Решение № 8875 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2009 г.

Решение № 8875 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 133 от 25.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 620/2006 г., в частта му, в която е отменен ДРА № 989/23.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Шумен, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП с решение № 76 от 23.02.2006 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "БАРС" - ЕООД - гр. Шумен по данъчни фактури с № № 3/20.08.2004 г., 6/14.10.2004 г., 18/26.11.2004 г., 19/3.12.2004 г., 34/8.12.2004 г., 37/26.01.2005 г., 40/31.03.2005 г., 41/31.03.2004 г. и 69/2.06.2005 г., издадени от ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев", общо в размер на 52 997.16 лв. и начислените лихви за забава, както и относно определения корпоративен данък за 2004 г. в размер на 25 304.70 лв. и начислените лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, процесуалните нарушения се изразяват в необсъждането от съда на събраните доказателства в тяхната цялост, а материалната незаконосъобразност - до неправилност на извода на съда за наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и действително направени разходи във връзка с тях. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "БАРС" - ЕООД срещу ДРА, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "БАРС" - ЕООД - гр. Шумен - оспорва същата по съображения, изложени от представляващия дружеството в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. За да отмени ДРА в посочените по-горе части, ВОС е приел следното: Неправилно ревизиращите органи са приели, че "Слим консулт" - ЕООД не разполага с ресурс за изпълнение на възложените СМР. Установено е в хода на ревизията, че в дружеството има назначени 7 строителни работника на трудови договори, регистрирани в РУ "СО" - гр. Русе. От ССЕ, приета по делото, се установява, че на същите са изплащани заплати и дружеството е внасяло социалните осигуровки. От ПНП се установява, че това дружество има сключен договор за наем на строителни машини от 31.05.2004 г. и същият е бил представен заедно с протокола. Представени са договори между жалбоподателя и доставчика и между доставчика и подизпълнителя, а извършването на СМР е установено с протоколи за приемането им. Представени са фактурите, издадени от "Слим консулт" - ЕООД на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев". Доказано е и плащане от страна на жалбоподателя по процесните фактури. Фактурите с №№ 3/20.08.2004 г., 6/14.10.2004 г., 19/3.12.2004 г., 40/31.03.2005 г., 41/31.03.2004 г. са издадени от ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" на "БАРС" - ЕООД във връзка с изпълнени СМР на обект "Главен канализационен клон до довеждащ колектор на ПСОВ с. Ветрино" на основание сключен договор от 15.07.2004 г. Към всяка от тях има съставен протокол за изпълнени и приети СМР на посочения обект, съответстващи си като дати и стойности. От страна на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" в хода на ревизията е представен договор от 22.07.2004 г., сключен между него като възложител и "Слим консулт" - ЕООД като изпълнител за същия обект - "Главен канализационен клон до довеждащ колектор на ПСОВ с. Ветрино", фактури с №№ 335/24.08.2004 г., 415/18.10.2004 г. и 800/31.03.2005 г., издадени от "Слим консулт" - ЕООД на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" и приложени към тях протоколи за изпълнени СМР на обекта. Според описанието на извършените СМР в актовете обр. 19 за тяхното приемане, касае се за изкопни работи, натоварване на земни почви на камион, превоз и разтоварване с ръчни колички, засипване, ръчно разваляне и възстановяване на бордюри, трамбоване, полагане на бетонови тръби, ръчно полагане на асфалтобетон, извозване на отпадъци. Правилен е изводът на съда, че при извършената на "Слим консулт" - ЕООД насрещна проверка в хода на ревизията са представени документи, установяващи наличието както на работници в дружеството, назначени на трудови договори, на които са плащани заплати и са внасяни осигуровки, така и обстоятелството, че това дружество е наело необходимите му строителни машини за извършването на възложените СМР. Допълнителен аргумент в подкрепа на правилността на изводите на съда е обстоятелството, че на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" е извършена ревизия, обхващаща процесните периоди от време, приключила с издаването на РА № 2700056/6.04.2006 г., към който е бил приложен протокол № 271301/0789/22.12.2005 г. за извършена насрещна проверка на "Слим консулт" - ЕООД, при която са били представени същите документи и са били направени същите констатации относно фактурите, издадени от това дружество на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" и въз основа на тях на ЕТ е признато правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. От страна на жалбоподателя в хода на ревизията е представено и разрешение за ползване на същия обект. Вярно е, че същото е с дата 1.03.2005 г., а фактури за извършени СМР са издавани от доставчиците и на 31.03.2005 г. Дори и тези фактури да не са издадени законосъобразно към момента на завършването на услугата, а в по-късен момент, например когато е извършено разплащането, то е в рамките на същия данъчен период и не е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че това не е основанието, на което и данъчният орган отказва правото на данъчен кредит. Спорният въпрос в случая е реалното извършване на СМР от страна на изпълнителя, който е "Слим консулт" - ЕООД. Що се отнася до липсата на представени доказателства за закупуването на материалите (тръби и асфалтобетон), то видно от представения от жалбоподателя договор, сключен между него и община Ветрино, задължението за доставянето на материалите е негово. Непредставянето на тези доказателства, според настоящия съдебен състав, също не е основание да се приеме, че липсват реално осъществени доставки. Фактурите с №№ 18/26.11.2004 г. и 34/8.12.2004 г. са издадени от ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" на "БАРС" - ЕООД във връзка с изпълнени СМР на обект "Хидроизолация по покриви и столова на Помощно училище - гр. Шумен" на основание сключен договор от 22.11.2004 г. Към фактурите са приложени протоколи за изпълнени и приети СМР, съответстващи им като стойности и дати. От страна на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" в хода на ревизията е представен договор от 24.11.2004 г., сключен между него като възложител и "Слим консулт" - ЕООД като изпълнител за същия обект - "Хидроизолация по покриви и столова на Помощно училище - гр. Шумен" и издадени от "Слим консулт" - ЕООД на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" фактури с № № 672/10.12.2004 г. с приложен протокол за извършени и приети СМР на обекта от м. ноември същата година и 673/14.12.2004 г. с приложен протокол за извършени и приети СМР на обекта за м. декември. Отново, както и за предишния обект, следва да се посочи, че за изпълнителя на строителните услуги е установено, че разполага със строителни работници, които са били в състояние да извършат описаните СМР. По тези две фактурите, издадени от "Слим консулт" - ЕООД на ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев", на ЕТ също е признато правото на приспадане на данъчен кредит с цитирания по-горе РА, като органът по приходите е приел, че услугите са реално извършени от изпълнителя. Фактурите с №№ 37) 26.01.2005 г. и 69/2.06.2005 г., издадени от ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" на жалбоподателя във връзка с извършени СМР на обект "Довършване и ремонт на втори корпус на Основно училище Цанко Церковски-с. Средище" на основание сключен между тях договор от 6.12.2004 г. Според обясненията на прекия доставчик, тези СМР са извършени отново от "Слим консулт" - ЕООД по сключен между тях договор от 8.12.2004 г. и издадена от "Слим консулт" - ЕООД фактура № 236/20.01.2005 г. Към нито една от изброените фактури няма протоколи за приемане на извършени СМР, а от самата фактура № 236/20.01.2005 г. не се установява, че се отнася до посочения договор и че касае извършени СМР на обекта по този договор. Освен това, "Слим консулт" - ЕООД представя договор за друг строителен обект, различен от този по договора, представен от ЕТ "Стройекспрес - Николай Сандев" във връзка с издадената от него фактура. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отд. намира за недоказани твърденията на жалбоподателя и неговия пряк доставчик, че СМР, посочени в тези две фактури, са извършени именно от "Слим консулт" - ЕООД. Поради това, правилно и законосъобразно с обжалвания ДРА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 37/26.01.2005 г. в размер на 8820 лв. и по фактура № 69/2.06.2005 г. в размер на 9303 лв. В тази част решението на ВОС, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди ДРА в тази част и съответно-да се отхвърли жалбата на дружеството. Поради изложените по-горе съображения, касаещи реалността на извършените доставки по фактурите, издадени през 2004 г., и доказаното по делото действително извършване на разходите от страна на ревизираното дружество по тези фактури, решението на съда е правилно и законосъобразно и в частта му, в която е отменен ДРА относно преобразувания финансов резултат за 2004 г. и определения корпоративен данък и лихви за забава. При този изход на делото на касатора и ответник по първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 812.46 лв. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е неоснователна с оглед цитираната норма на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение