две съдебни инстанции, е приключило в разумни срокове - три години. Освен показанията на св. А. не са ангажирани други доказателства, че Г. не е могла да започне работа при друг работодател поради воденото срещу нея наказателно приозводство. Същевременно е установено от гласните доказателства, че наказателното преследване, статута на обвиняема, е довело до негативни психически преживявания, стрес, безспокойство, ограничила е социалните си контакти, отразило се е и на здравословното й състояние - получила хипертония и бъбречна криза. Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да се отчетат при определянето му. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6 000 лв. до 10 000 лв. като неоснователен да се отхвърли. По жалбата на И. Г.: По изложените по-горе съображения жалбата на И. Г. следва да се остави без уважение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.