Решение № 5054 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2014 г.
ВАСV отделение07.05.2015 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила Решение № 3942/13.06.2014 г., постановено по а. д. № 11340/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5054 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е касационна жалба на Александър Александров Попов от гр. София, против Решение № 3942/13.06.2014 г., постановено по а. д. № 11340/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Попов срещу Заповед № ЧР 240/29.10.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИА РА). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и Устройствен правилник на ИАРА (УП), приет с ПМС № 234/11.10.2013 г., обн. ДВ, бр. 91/18.10.2013 г., в сила от 28.10.2013 г. и Длъжностно разписание (ДР) на ИАРА, утвърдено със Заповед № РД-1532/28.10.2013 г. на изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено поради съкращаване на длъжността, служебното правоотношение на касатора за длъжността "главен инспектор К" в Отдел "Мобилна група" (О МГ) в Главна дирекция "Рибарство и контрол" (ГД РК) на ИА РА, считано от 30.10.2013 г. Недоволен, Попов обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли отмяната като незаконосъобразна на обжалваната от него заповед на изпълнителния директор на ИА РА. Претендира присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на ИА РА, с писмен "Отговор" на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АССГ. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Установеното от АССГ се оспорва от касатора единствено в частта, с която съдът е приел, че е налице действително съкращаване на длъжността "главен инспектор". Доводът е неоснователен. Видно от приложените доказателства по делото е, че към 26.09.2013 г., съгласно ДР от същата дата (л. 97), щатната численост на ИА РА е общо 300 служители, от които в ГД РК - 186. От тях 42 са щатните длъжности за "главен инспектор". Съгласно ДР в сила от 28.10.2013 г. (л. 129), щатната численост на ИА РА е намалена на 292 служители, от които в ГД РК - 178. От тях бройките за "главни инспектори" са 25. Безспорно при това е съкращаването на О МГ изцяло. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за липса на действително съкращаване на длъжността, заемана от Попов се явява неоснователен. В случая освен цялостното съкращаване на звеното О МГ, е налице общо съкращаване на щатните бройки за ИА РА, тези в ГД РК и бройките за "главни инспектори" в дирекцията. Ирелевантен за направения извод е фактът, че в ГД РК продължава да съществува длъжността "главен инспектор", каквато длъжност е заемал преди уволнението му касатора. Както многократно се е произнасял ВАС, намалението на бройката служители, изпълняващи една и съща длъжност в дадена администрация, при запазване на същата като позиция в ДР, е форма на "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено при липса на нарушение на материалния закон. Като такова то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2