Решение № 507 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. С. Л., гражданин на Руската федерация, чрез адвокат Любенова, срещу Решение 2199 от 03.04.2024 г., постановено по адм. дело 141/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. С. Л., гражданин на Руската федерация, срещу Решение 20381 от 08.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ. Обосновано е прието, че от изложената бежанска история не се установява спрямо лицето в страната му на произхода да е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Настоящата инстанция споделя съображенията на административния съд, обусловили решаващия му извод, че чуждият гражданин не е преследван, нито е изложен на опасност от преследване в родината си поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това същите не следва да се повтарят в настоящото решение и с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение обаче е неправилно в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В решението си в нарушение на изискванията на чл. 172, ал. 2 АПК съдът не е обсъдил представените по делото нови доказателства, които не се съдържат в административната преписка и по специално призовка за явяване в полицията за даване на показания като заподозрян по чл. 280, ал. 2 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Съдът не е изложил съображения кредитира ли същите или не и защо, а формално е приел, че те не установяват и не доказват по несъмнен начин бежанската история. Тези доказателства следва да се обсъдят от съда на първата инстанция, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещият закрила жалбоподател и дали би могъл да бъде обект на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), дали обуславят други причини от хуманитарен характер ако се завърне в държавата му по произход, при преценка на вида и характера на предвиденото наказание по чл. 280, ал. 2 от НК на Руската федерация, и съотнесени с бежанската история и предхождащите призовката протокол за административно задържане и призовка за явяване на разпит преди напускане на страната по произход. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на обжалваното решение. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,