Решение № 9087 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15474/2012 г.

Решение № 9087 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15474/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Търговска база 7" ЕООД - в несъстоятелност, представено от синдика Георги Гонев, срещу решение № 2338/29.10.2012 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 755 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 131105053/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково относно отказания на търговеца данъчен кредит в размер 160 000 лева и са начислени лихви за забава заради неправомерното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер 40 796.32 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Към първата категория касационни основания се отнася несъгласието на дружеството с изводите на съда за липса на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионния акт приходната администрация е отрекла правото на приспадане на данъчен кредит на "Търговска база 7" ЕООД, упражнено по фактура № 88/30.06.2009 г. с предмет на доставката "аванс по договор", издадена от "Ник трейд" ЕООД. Данъчната основа е 800 000 лева, а начисленият данък 160 000 лева. Според органите по приходите между доставчика и получателя съществува правна връзка, възникнала от договор за доставка на нови строителни машини от 25.06.2009 г., но липсват доказателства за изпълнение на договора и за факта на плащането. Отказали са да ценят като доказателствено средство касова бележка от 29.06.2009 г. заради това, че предхожда издаването на фактурата и предвид липсата на средства у получателя. Позовали са се на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 7, чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗДДС. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е изследвал компетентността на органите по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и спазването на административнопроизводствените правила и не е установил опущения. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Те са основани на доказателствени източници, приобщени в административната преписка. Първостепенният съд е ценил като информационен източник приетата по делото ССЕ за отразяване на фактурата по доставката в счетоводството на жалбоподателя. В оспореното съдебно решение е изключено извършването на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, както и на авансово плащане, което без да е данъчно събитие, има за последица настъпване на изискуемост на задължението за ДДС, задължението за начисляването му е възникване на правото на данъчен кредит. Изключено е убеждаващото въздействие на фискалния бон от 29.06.2009 г. за установяване на факта на авансовото плащане, поради доказана с извадки от книгата с дневни финансови отчети начална наличност от 32 391.66 лева на тази дата и наличност в края на деня 1 086.70 лева. С решението съдът е присъдил в полза на приходната администрация деловодни разноски в размер на 4 465.93 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК във вр. с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за опущения на първостепенния съд в процеса на доказване. Тежненията му са за обсъждането на доказателствените източници и проверката и оценката на доказателствата. Всъщност проверката и оценката на доказателствата е проведена детайлно от съда, фактическите му изводи са логични и обосновани. Изводите на АС Пловдив по фактите са съобразени с правилата за разпределение на доказателствената тежест. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени или да предстои доставянето им /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Не се спори, че към момента на издаване на фактура № 88/30.06.2009 г. не е възникнало данъчно събитие /вж. чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС/, тъй като към тази дата не е прехвърлена собствеността върху стоката по договора от 25.06.2009 г. Възникването на право на данъчен кредит се обосновава с разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /ред. до ДВ, бр. 95 от 2009 г./, предвиждащ изискуемост на данъка при извършено цялостно или частично авансово плащане - при получаването на плащането. Без да е приравнено на данъчно събитие /вж. чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, но пораждайки изискуемостта на данъка /чл. 25, ал. 6 от ЗДДС в цитираната редакция/, авансовото плащане е източник на задължението за регистрираното лице да го начисли, а фактическият състав на начисляването включва издаване на данъчен документ - чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При предварително плащане възниква право на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1, in fine от ЗДДС. Без да е настъпило данъчното събитие след авансовото плащане, то плащането е лишено от предмет и е дължимо издаване на ДКИ по реда на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Липсата на налични средства у получателя по спорната фактура за извършване на плащането препятства формирането на съответстващ на изискванията за пълно доказване извод за факта на плащането. Без извършено авансово плащане не са налице предпоставките на обсъдените по-горе елементи от динамичния фактически състав по начисляването на ДДС. За неправомерно начисления данък не възниква право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Отричайки правото на данъчен кредит по фактура № 88/30.06.2009 г., издадена от "Ник трейд" ЕООД органът по приходите е постановил законосъобразен административен акт, а решението за отхвърляне на оспорването срещу него е правилно. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение