Решение № 80 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2009 г.

Решение № 80 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 12.05.2009 г. по гр. д. № 1818/2008 в частта, в която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе, възниква ли правото на собственост от прикритото съглашение. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че по иск, с който се претендира право, произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича претендираното право, може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е привиден. Възражението може да бъде предявено и с насрещен иск (такъв иск не е инцидентен установителен - инцидентният установителен иск има за предмет едно оспорено от насрещната страна преюдициално правоотношение) - разликата е, че в първия случай по възражението за нищожност няма да се формира сила на пресъдено нещо, а във втория случай ще се формира. Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и ищецът може да се брани с реплика, че съществува прикрито съглашение между страните. Ищецът може да направи тази реплика, независимо от това дали привидността се претендира с възражение или с иск. Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Ответникът може на свой ред да се брани с дуплика, че прикритото съглашение е нищожно (насрещен иск срещу реплика не може да бъде предявен нито инцидентен установителен иск), независимо от това дали привидността се претендира с възражение или с иск. В каквато и процесуална форма обаче да са направени възражението за привидност на сделка, репликата за наличието на прикрито съглашение и дупликата за нищожност на прикритото съглашение, за да се произнесе по иска за съществуването на спорното право, съдът трябва да изложи мотиви и вземе становище по всички претенции на страните, като отрече или признае спорното право, независимо от това дали то е възникнало от оспорваната сделка, или от прикритото съглашение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният договор за покупко-продажба е симулативен. Той прикрива валидно дарение, но предявеният ревандикационен е неоснователен, тъй като ищецът е придобил собствеността не чрез продажба, а чрез дарение. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че правото на собственост се претендира да е придобито от ищеца единствено чрез продажба. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, тъй като го е придобил с нотариален акт за продажба. Възражението на ответницата, че придобивната сделка е привидна и поради това нищожна съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД е предявено с насрещен иск, а ищецът репликира, че съществува прикрито съглашение, което е породило действие съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, защото е валидно. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че в нотариалния, с който ищецът е придобил имота е посочено, че собствеността се прехвърля срещу определена цена, което не отговаря на действителната воля на страните, поради което договорът за продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Страните по сделката обаче са обвързани от прикрито съглашение за дарение по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, което е валидно. Ответницата владее имота без основание. Видно от изложеното ищецът е собственик на процесния имот. Собствеността е придобита по силата на претендираното от ищеца, прикрито съглашение за дарение, а ответницата владее имота без основание. Разноски в касационното производство не се претендират и не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение