Решение № 6625 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Оборище" Столична община чрез юрисконсулт И. Петкова против решение 23691 от 15.11.2024 год. постановено по адм. дело 9947/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на П. Х. Заповед РОБ23-РД09-780/26.09.2023 год. на Кмета на район "Оборище" Столична община и са присъдени разноски. Навеждат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, материалния закон, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Според касатора заявителката не е в правото си да претендира исканата компенсация, тъй като не е налице фактическия състав на закона за получаването и. Към датата на приемане в Детска градина [заличен текст] детето е имало навършена [възраст] /[дата на раждане]/, поради което липсва каквато и да е пречка майката да я запише в общинското детско учебно заведение. Незаписването на детето в общинската детска градина било изцяло по желание на родителите. Иска се касационната инстанция да отмени съдебното решение и да присъди сторените по делото разноски. Ответникът по касация П. Х. чрез адв. М. Анастасова в писмен отговор намира касационна жалба за неоснователна като излага подробни съображения. Моли касационният съд да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди решението на АССГ като правилно, законосъобразно и обосновано, ведно със законните последици. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок по чл.210, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд София-град е Заповед РОБ23-РД09-780/26.09.2023 год. на Кмета на район "Оборище" Столична община, с която на П. Х. е отказано изплащане на средства за компенсиране на допустими разходи, пряко свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето и Х. Х. Х. за периода от 01.08.2023 год. до 31.08.2023 год. Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че не са спазени изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ПМС 231 от 01.08.2022 год. за определяне на реда и условията за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 01 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, които не са приети поради липса на места в общински детски градини и яслени групи в общински и държавни детски градини /ПМС 231/ детето е прието в общинска детска градина [заличен текст] на 12.05.2023 год. но не е записано поради отказ за записване по желание на родител на 26.05.2023 год. Със заявление РОБ22-ГР94-1333-/10/ от 05.09.2023 год. жалбоподателката е поискала да и бъде изплатена компенсация за извършени разходи за отглеждане, възпитание и обучение на детето и Х. Х. Х. за периода 01.08.2023 год. до 31.08.2023 год. Към същото е приложен договор за обучение и възпитание на дете в частна детска градина [заличен текст] и анекс към него считано от 26.05.2022 год. до 01.09.2023 год. срещу такса от 720 лева за първата година и 850 лева месечно за втората година, както и документ за платената такса за м.08.2023 год. Заявлението е разгледано от комисия назначена със Заповед РОБ23-РД09-271/09.05.2023 год. на Кмета на район "Оборище" във връзка с изпълнение на изискванията предвидени в ПМС 231 за периода 01-31.08.2023 год. от учебната 2022/2023 год. Решенията на комисията са обективирани в Протокол 12, в който под т. 61 е разгледано искането на П. Х.. Комисията е констатирала, че детето Х. Х. е прието в [заличен текст] възрастова група [заличен текст], но не било записано по желание на родител на 26.05.2023 год., поради което липсва основание за изплащане на компенсация - не е налице условието по чл.3, ал.1, т.1 от ПМС 231. Издадена е процесната заповед, с която е отказано изплащането на компенсация за месец август 2023 год. С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед РОБ23-РД09-780/26.09.2023 год. на Кмета на Район "Оборище" Столична община, с която е отказано изплащане на компенсация за периода 01.08.2023 год. 31.08.2023 год. На П. Х., изпратена е преписката на органа за ново произнасяне и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен, издаден в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Според АССГ с оглед посоченото фактическо основание в заповедта правното основание за постановяване на отказа е разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ПМС 231, съгласно която родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им, ако детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община и същото не е прието поради липса на свободни места. В случая такова място не е намерено. Детето е класирано в ОДГ, в което няма яслени групи. Датата на класиране е 12.05.2023 год., която макар и да е след навършване на [възраст] възраст на детето /родено на [дата на раждане]/ е преди 15 септември в годината, в която ги е навършило. Съгласно чл.57, ал.1 от ЗПУО децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишната им възраст. Съгласно ал.2 по преценка на родителя и/или при липса на яслена група в съответното населено място и при наличие на свободни места децата може да постъпят в детската градина и при навършени 2 години към началото на учебната година на постъпването. В настоящия случай майката не желае детето и да постъпи в детска градина и липсват места в яслена група. Учебната година започва на 15.09.2023 год. и преди тази дата детето не може да постъпи в детска градина независимо, че е навършило [възраст]. До тази дата същото може да бъде записано само в детска ясла или яслена група в детска градина, в каквито обаче не е прието. Първоинстанционният съд е посочил, че незаписването на детето в ДГ без яслена група неправилно е възприето от административния орган като отказ по желание на родителя, който обаче води до невъзможност разходите по неговото обучение и възпитание да бъдат компенсирани. Наличието на условието по чл.3, ал.1, т.1 от ПМС 231, поради липса на свободно място в детска ясла или яслена група в детска градина води до извод, че неправилно е отказано изплащане на посочената компенсация за месец август 2023 год. Съдебното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Съдебното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано АССГ е приел за установено, че заповедта на Кмета на район "Оборище" Столична община е действителен административен акт, издаден от компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден при условията на делегиране на основание Заповед СОА22-РД09-1425/18.08.2022 год. на Кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в Столична община правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в ПМС 231. Процесният административен акт е издаден на основание чл.9, ал.2 от постановлението, в която разпоредба изрично е предвидена възможността за упълномощаване на друго длъжностно лице, което да издава заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния месец или мотивирано да отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи, т. е. да изпълнява правомощията на кмета за компенсиране на подобни разходи. Възможността за делегиране на правомощия за издаването на заповеди като процесната е предвидена не само в ПМС 231. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл.44, ал.1, т.1, т.8 и т.9 и ал.2 от ЗМСМА във връзка със задълженията, възложени на общините с ПМС 231/01.08.2022 год. С разпоредбата на чл.44, ал.1, т.9 от ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Тази законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината, включително и тези по ПМС 231 за отказ за изплащане на средства не е ограничена от специален закон, който да е равен по степен на ЗМСМА. По горните съображения правилно АССГ е приел за действителна оспорената пред него заповед издадена от Кмета на район "Оборище" Столична община като компетентен орган въз основа на делегирани /възложени/ му за изпълнение на основание чл.44, ал.1, т.9 от ЗМСМА правомощия от Кмета на Столична община. За да отмени оспорената заповед обективираща отказ за изплащането на средства за компенсиране на допустимите разходи за отглеждането, възпитанието и и обучението на детето Х. Х. АССГ е приел, че не е налице хипотезата на посоченото фактическо основание в акта, т. е. не е осъществен съставът на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ПМС 231. Детето Х. е кандидатствало за прием в общинска детска ясла/яслена група на общинска или държавна детска градина и същото не е прието в такава. Обстоятелството, че е прието в детска градина е без значение, независимо, че детето е навършило [възраст] възраст към датата на приемането му, предвид разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗПУО, съгласно която децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, започваща в годината на навършване на тригодишната им възраст. Началото не учебната година в предучилищното образование е предвидено с разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.първо от ЗПУО 15 септември, т. е. независимо, че детето е навършило [възраст] възраст към датата на класиране в ОДГ - 12.05.2023 год. след като началото на учебната година е от 15.09.2023 год., то не може да започне обучението си. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Искането е неоснователно. Според посочения текст в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство, тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. В случая такъв осъдителен диспозитив не е налице, тъй като ответникът по касация не е направил разноски. Липсва кумулативно необходима предпоставка по нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Последната не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК, но тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение дължимо от другата страна. Предвид горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение