Решение № 5449 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2019 г.

Решение № 5449 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от "Метком К" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Христо Ботев" № 36, ет. 1, представлявано от управителя В. Ранев, подадено чрез процесуалния представител адв. М. Евтимов от Адвокатска колегия – Велико Търново, за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 13473 от 10.10.2019 г., постановено по адм. д. № 3216/2019 г. по описа на Върховен административен съд. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В писмено становище, молителят не се явява и не се представлява. В постъпилото от процесуалния представител на молителя се сочи, че няма доказателствени искания и не сочи нови доказателства. По делото не са депозирани писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. В постъпилия отговор на искането за отмяна, изготвен от старши юрисконсулт К. Мундова, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна, като счита, че не са налице основанията за отмяна на посоченото от молителя основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение № 13473 от 10.10.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3216/2019 г., съдът на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, е оставил в сила решение № 576 от 17.01.2019 г. по адм. д. № 112/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Процесното решение е постановено в касационно производство по Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс, което е окончателно. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В молбата се сочи, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Молителят не сочи нови обстоятелства, както и не представя каквито и да било нови писмени доказателства по смисъла на цитирания по-горе законов текст на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички други, развити в молбата за отмяна доводи и твърдения, касаят материалната законосъобразност на съдебното решение, което съставлява касационно основание, но не и основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, чиято материална незаконосъобразност не може да се дискутира предвид формираната по отношение предмета на спора сила на присъдено нещо. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на "Метком К" ЕООД, гр. Велико Търново, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и направеното от ответната страна по делото –директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същото за основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, молителят "Метком К" ЕООД, гр. Велико Търново следва да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав